Остана ли в Русия кой да свали Путин?
Издигането на Владимир Путин начело на властта бе безпрецедентно събитие, защото той не беше сред влиятелните политически фигури, както през комунистическия период, така и в посткомунистическа Русия. Всъщност той представляваше идеалният апаратчик извън нововъзникващите идейно-политически течения, партии и организации, стремящи се да запълнят вакуума на комунистическата партия. Неговият възход бе някак встрани от ожесточените политически ежби, които съпътстваха кризата на авторитарната пирамида на властта под въздействието на горбачовските реформи, известни като перестройка и гласност. В книгата си, озаглавена „Борбата на богатството и властта в Русия", известният журналист и експерт по Русия Сами Амара изтъква, че политическата кариера на Путин се свежда до „дълга поредица от битки, които той започна на различни фронтове по едно и също време“.
Една от първите битки на Путин, според автора, който е бил и московски кореспондент на базирания в Лондон панарабски вестник Asharqal-Awsat, го е противопоставила с някои от най-видните руски олигарси, голяма част от които са евреи, "винаги успяващи да монополизират управленските механизми чрез контрола си върху изпълнителната и законодателната власт“.
Втората битка на Путин е по-специално с некоронованите царе на четвъртата власт, сред които бяха Владимир Гусински, собственик на най-голямата медийна група, както и с Борис Березовски. Колко здрава бе хватката на Путин пролича от реакцията му срещу вестника на Александър Лебед Moscow-IndependentCorrespondent, след като в него бе публикувано разкритие за връзката на президента с олимпийската шампионка по гимнастика Елена Кабаева. След намесата на Кремъл вестникът беше закрит, като по такъв начин бе прокарана ясна червена линия, която никоя медия не трябва да прекрачва, ако иска да просъществува.
Още от детството си Путин винаги е бил известен със своята склонност към агресия, която придоби нови мащаби след идването му на власт. В много случаи той вече не е в състояние да контролира реакциите и общото си поведение. Например Путин изненада чуждестранни кореспонденти в Москва на конференция, когато отговори на въпрос, зададен от западен журналист относно неодобрението на украинското правителство за Минските споразумения с думите: „Независимо дали ви харесва или не, това е ваш дълг, красавице моя“. Тук алюзията бе за песента „Спящата красавица в ковчега“ на съветската пънк рок група „Червената гнилост“, в която има следния „бисер“: „Спящата красавица в ковчега, аз се промъкнах при нея и спах с нея. Искаш ли или не. Спи, красавице моя.“ Преди това, в отговор на въпрос на американски журналист през 2002 г., Путин каза: „Ако искате да станете екстремист-ислямист и сте готови за обрязване, аз ви каня в Москва - сектантска държава и имаме специалисти, които да извършат тази операция и аз ще я препоръчам, за да не може след това нищо друго да расте на същото място". В първия инцидент левият словашки философ СлавойЖижек откри ясни сексуални конотации, докато във втория „вулгарна заплаха за кастрация“. След този груб отговор американският журналист се опита да овладее смущението, породено от вулгарния и нецензурен отговор, като заяви, че изразът не е нищо друго освен стара фолклорна поговорка, но не успя да потуши възмущението и гнева в залата. И двете реплики бяха предупреждение за Украйна, стигащи до заплахи за изнасилване и сношение с мъртъв труп.
