Проф. Николай Овчаров: Изкарал съм по разкопки над 60 г. – водили са ме от 3-4-годишен
Френското предложение за РСМ, е компромис, който е най-доброто, което ние можеше да постигнем след серия направени политически грешки през годините, казва историкът
- Проф. Овчаров, навършвате 65 години. Колко от тях сте прекарали в археологически разкопки?
- Ако се броят и детските, са над 60. Още 3-4-годишен моите родители ме вземат на разкопки (Николай Овчаров е син на археолога проф. д-р Димитър Овчаров). Дори когато веднъж съм спял, докато баща ми и майка ми са работели на археологически обект, под постелката ми е излязла змия.
И това е един от първите ми спомени. Но съзнателните ми спомени започват с крепостта Мисионис, която баща ми копаеше през 60-те години. Като ученик в I-II клас бях непрекъснато с него.
Практиката ми като археолог започна, преди да завърша висше образование
Като ученик в горните класове помагах на баща ми при разкопките в столицата на цар Симеон - Велики Преслав. Именно с нея и проучванията са свързани около 30 г. от живота ми.
- На колко археологически обекта сте работили?
- Малко ми е трудно да кажа, защото съм бил на много обекти и като стажант, и като студент. Научен ръководител съм бил на над 20 археологически обекта.
Вече споменах Велики Преслав, който беше дело на колектива на Димитър Овчаров, моя милост и на Живко Аладжов - много голям наш археолог, който, за съжаление, много млад получи инсулт.
В продължение на няколко десетилетия разкрихме патриаршеския комплекс на Велики Преслав, който е част от големия дворец на българските царе.
Десетки са обектите ми в Източните Родопи. Не мога да изброя всички, но естествено, най-значимите са Перперикон, Татул, пещерата Утроба, крепости край Звездел, Боровица, Крумовград. Много важен за мен е обектът Мисионис край Търговище.
Дълги години той беше изоставен, а през последните десетина години успяхме да го възродим. И късноантичният, и средновековният град Мисионис вече са в топлистата на археологическите обекти.
Друг голям обект е крепостта Урвич край София, който също беше обект на Димитър Овчаров, пак беше изоставен, но в последните години отново се върнахме на него заедно с Бони Петрунова, която е директор на Националния исторически музей към БАН.
В момента и двамата сме го предоставили на нейния син - Филип Петрунов, който продължава традицията.
Няма как да не спомена и замъка в Свищов, който е много интересен обект, добре запазен до 9 метра височина в центъра на града.
Кой знае защо този средновековен замък беше оставен да буренясва и да се превръща в убежище на наркомани. За 3 години не само го разчистихме, а и го разкопахме изцяло. Сега трябва да бъде реставриран и да стане едно от най-красивите места край Дунав.
- Името ви се свързва неизбежно с Източните Родопи. Тук имате доста открития - Татул, Перперикон, средновековния манастирски комплекс “Св. Йоан Предтеча”.
- До 10 януари 1982 г. не бях стъпвал в Кърджали. По това време беше все още жив местният археолог Иван Балкански. Той се обадил на баща ми, който по това време беше открил голямата галерия от прабългарски рисунки графити във Велики Преслав.
Балкански казал на баща ми, че в една проучвана от него църква е излязла интересна рисунка, която вероятно е свързана с прабългарите. Баща ми нямаше време да се занимава с това и изпрати мен. Аз бях на 6 месеца служба в Археологическия институт, назначен като архелог проучвател.
Качих се на автобуса и стигнах в Кърджали. Колкото и да е странно, беше изключително студено - беше към минус 10 градуса. Посрещна ме Балкански и отидохме да видим църквата.
Бях възхитен. Руините от църквата стояха нереставрирани, както ги беше открила Екатерина Манова. Над тях имаше само един навес. Видях рисунката. Представляваше блокче, което по-късно, при разкопките след десетилетие, се оказа много важно.
Знаехме, че църквата е от XI век. При новите проучвания се оказа, че под нея има основи на друг храм от VIII век. Блокчето с рисунката беше именно от нея и то ни показа как са изглеждали стенописите на тази загубена църква.
През лятото на 1982-а се върнах в Кърджали и тогава попаднахме на Перперикон
За него вече се знаеше. Балкански беше особен и си криеше нещата. С един друг археолог се качихме на Перперикон. Беше обрасъл като джунгла.
- Този обект го проучвате повече от 20 години. Освен откритията Перперикон успя да се наложи като успешен туристически продукт. Как стана това?
- Перперикон е огромен град. Започнахме проучванията през 2000 г. с 800 лева, а експедицията с 3-ма души беше финансирана от Нов български университет.
