Продължителността на трудовия живот в ЕС се е завърнала на нивото преди пандемията
Очакваната средна продължителност на трудовия живот за хората, които сега са на 15 години, в ЕС е 36 години. От 2001 година прогнозираната средна продължителност на трудовия живот в ЕС нараства със стабилен темп, преди да се понижи за първи път през 2020 година заради здравната криза с Ковид-19 (от 32 години през 2011 година до 35,9 години през 2019 година и 35,6 години през 2020 година) и да се се завърне отново на предпандемичните си равнища през 2021 година, отчита Евростат.
Сред страните членки очакваната средна продължителност на трудовия живот варира значително в зависимост от страните и географската им ситуация в Европа. През 2021 година най-голямата продължителност на трудовия живот в ЕС е регистрирана в Нидерландия (42,5 години), Швеция (42,3 години) и Дания (40,3 години). За сметка на това най-малката продължителност на трудовия живот е отчетена в Румъния (31,3 години), Италия (31,6 години) и Гърция (32,9 години).
Средната продължителност на трудовия живот за мъжете в ЕС е 38,2 години, като тя е била най-голяма в Нидерландия (44,3 години) и Швеция (43,6 години), а най-малка в България (34,6 години) и Румъния (35 години). При жените средната продължителност на трудовия живот в ЕС е 33,7 години и е най-голяма в Швеция (41 години) и Нидерландия (40,5 години), а най-ниска в Италия (26,9 години) и Румъния (27,4 години).
Въпреки че се очаква мъжете да работят повече от жените, разликата между двата пола в ЕС се свива (тя е била +4,5 години през 2021 г. спрямо +7 години през 2001 г.). През 2021 г. средната продължителност на трудовия живот е била най-ясно изразена е в Италия (+9,1 години), следвана от Малта (+8,4 години) и Румъния (+7,6 години). Литва е единствената страна членка на ЕС, в която разликата между половете е отрицателна, като жените обикновено работят с 1,3 години повече от мъжете, докато в Естония (+0,1 години), Латвия (+0,8 години) и Финландия (+1,1 години) разликите са незначителни.