Предателствата на другарите шпиониСпоред информация на френския сайт Mediapart, от началото на войната срещу Украйна руският президент живее в страх от предателство. Тези му опасения са грижливо подхранвани от американските разузнавателни служби, които целят взаимното изтребление на руските си „колеги“. В тази връзка трябва да се възприемат и съобщенията от последните месеци за поредица от убийства на представители на политици и висши функционери в състава на т.нар. „силовики“. Според някои анализатори, неуспехът на Русия да постигне бързо военно победа в Украйна е предизвикал дълбоки разногласия между политическото и военното ръководство, което впоследствие е довело и до поредица от арести на редица висши служители, обвинени за провала. А от разследване, проведено от двама руски журналисти в изгнание Ирина Бороган и Андрей Солдатов, става ясно, че службите за сигурност са арестували генерал Сергей Беседа и неговия заместник Анатолий Булюх – новина, която бе потвърдена от руския правозащитник Владимир Ушикин. Солдатов е съосновател и главен редактор на Agentura - разследващ уебсайт, който наблюдава руските разузнавателни служби повече от 20 години. Пред New York Times той твърди, че Путин със закъснение разбрал, че е бил подведен, тъй като докладите на ФСБ за Украйна. Според друга хипотеза, службите са имали достоверна информация, но са се страхували да съобщят на Путин, че украинците са високомотивирани и подготвени за бъдещата война.Така или иначе, чистката в службите е в пълен ход. Така например, високопоставеният генерал Беседа бе арестуван под претекст, че е разследван за злоупотреби. Направената проверка е разкрила, че в навечерието на войната подчинените му за прахосали милиони долари за неуспешни операции по подкупване на украински политици в Тайланд, Кипър и Малдивите с цел получаване на логистична информация за украинския военен комплекс. Както твърди Солдатов, провалът на тези операции, както и изтичането на секретна информация за плановете за инвазия са вбесили Путин. Впоследствие той разпоредил ФСБ да направи щателна проверка за възможни „къртици“ на ЦРУ в службите, като не е изключил от кръга на заподозрените дори шефът на ФСБ.Арестите не бяха ограничени до кръга около генерал Беседа и неговия заместник Бульох. Според „Таймс“, след началото на инвазията и първоначалните неуспехи и друг висш разузнавателен офицер - Роман Гаврилов, не само е бил обвинен в прахосничество, но е заподозрян и в предателство в полза на американските служби.Автократични владетели и подчинени чиновнициФобията на Путин от заразяване с Ковид-19 го направи напълно изолиран, тъй като той не се среща дори с много затворения кръг, който включва най-важните му министри Лавров и Шойгу. Съобщава се, че Путин е смъмрил шефа на разузнаването си Николай Наришкин малко преди това решението му да започне най-голямата сухопътна инвазия в Европа след Втората световна война. В статия за The Independentкореспондентът на вестника за Близкия изток Бил Тру пише: „Манията на тираните да се заобикалят с раболепни и властни мъже е смъртоносна рецепта. Именно това може би се случва в Кремъл през всичките тези години. Тази тенденция ще има тежки последици за Русия поради суровите глобални санкции".В доклад, публикуван от френския вестник (LaCroix), се казва, че тесният кръг около президента Путин се е свил през последните две години до много малко групи, които се ползват с неговото доверие и споделят неговата визия за света.
Според авторите му Оливие Талес и Бенджамин Куинъл, от началото на кризата в Украйна Путин е искал да изглежда като единствен командир на кораба, но всъщност се консултира преди всяко свое решение с шепа ястреби в неговата администрация и с някои от най-високите чинове в армията.Уебсайтът La Croix припомня ключовотозаседание на Съвета за сигурност на Русия от 21 февруари миналата година, излъчено и по телевизията, което имаше само една точка в дневния ред: „Трябва ли да признаем независимостта на сепаратистките републики Донецк и Луганск в Източна Украйна?“. Както си спомняме, по време на заседанието Путин изискваше всеки от присъстващите да вземе думата и да изкаже мнението си по категоричен начин, не пестейки упреци към онези, които се опитваха да дават двусмислени отговори. Тук трябва да припомним, че въпросният съвет включва най-влиятелните фигури в сферата на сигурността – така наречените „силовики“, които формират истинския стълб на руската политическа система. Сред тях е и неговия секретар Николай Патрушев, който според сайта е довереното лице на Путин. По думите на журналиста Алексей Венедиктов, допреди няколко години Патрушев е бил единственият, който е можел да оспорва решенията на боса. Сега обаче, това е станало невъзможно.