Ембарго на руската кирилица? Не, но нашите букви са по-красиви
Пестенето на хартия всъщност е основното преимущество на кирилицата, която в момента ползваме. Българските шрифтове обаче са по-четими дори за хора с развалени очи
Пишем на български, но изписваме на руски.
И България, и Русия ползват кирилицата като основна и единствена азбука. Но в начините на изписване на буквите има съществена разлика. А руските шрифтове заради компютрите са се наложили даже като “традиционна кирилица”. А руската е превзела както българския интернет, така и печатните издания.
Българските държавни институции да използват за сайтовете и документите си само българска кирилица, разпореди обаче министърът в оставка Божидар Божанов. Изнамери и предложи на чиновниците и специален български шрифт. И си навлече обвиненията на част от българите, че налагал ембарго на руската кирилица заради войната в Украйна.
Разликата между българската и руската кирилица е основно във формата на редовните букви, обясни за “24 часа” Борил Караиванов от инициативата “За българската кирилица”. От която всъщност тръгва и желанието на министър Божанов за възродителен процес по държавните сайтове.
“При традиционната кирилица формата на заглавните и редовни знаци е една и съща. Така например буквата Т е една и съща в своя заглавен и редовен вариант, въпреки че в курсивната си форма е съвсем различна. Ако проследим развитието на латиницата, ще открием, че редовните букви са не само различни от заглавните, но са и пряко повлияни от курсивните”, каза Караиванов.
Българската форма на писмеността има предимства пред традиционната.
На първо място, тя е българска. На второ, тя е
еволюционно по-развита графично, като по този начин текстът е представен по-разнообразно
и се възприема и чете далеч по-лесно.
Освен че главните и малките букви са еднакви, в традиционната форма липсват и удълженията на буквите. При тях някои от малките букви излизат от височината на основния ред. Така се създава характерен силует на буквите и думите, който помага за по-добрата четимост на текста, думите имат свой ритъм и не се нижат монотонно една след друга. В традиционната форма подобни излизания са рядкост, докато в българската кирилица са често срещани, което е видимо най-вече в тетрадките на първокласниците, тъй като в училищата се изучава точно тази форма на изписване.
Овалите на буквите също са повече при българската кирилица. “Това отново е предимство, тъй като именно овалите внасят разнообразие в характера на графиката. Правата линия си остава права, докато
овалът винаги притежава характер
- закръглен, издължен, напрегнат по диагоналите. Тази особеност дава повод в нашите професионални среди все повече да се използват термините овална и ъглеста кирилица по аналогия на двете форми на глаголицата”, казва Караиванов.
Като пример за българска кирилица министър Божанов даде на чиновниците шрифта Fira Sans BGR. А в момента масово наложеният шрифт е Times New Roman, чиято кирилизация е руска.
Изборът дали точно този шрифт да бъде наложен обаче трябва да се направи внимателно заради многото условия, на които трябва да отговаря. Едната особеност е, че този шрифт ще се използва и в международната документация на страната, т.е. трябва да съдържа и форми на латиница и гръцки език поне заради Европейския съюз, където България членува. Освен това трябва да е подходящ и чисто визуално и да бъде подходящ инструмент за изграждане на една бъдеща графична идентичност на държавно ниво.
“Шегувайки се, можем да перифразираме, че по герба посрещат, но по шрифта изпращат. България вече пропусна един шанс да заяви своята форма на кирилица при влизането си в Европейския съюз. Ще е добре, ако съумеем да се поучим от грешките си”, допълва Караиванов.
Божанов даде да се разбере, че предложението му няма връзка с избухването на войната в Украйна, работата е започнала преди това, но идва в подходящ момент. Според него формулата е да се придържаме към европейското ни семейство и западните демокрации, но да не забравяме родната ни писменост, черти и специфики.
Преди да се въведе реформата, трябва да се помисли и за хората с определени здравословни проблеми. Четците, които използват незрящите, не би следвало да имат проблем при смяна на шрифта и ползвателите им не биха усетили разликата.