От 2001 г. досега, без настоящата година, Перперикон е обект, финансиран специално от държавата. Бяха дадени големи средства за разкриване на голяма част и ако не бяхме разкрили тези участъци, нямаше да стане нищо.
Щеше да бъде както много други антични градове в страната, от които са разкопани една-две сгради и хората няма какво да видят.
За да има културно-исторчески туризъм, трябва да има разкрити участъци
Това е огромната разлика и затова аз пледирам да има целево финансиране на обекти. Тук не става въпрос само за Перперикон. Видяхме какво се случи само за едно лято с Мисионис, Хераклея Синтика, Рациария.
И това само в съчетаването на резултати от разкопки с пиар, който понякога е стигал до границата на историческата хипотеза. Но няма начин - когато говорим за представяне на един обект, не можем да го правим с научна терминология, защото няма да ни разберат.
Имало е моменти, в които доста образно съм представял нещата, но при откритията си никога не съм надскачал историческите хипотези.
Ще дам пример - Перперикон и храма на Дионис. Когато открихме залата с олтара, аз лансирах тази идея, защото тя отговаряше на историческите извори.
Хипотезата, че това е храмът на Дионис за Перперикон е дадена не от някой друг, а от проф. Александър Фол през 2000 г. и е отразено от медиите. Той казва: “Ние разкриваме място, което вероятно ще се окаже дълго търсеното светилище и проницалище на Дионис, където е идвал Александър Македонски.”
Същото нещо може да се каже и за археологическия комплекс край момчилградското село Татул. В книгата на проф. Александър Фол за мегалитите той има цяла страница, на която казва, че когато отидем на Татул, ние се намираме на светилището на Орфей. Същото го пише и Иван Венедиков.
Аз просто съм се опитвал да доказвам или отхвърлям хипотезите на видни учени
преди мен. Разбира се, имало е ситуации, в които отхвърлям хипотези. Като пример мога да дам засичанията в скалата на Перперикон, за които последователите на Фол твърдяха, че са “стъпала към безсмъртието”, се оказаха засечки, на които е стъпвала римската крепостна стена.
- През последната година и половина вие яростно се хвърлихте в защита на българската кауза в спора със Северна Македония.
- Не в последната година. Досега говорихме за Велики Преслав, за Перперикон и археология, но аз имам два доктората и единият се нарича “Вардарска Македония през XIV век и мястото на Охридската област”.
Трудът ми е изграден и защитен на базата на 10-годишни мои експедиции в т. нар. Северна Македония. Първата беше през септември 1989 г., когато на власт в България все още беше Тодор Живков, а днешната Северна Македония беше Социалистическа република Македония в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия.
По-късно имах и други експедиции. Присъствал съм на обявяването на независимостта в Охрид заедно с Любчо Георгиевски. Това е една моя стара тема, по която имам написани две книги.
Имам пълното право, много по-голямо, отколкото някои членове на Историческата комисия, да говоря за Македония, и то като човек, който познава семето на злостния македонизъм. Това беше причината, а в последните 2 години като български учен и като българин трябваше да защитя българската история.
Случващото се в Северна Македония всъщност беше един гноен цирей, който трябваше да се спука. Този цирей зрее повече от 30 г. Противник съм на направеното от президента Желю Желев -
необвързаното признаване на Македония, именно тогава трябваше да поставим нашите искания
Но и в по-късно време България неглижираше този въпрос. С него не се занимаваха сериозно политиците и го избягваха, включително до последните години.
Слава богу, стигна се до договора за добросъседство, който макар и несъвършен, беше важна основа.
Без него в сегашния спор ние много трудно щяхме да се оправим. Що се отнася до т. нар. френско предложение, то е един компромис, който е най-доброто, което ние можеше да постигнем след серията от направените политически грешки през годините.
Самата реакция в Скопие ни показа, че е било правилно това, което сме направили. Разглеждам френското предложение като едно начало, то така е и замислено, защото преговорите на Северна Македония за влизане в ЕС тепърва предстоят.
Така че всичко тепърва трябва да бъде отстоявано и в никакъв случай не трябва българските политици да си заровят отново главата в пясъка.
Визитка
Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1976 г. През 1985-а става кандидат на историческите науки с дисертация на тема “Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV век”. Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”.
Бил е преподавател в Славянския университет, Нов български университет, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, филиал - Кърджали, Варненския свободен университет. Археологът е почетен гражданин на София, Кърджали, Търговище и Златоград. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата.
Повече от 20 г. проф. Овчаров прави проучвания на най-популярните през последните десетилетия археологически обекти в Източните Родопи – Перперикон, Татул, пещерата Утроба и други.