Друг ключов персонаж е министърът на отбраната Сергей Шойгу, който според „Лакроа“ играе ролята на „ревностен слуга“, т.е. на изпълнител на безпрекословните разпореждания на Путин. Той е роден преди 66 години в района на Тува (Сибир), а през последните години се е превърнал в предпочитан спътник и гид на президента в ловните му пътешествия в същия район. Шойгу, твърди „Лакроа“, лично е ръководил планирането на военните операции в Крим, Сирия и сега в Украйна, което означава и че контролира военното разузнаване. Поведението и намеренията на руския лидер не бяха изненада за американското разузнаване, което предвиди началото на агресията срещу Украйна. Със сигурност американските експерти са направили паралел между документалния филм от 2014 г., в който Путин споделя как е взел решението за окупирането на Крим след една нощ консултации с близките си силовици, от една страна, и гореспоменатото заседание на Съвета за сигурност на Русия, от друга.Кой ще се осмели да го оспори сега?Никой политически анализатор или наблюдател не може да забрави провалените арабски лидери от типа на Саддам Хюсейн, Кадафи, Салех, Башарал-Асад и Ал-Башир, от друга. И в двата случая става дума за тиранични владетели, които се обграждат от покорни и арогантни мъже, като по такъв начин довеждат страните си до катастрофа – както в иракския и либийския случай. Днес можем да прогнозираме, че опустошението, което ще сполети Русия под ударите на суровите санкции, няма да бъде по-малко от онова, което сполетя народите на Ирак, Либия, Сирия, Йемен и Судан.Наблюдатели отдават причината за намаляването на броя на членовете на тесния кръг на Путин с решението му да не се среща с официални лица, които биха искали да го видят насаме. Затова руският президент прибягва до удобния повод – необходимостта от спазване на мерките срещу пандемията. Нещата са стигнали дотам, дори олигарх от величината на президента на „Роснефт“ Игор Сечин да го среща на импровизирани събития. Едно от изключенията е медийният магнат Юрий Ковалчук, който продължава да има непосредствен достъп до боса. Това се дължи на факта, че той контролира около една четвърт от собствеността на Първителевизионен канал. Според горецитирания журналист Алексей Венедиктов, именно Ковалчук до голяма степен е оформил мирогледа на Путин, като днес е един от най-последователните му поддръжници във войната срещу Украйна. Роден в Санкт Петербург, седемдесетгодишният Ковалчук произхожда от семейство на историци, има докторска степен по физика и има носталгия по имперското минало на Велика Русия и православния свят. Медийният олигарх познава Путин още от 90-те години, когато последният започна политическата си кариера. На второ място сред приближените на Путин трябва да се спомене Дмитрий Медведев, който заемаше позициите на президент и министър-председател на страната. Медведев беше първият сред приближените на президента, който обяви своята подкрепа за войната, а впоследствие дори поиска връщане на смъртното наказание в Русия. Според експерта на „Карнеги Москва“ Андрей Колесников обаче, понастоящем влиянието на Медведев е отслабнало и той не е в състояние да оказва въздействие върху Путин. Друг изключително верен на Путин държавник е външният министър Сергей Лавров, който активно защитава руските позиции в международен план.Що се отнася до правителствените министри, те комуникират с президента чрез видео връзка или седят на 10 метра от него. Според експерта Иван Преображенски, всичко това свидетелства за изолацията на Путин, който се осланя единствено на разузнавателните сведения на верните му служби; той е лидерът, който не ползва пряко интернет, а се задоволява с пропагандната версия за събитията, излъчвана от собствената му телевизия.