По различен начин стои обаче въпросът с хората с изкривяване на възприятията или с частични зрителни проблеми. По думите на Караиванов изследванията, които се провеждат с латиница, показват еднозначно, че по-разнообразната форма на буквите подобрява тяхната идентификация, като косвено подобрява и ускорява процеса на четене. А българската кирилица е точно такава - с разнообразни форми. И все пак това са сложни въпроси, на които отговори предстои да се търсят тепърва.
И българската кирилица обаче си има някои недостатъци
Един от тях е промяната на ширината на някои от редовните букви, основно при Т, заради което се надува обемът на текста. Промяната не е твърде голяма - под 5%. Въпреки това редица критици на българската форма използват този довод, за да плашат с по-големия разход на хартия при печат, казва Караиванов.
Според него обаче подобен малък процент може лесно да се неутрализира, като се използват възможностите на съвременния дизайн на текста за размер на буквата и разредка между редовете. Във времената на металния печат отлятата в 10 пункта буква не е могло да бъде смалена лесно до 9,8 пункта, докато днес в епохата на дигиталния предпечат това е възможно дори и за непрофесионалист.
Проблем е графичното съвпадение на някои латински и кирилски букви, което може да доведе до двусмислици.
Така например думата name (име) на английски лесно може да бъде сбъркана с българската пате и по този начин да създаде двусмисленост в текста. И ако при дългите текстове това е по-скоро изключение, то при табели, етикети и други рекламни материали това може да се превърне в реален проблем. Така например преди време в социалните мрежи широко бе дискутиран пример с етикет “Апетитка”, изписан с българска форма “Anemumka”, който на латиница се четеше “Анемумка”. Разбира се, подобни недоглеждания са изцяло в компетенцията на дизайнерите, успешно могат да избегнат подобни съвпадения, използвайки за надписа например заглавни букви”, обяснява Караиванов.
Самите дизайнери водят дълга битка за налагането на българската кирилица в държавата, защото осъзнават нейния смисъл и работят с шрифтове ежедневно.
“Аз съм от поколение, което дълги години наблюдаваше неуспешните опити на нашите учители, колеги и преподаватели в академията да поставят този въпрос на национално и институционално ниво. Те чукаха на министерски врати и се опитваха да обясняват много специфичен шрифтов проблем, за който хората не притежават дори елементарна основа, на която да се води диалог”, разказва Караиванов. Според него значението на шрифта в ежедневието е недооценено и преди да се заговори за българска форма на кирилица, е важно да има необходимото разбиране за това -
без излишен патриотизъм,
а просто призив да познаем своето.
Самото създаване на шрифт е дълъг и сложен процес, който отнема месеци и дори години, а за целта дизайнерът трябва да си зададе множество въпроси като например колко езика и буквени форми ще поддържа шрифтът, колко начертания ще съдържа шрифтът по отношение на чернота и пропорция - дали ще са само стандартните Regular, Bold, Italic и Bold Italic, или ще има и възможност за по-светли начертания, и много други.
За разликите между шрифтовете много хора дори не подозират,
макар да се сблъскват всекидневно и с двата. Точно това е и една от мисиите на инициативата “За българската кирилица” да обясни разликите между българската и руската кирилица и да популяризира родната, както и да се работи за налагането ѝ.За целта от там организират типографски срещи и фестивали, търсят подкрепа от дизайнери и обществеността. Караиванов се радва на повишен интерес към типографията в България и чужбина. Разказва, че през последните години много хора не само се интересуват и изучават, но и активно се занимават с калиграфия, летеринг, шрифтов дизайн или оформление на текст за печат или екран, а типографската грамотност се е превърнала в белег за култура и професионализъм, което може само да ни радва.
Днес, когато държавните институции вече проявяват интерес към темата, много се надяваме въпросът да не се политизира. Не става дума нито за “България на три морета”, нито за това, че “ще наказваме Русия с ембарго върху традиционната кирилица”. За българския шрифтов дизайнер това е една дълга и изстрадана история, продължаваща повече от половин век, и ще е жалко, ако парата отиде в свирката, смята той.