БНБ: Цените ще растат до 2023 г., но заплатите ще изпреварят този ръст
Ръст на доходите, по-висок от този на инфлацията до края на годината, прогнозира в новото си предвиждане Българската народна банка (БНБ). Причината за това според експертите на Димитър Радев е недостигът на квалифицирани работници, което ще притиска частния сектор да вдига заплатите.
Ръстът на доходите ще се ускори с 14,3% през 2022 г. , като по-бързият темп на покачването им спрямо инфлацията се очаква да подкрепи реалния разполагаем доход на домакинствата, е записано в документа.
Тази ножица ще се затвори през 2023 г. за която БНБ очаква заплатите да се вдигат два пъти по-бавно - с 6,5%, а за 2024 г. увеличението ще е малко по-голямо - до 7,5%. Безработицата у нас се очаква да достигне 4,7% през 2022 г. и да намалее до 4,3% през 2024 г.
БНБ обаче понижи, и то рязко, прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г. - до 1,9% спрямо очакваните през март 2,1%. Аргументите - по-бавният ръст на БВП се определя от разширяването на отрицателния принос на нетния износ, което ще бъде само частично компенсирано от очакваното ускоряване на вътрешното търсене.
Очакванията на централните банкери са много по-песимистични от тези преди три месецаи за икономическия ръст до 2024 г. За догодина те очакват да не е по-висок от 1,7% вместо прогнозираните от тях през март 3,9%. Малко по-оптимистично изглежда той през 2024 г. - 3,7%.
В противоположната посока ще се движи инфлацията, прогнозират от БНБ - до края на годината тя ще се ускори до 14,7%, а не както се очакваше през март - до 9,6%, причината ще бъде поскъпването на всички стоки и услуги. Едва през 2023 и 2024 г. предвижданията са инфлацията да се забави съответно до 3,8 и 3,1% заради очакваното тогава успокояване на цените на енергийните суровини на международните пазари и значителното забавяне на поскъпването на храните.
Дефицит от 1,1% от БВП през 2022 г., нарастване до 1,3% през 2023 г. и свиване до 0,5% през 2024 г. прогнозират още централните банкери.
Слабо забавяне на ръста на кредитите в края на 2022 г. - до 8,4%, но запазване на силния интерес към ипотечните кредити въпреки очакванията за повишаване на лихвите прогнозират още от БНБ. Причините - значителното ускоряване на инфлацията и оставащите отрицателни в реално изражение лихвени проценти по жилищните заеми заедно с все още отрицателното ниво на лихвите по депозитите.
За 2023 г. обаче, когато се очаква да се усетят повишението на лихвите и успокояването на инфлацията, прогнозата е за по-съществено забавяне на растежа както на кредитите за домакинствата, така и на кредитите за нефинансовите предприятия. През 2024 г. прогнозата сочи слабо ускоряване на кредитирането.
Депозитите се очаква да продължат да нарастват с високи темпове през прогнозирания период благодарение на ръста на заплатите и прогнозираното нарастване на лихвените проценти по депозитите. Темповете остават приблизително същите - около 9%.
Като потенциални рискове пред прогнозата централните банкери посочват този от още по-нисък растеж на БВП през целия прогнозен период , т.е. до 2024 г., заради възможността за допълнително влошаване на международната конюнктура и недостиг на енергийни суровини в България и основните търговски партньори на страната.
Като риск за прогнозата е отчетена и политическата
несигурност, която ще се отрази на инвестиционната активност в България. Това може да доведе до по-бавно усвояване на средства по европейски програми и до забавено изпълнение на инвестиционните проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Рискове има и за по-висока инфлация заради трудното прогнозиране на динамиката на цените на суровините на международните пазари. Непълното пренасяне в крайните потребителски цени на нулевия ДДС за доставка на хляб и брашно, както и компенсацията за цените на горивата също може да понижат реалистичността на прогнозата, отбелязват от БНБ.
Малко по-оптимистични за българската икономика се оказват от ЕК. Икономическият растеж на България през 2022 г. ще бъде в рамките на 2,8%, сочи лятната прогноза на Брюксел. Според тях тази година повишението на брутния вътрешен продукт ще се ускори с 0,7 процентни пункта спрямо пролетната им прогноза, но през 2023 г. ще има забавяне до 2,3%, което е с 0,8 процентни пункта по-ниско от пролетните очаквания.
Аргументи за тези очаквания от ЕС виждат в силното възстановяване на българската икономика през първото тримесечие догодина, което те очакват да продължи. Влошаването на външната среда, затегнатите условия за кредитиране и бавното нарастване на реалните заплати обаче ще дръпнат надолу прогнозата за 2023 г.
Брюксел очаква инфлацията в България у нас да достигне ниво от 12,5% през 2022 г. , а през 2023 г.
да се успокои на едноцифрено ниво от 6,8%. Развитието на целия Европейски съюз (ЕС) е под влиянието на войната в Украйна, отбелязват от ЕК. Очакванията за тази година са БВП на общността да се повиши с 2,7% , но през 2023 г. да се понижи почти двойно - около 1,5%. За еврозоната ръстът на БВП през 2022 г. ще бъде 2,6%, а през следващата година ще се забави значително до 1,4%.