Акад. Георги Марков: Брюксел трябваше да оказва натиск върху Скопие, не на София
Франция е антибългарски настроена още от Руско-турската война от 1853 г.
Дори македонският парламент да приеме споразумението, очертават се предсрочни избори, опозицията ще дойде на власт и ще го скъса
Още акценти:
Македонският въпрос е на 150 години и няма да се реши нито за часове, нито за няколко дни
Заради Наполеон III, който спасява османските интереси в Кримската война от 1853 до 1856 г., България се разминава с освобождението си
Откакто Коминтернът, Тито и Димитров създадоха македонската нация, Македония на бира омраза към българите - това са много поколения
Френската 17-а колониална дивизия, съставена от сенегалци, окупирала София през 1919 г. и накарала шопите да цъкат с език, защото за първи път виждали чернокожи
- България направи първата крачка към сваляне на ветото към РС Македония, но съседката ни се бунтува срещу френското предложение. Пак ли влязохме в задънена улица, акад. Марков?
- Отхвърлянето на френското предложение от РС Македония се очакваше. Но премиерът Петков не биваше да бърза, а той още от първия ден във властта веднага изтича в Скопие и им даде надежда, че ще махнем ветото. Това беше по всички македонски медии.
- Какво ще последва след размириците в Скопие?
- За съседите ни в РС Македония “Европа” е равнозначно на “българизация”. Там не приемат френското предложение, което дори беше запалено в парламента по време на заседанието за одобрението му, на което присъства и Урсула фон Дер Лайен.
Гледам по телевизора, че и доста хора излизат по улиците. Това са хора, които си вярват. Викат :“Аз съм македонец!” За мен обаче това е патология. Ние не викаме по улиците “Аз съм българин!”, нали?
Независимо от всичко ми се струва, че македонският парламент ще приеме френското предложение. А и албанците са “за”. След това обаче се очертават предсрочни избори, сегашното правителство ще падне, ще дойде опозицията и ще скъса гласуваното предложение. Така че не може изобщо да се разчита на сговор със Скопие и някакъв общ протокол.
- Казвате, че не е трябвало да бързаме. Как тогава трябваше да постъпи България?
- Според мен България трябваше да изчака, защото Брюксел трябваше да оказва натиск на Скопие, а не на София. Не трябваше да приемаме и френското предложение, което за мен е унизително. Видимо е, че Макрон се изживява като водач на Европа, след като Меркел вече не е канцлер на Германия.
- Този ли бе замисълът 4 дни преди приключването на френското председателство да се търси бързо решение за ветото?
- Според мен Макрон дори искаше да унизи президента Радев - държа се като Брежнев, който привикваше Живков в Кремъл, и покани президента ни в Париж да говорят по въпроса в Елисейския дворец, но Радев запази достоинство.
Прибързаният подход е вреден за българската политика, защото е изява на поредния сателитен синдром към поредния голям брат. Преди беше Дядо Иван, сега е Чичо Сам. Но вижте например унгарците как се държат към Русия, макар да имат историческа вражда. Докато ние безцеремонно гоним 70 руски дипломати, за да угодим на Чичо Сам. Да бяха 3, 4, 5, 7, 10, но 70? С това унизително престараване късаме дипломатическите отношения с Русия.
- Макрон обаче редактира в последния момент френското предложение в полза на Скопие - паднаха “историческите претенции на българите”, които всъщност бяха сред основните аргументи на ветото?
- Да, и се наложиха! А премиерът Кирил Петков се отказа от историята, като заяви, че тя пречи на бъдещето. После, като го обвиниха в национално предателство, се скри зад Народното събрание и прехвърли изцяло върху него отговорността за евентуално решение по въпроса за ветото. Оттогава изобщо не се говори за история, нито за прословутата смесена историческа комисия.
- Аргументът на премиера Петков беше, че не бива да съсредоточаваме отношенията между двете страни единствено върху спорове за историята. И така и стана.
- Да, и историята бе захвърлена в ъгъла, а той се захвана да развива бизнеса. Откриха авиолинията Скопие-София - имаше я и преди, но я закриха, защото нямаше пътници. А до Скопие пътят е колкото до Велико Търново.
- Има ли опасност историческите ни претенции, които ще са в отделен протокол от предложението, да бъдат заметени под килима?
- Аз лично знаех, че историците ще бъдат употребени от политиците. И те ги употребиха. Още навремето казах на министър Екатерина Захариева, че няма да седна на масата да преговарям чий е Гоце Делчев, защото това би било гавра с неговата памет. Та той приживе се е определил като българин и е загинал за свободата на македонските българи. А комисията още в началото тръгна по погрешен път. В Скопие усетиха това и започнаха да натискат. Цар Самуил бил цар на българите, ама царството било голямо и първо бил цар на македонците, пък после на българите... Подобно на цар Иван Асен II, който бил цар на българите и на ромеите.
- Чувала съм и призиви за по-прагматичен подход към ветото, че то би могло да се “изтъргува”, казано в преносен смисъл. Как?
- Не мисля, че можем да се пазарим нито за т.нар. македонски език, нито с историята. До края на Втората световна война имаме уж обща история, но тя всъщност е българска история. Титовистите си направиха македонска нация, а също и мюсюлманска нация в Босна. Скоро четох едни австрийски документи, според които още в началото на XX век Австро-унгарската империя прави украинска нация в Галиция, а на Балканите прави босненска нация. От последната Тито направи мюсюлманска нация.