Царят и зреещият путчПрез последните седмици се увеличиха спекулациите относно възможността за дворцов преврат в Кремъл. Британският вестник (Times) цитира офицер от Федералната служба за сигурност, че поради последиците от войната в Украйна президентът Владимир Путин е изложен на по-голям риск от преврат от неговите служби за сигурност от всякога досега. В тази връзка вестникът припомня засилващата се репресивна кампания срещу служители на сигурността и армейски чинове, критикуващи безсмислието на войната и катастрофалните грешки на Путин. Вестникът твърди, че неназован офицер съобщил чрез шифровани имейли на Владимир Ушикин, който е издирван в Русия за разкритията си на злоупотреби в руските затвори, че неуспешната инвазия причинила хаос и недоволства в службите за сигурност. Друг източник на информация – влиятелният „Форин афеърс“, припомня, че в резултат на възникналите противоречия между Кремъл и армейския генералитет, Путин е назначил нов командващ на силите в Украйна – генерал Александър Бортников. Въпреки това обаче, повечето анализатори са на мнение, че едва ли е възможна сериозна промяна в Кремъл, тъй като няма признаци за недоволство от Путин сред висшия ешелон на „силовиките“. Със сигурност армията не представлява заплаха за руския президент, още повече, че опитите на генералитета да завземе политическата власт през 90-те години се провалиха безславно.А в малкото случаи, в които членове на армията се противопоставиха на Путин, бунтът им бе овладян с лекота. Пример в тази насока е едноличната акция на Владимир Квачков, пенсиониран полковник от военното разузнаване, който се опита да убие Анатолий Чубайс, икономистът, който стартира противоречивата програма за приватизация на Русия през 90-те години. В близкото минало някои шефове на службите за сигурност, а понякога и отделни армейски генерали, се опитваха да застанат зад определени регионални лидери, като кмета на Москва, но Путин систематично елиминира този вид заплаха и Русия вече няма значителни опозиционни сили. Други опоненти на Путин бяха ликвидирани физически (като Борис Немцов) или хвърлени в затвора (Алексей Навални).Al-Hurra.net разкрива друга структурна причина за неуспеха на армията да се противопостави на Путин, а именно - интензивното наблюдение над нея от страна на режима. Това е традиционна политика от времето на Съветския съюз, която бе взета на въоръжение от днешната Федерална служба за сигурност (ФСБ ). В рамките на тази служба бе създадено специално звено за шпионаж, което по време на войната в Украйна следи военните ръководители. Така стана невъзможно за армейските врагове на диктатора да оглавят бунт срещу Кремъл.Същото важи и за службите за сигурност на Русия, които отдавна са предразположени към корупция, но според едно заключение, „не бяха особено умели в изграждането на собствени ефективни силови бази и мрежи за покровителство.“ Техните служители добре разбират, че при нелоялност са изложени на същите опасности, които застрашават и обикновените граждани, поради което са мотивирани да се грижат за кариерата си. При това трябва да се има предвид, че преобладаващата маса от служителите във ФСБ са 30-40 годишни мъже, чийто професионален живот е преминал при президента Путин и чийто шеф винаги е бил генерал Бортников (заемащ този пост от 2007 г. насам). С други думи, тази институция служи лично на президента и основната ѝ задача е безмилостно да ликвидира всякакви потенциални източници на несъгласие.Русия – изолирана страна. Внучката на сина на съветския лидер Хрушчов, Нина Хрушчова, която понастоящем преподава международни отношения в университет в Ню Йорк, също е на мнение, че на сегашния етап преврат срещу Путин е маловероятна хипотеза. В интервю за „Форин афеърс“ тя твърди, че единствената група, която би могла да свали президента, е Федералната служба за сигурност (ФСБ), която все още се ръководи по принцип от силов националист, наясно с идеята, че известна гъвкавост във външната политика е необходима за вътрешното развитие на страната. Все пак, огромната маса от технократите по сигурността, според проф. Хрушчова, е обсебена от идеята за пълния контрол, независимо от националните или международните последствия. За последен път службите са реализирали подобен контрол в началото на 80-те години при Андропов, но когато започнали реформите, хватката им била обезсилена. Путин е наясно с тази опасност и едва ли ще рискува да постави на карта сегашния режим. Дори и без него обаче системата, която той изгради, ще остане на мястото си под контрола на ново поколение на силовики, освен ако катастрофа в Украйна не я унищожи, както се случи с брежневския режим след катастрофата в Афганистан през 80-те години. Според проф.Хрушчова, по-вероятно е режимът да се съхрани при ограничаване на външните авантюри, което ще превърне Русия в потисната, изолирана и несвободна държава.