Борбата с джигитите на пътя почва от училище
26 октомври, 2003. Пиян полицай блъсна семейство на пешеходна пътека, уби 6-годишно дете и родителите му. Преди това полицаят участвал в разчистване на сметки на язовир Искър, надупчил лодка със служебното си оръжие.
15 април, 2007. Пиян полицай без книжка блъсна паркирана кола в село Буковец.
11 септември, 2014. Пиян полицай блъсна жена с бебешка количка, бебето е загинало на място.
2 юли, 2015. Полицай блъсна полицайка на пешеходна пътека в Момчилград.
19 юли, 2021 г. Полицай с автомобил без отличителни знаци блъска на пешеходна пътека в пазарджишко село осемгодишно дете и го убива.
4 декември, 2021. Пиян полицай блъска камион, прави се на каратист.
9 юли, 2022. Полицай мина на червено, блъсна колата на съпругата на Бойко Рашков.
Последното е като ирония на съдбата. Какви са проблемите по пътищата у нас e известно от десетилетия и на всички. Току се изпъчи някой управляващ, независимо кой, па вземе и обяви война на джигитите. Обикновено войната свършва до седмица.
Този път обаче Рашков обяви войната и ден по-късно един от "войниците" уцели точно неговата жена, като направи едно от най-грубите нарушения - мина на червено. Всъщност - в столицата масово водачите минават на червено - или защото не им пука и никой никога не ги санкционира, или защото времето на светофара е толкова идиотско, че реално няма друга възможност.
Не стана ясно защо при обявяването на "войната" и дума не стана за това как след като всеки собственик на МПС е регистриран с личния си мейл, ще получава уведомление за направените нарушения, установи със записващи устройства на мига. Щото в другите държави така се прави. У нас е непосилно технологично усилие!
А сега да обясним на госпожа Рашкова защо според нашите закони тя също носи отговорност за сблъсъка. При пресичане на регулирано кръстовище, презумпцията за предимство - знак или светлинна сигнализация - не дават абсолютно право, а задължават водача да се огледа и да се убеди, че е безопасно да премине. Иначе казано: когато отпред е празно и можеш да минеш свободно, намали и се огледай - вероятността някой да ти идва странично с висока скорост е огромна. И никак не те интересува дали ще те претрепят в момент, когато си бил в правото си.
Културата на движение у нас е на трагично ниво. Безсмислени са всички акции, всички отчети, след като хората масово не знаят какво правят, според вида движение:
- 99,9% от велосипедистите пресичат пешеходната пътека като карат, включително и децата им.
- Повечето деца и младежи пресичат на пешеходна пътека на бегом, което всеки път е предпоставка за инциент;
- Пешеходците или не тръгват да пресичат на пешеходната пътека, а стоят и се кокорят и водачите се чудят какво да направят, или се хвърлят напред като камикадзета;
- Повечето българи в провинцията смятат наличието на безопасно детско столче за измишльотина и държат децата в скута си, докато не стане нещо необратимо;
- Професионални велосипедисти редовно тренират по магистралата.
Поредното гръмовно изказване за обявяване на война на лошите на пътя е пак със грешен адресат: никой дори не помисля за тази масова сбъркана култура на движение и за това, че всичко започва с пешеходците от най-ранна възраст.