Когато началникът на генералния щаб на австро-унгарската армия генерал Бек казва:“След като има албанска нация, защо да не направим и македонска?”, австро-унгарските политици във Виена посрещат това със смях. Но за съжаление, не можем да отречем, че после Коминтернът, Тито и софийските коминтерновци Димитров и компания направиха такава нация. От тогава до сега в Македония се събраха десетки години омраза срещу българите, а това са много поколения.
- Поискахме да впишем българското малцинство в Македония като държавотворно в тяхната конституция. Ваши колеги твърдят, че “държавотворно” го няма във френското предложение, така ли е?
- Аз съм категорично против да се говори за българско малцинство в Македония. Защото македонците всъщност са бивши българи, но поставени в някакъв патологичен контекст. Затова съм и категорично против политиците да се пазарят. Ама сме били в НАТО. И какво от това? В НАТО сме, но имаме висши национални интереси. И да ме извинява г-н Кирил Петков, който ругае г-жа Митрофанова, ама той служи на друга госпожа с хубаво английско име - Мустафа.
- Според ваш колега през последните 150 години Франция е антибългарски настроена. Коя е причината?
- Причината е в Кримската война 1853-1956 г., която започва като Руско-турска война. Когато руската армия е в Добруджа, ние сме очаквали най-после да дойде нашият ред за освобождение. Защото преди нас са били Сърбия, Гърция, Влашко, Молдова. И когато този момент идва, Наполеон Трети решава да направи реванш за своя разгромен в Русия чичо. Прави коалиция с Великобритания и Сардиния (бъдеща Италия) и с помощта на Австро-Унгария спасява османските интереси, правейки десант чак до Крим. Представете си Франция в Крим, който тогава е бил много руски - та там Толстой е написал своите “Севастополски разкази”! Тогава се разминаваме, чакайки с години следващата освободителна война.
Франция е антибългарски настроена и защото на Балканите тя си има една малка латинска сестрица - Румъния, призната от конференцията в Париж през 1919 г.. Направиха я велика, а после заграбиха Трансилвания и Южна Добруджа. Имат и още една сестра, макар и славянска - Югославия, също създадена в Париж във вреда на българските национални интереси. Имат си и Гърция. Така стигат до имперска Русия и до Германия. А ние говорим срещу Русия... Навремето се водехме неин сателит в лицето на бившия Съветски съюз, а сега? Сега сме на другата страна.
- Дали да търсим в по-далечната ни история корените на по-слабата френска симпатия към България, ако изобщо я е имало, например в далечната 1919 г., когато в София е имало френски окупационни войски?
- Да, имало е. Тогава в София е била 17-а колониална дивизия, съставена от сенегалци. А шопите цъкали, виждайки за първи път в живота си чернокожи. И въпреки че сме минали през Възраждането, че сме имали литература, а най-големите френски писатели със сигурност са повлияли върху българската култура, политиката на Франция към нас е била антибългарска и в полза на нашите съседи.
- Откъде идва изразът “Гаранция - Франция”?
- Макар да не съм проучвал произхода на този израз, според мен в него има някаква ирония. В онези времена Франция е била лихварката на Европа и е давала милиарди включително и на български банки. И арменците са страдали от тази нейна роля, защото те също са жертва на англо-френската политика.
- Урсула фон дер Лайен неотдавна предложи да се премахне опцията за вето, с което да се улесни приемането на нови членове на ЕС от Балканите. Какво може да очакваме по време на чешкото председателство, което започна на 1 юли?
- Поначало от основаването на ЕС има един принцип - на консенсус, на единогласие. Че не ѝ харесва ветото на г-жа Урсула Фон дер Лайен, не ѝ харесва. Сигурно не харесва и на други брюкселски бюрократи, които искат да заповядват на националните държави. Вижте как се държат с Унгария и с Полша, държат се така и с нас. Но Виктор Орбан никога няма да клекне, а държавата, на която е начело, с почти 10 милиона население, се държи достойно.
- Научихме, че Американският конгрес се кани да обяви септември за месец на македоно-американското културно наследство и дори говорят за съществуването на македонски език. Това въпрос на пропаганда ли е?
- От македонците сме по-назад в пропагандата. Не ни познават. В момента съм научен ръководител на проект “България и Македония - история и политика”. Българска фондация издаде първа част на български и английски, а бройки от изданието раздадохме на всички държавни институции - от президентството през министерствата до парламента. Има и в най-големите ни библиотеки. Но ако навремето преди промените имахме издателство, което издаваше книги по въпроса на най-различни езици, след 1989 г. изоставихме тази дейност. Докато македонците са много по-активни от нас в това отношение. В този смисъл трябва да засилим външнополитическата си пропаганда по въпроса за Македония, защото сме прави.
САЩ не познават историята ни, интересува ги НАТО и РС Македония в НАТО. И понеже македонците са по-напористи, американците си казват:“Дайте сега да им угодим”. Докато българите търпят, слушат, изпълняват. И американците усещат, че сме отстъпчиви. Вижте албанския министър-председател как ни унижи в Брюксел! Похвали Борисов като най-добрия български политик, който му се бил обадил и решил проблема. Но според мен Борисов трябваше да негодува и да се съпротивлява на такъв натиск. Приемането на Албания в ЕС трябва да се отдели от това на РС Македония. Но там пък има Косово. Как ще стане? Сърбите няма да отстъпят, а Сърбия също преговаря за ЕС. Твърдо обаче защитава интересите си.
- Тук всички говорят за нови избори. Какво бихте посъветвали бъдещата власт по македонския въпрос?
- Македонският въпрос е от 150 години, от Берлинския конгрес. Той е сложен и не може да се реши за два часа или за няколко дни.
CV
Акад. Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г.
Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ
Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г.
От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН
Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии