“Промяната” и ДБ обречени на (след) изборна коалиция, но не и на общи листи
Някои близки до властта анализатори развиват екзотичната теза, че заедно може да грабнат 100 депутати. Но така десните ще се претопят, а хората на Петков ще загубят широката си левееща периферия
За кого ще гласуват онези няколко хиляди, стекли се спонтанно на площад “Народно събрание”, когато обединилите се с ГЕРБ и ДПС хора на Слави Трифонов първо свалиха парламентарния шеф Никола Минчев, а после и правителството?
Хамлетовската дилема пред автентичния градски десен избирател е “Промяната” или “Демократична България”.
Хипотетично въпросът може да бъде решен, ако ПП и ДБ се явят заедно на предсрочните избори. Тази теза развиват напоследък някои политолози и социолози.
Опцията за съвместно явяване съществуваше и на последните избори миналата година. Христо Иванов дори протегна ръка към прохождащия в българската политика Кирил Петков.
“Не трябва преди изборите да се явяваме с обща листа, защото
има хора и вдясно, и вляво. Ние явно ставаме новият център.
Трябва да дадем пълна демокрация на избирателите да гласуват по цялата палитра - от най-ляво до най-дясно”. Така Петков пресече опитите на Иванов, а и на Мая Манолова за колаборация миналата есен.
И за тази есен обаче подобно обединение остава в политическата мъглявина - има подобна възможност някъде там на хоризонта, но по-скоро си остава НЛО. В смисъл всички говорят за него, но надали някой ще го види наистина.
“Вратата е отворена”, лаконичен е съпредседателят на ДБ, когато става въпрос за евентуални общи листи с ПП. Макар Иванов да проявява интерес, мнението му не се споделя от останалите участници в ДБ - освен “Да, България” в нея са ДСБ и “Зелените”. Отношенията в собствената им коалиция, лидерските амбиции и щенията за повече депутатски места може да спънат привличането на друг политически субект. Формацията успява да задържи драмите в себе си, без да им дава външна изява. Но все пак стана пределно ясно, че другият съпредседател на ДБ
Атанас Атанасов далеч не споделя ентусиазма за общи листи.
От общите листи може да загубят и двете формации.
ДБ неминуемо ще остане с по-малко избираеми места, още повече че “Промяната” вероятно ще трябва да устрои подобаващо и отцепниците, напуснали ИТН. Ако Петков и компания продължат да ползват регистрациите на досегашните си мандатоносители, места ще трябват и за социалдемократи, и за ВОЛТ, и за “Средна европейска класа”. Петков вече направи заявка, че ще продължи работата си с Елена Нонева, Настимир Ананиев и Константин Бачийски. Така на масата за преговори по местата в листите ще настане истинска навалица.
Вторият основен аргумент против е обезличаването. Десните едва ли са забравили
съдбата на маргинализирания СДС,
както и пробваните в недалечното минало редица неуспешни алианси вдясно.
Синята коалиция между СДС и ДСБ през 2012 г. се развали заради задкулисни сделки с ГЕРБ. Появата на “Движение България на гражданите” (ДБГ на Меглена Кунева), обединило се по-късно с ДСБ, БЗНС и онова, което остана от СДС в Реформаторския блок, също приключи с драматичен крах.
Губещ от евентуално обединение освен ДБ може да се окаже и доскорошният фаворит на избирателите - ПП. Формацията влезе като новия Спасител, борец със статуквото, носител на нов морал и непримирим противник на корупцията. Тя е по зародиш антисистемна и заигравката със “стари” политически играчи, пък били и най-демократичните, може да се окаже негатив на фона на огромната умора, натрупана от минали грешни решения.
И “Продължаваме промяната”, и “Демокрлатична България” очевидно са се прицелили основно в
градската висока средна класа
“Ако погледнем задълбочено сегашното Народно събрание, това е може би най-добре представената социална група. ПП спечелиха последните избори с представителство, което излизаше далеч над този тип електорат”, смята политологът Страхил Делийски. И припомня, че немалка част от гласоподавателите на “Промяната” гласуваха за тях, преливайки им енергия от свързаността с президентските избори, на които те ентусиазирано подкрепяха Румен Радев. Тогава Кирил Петков и отборът му бяха скачени съдове с президентския. Ситуацията определено вече не е същата.
Левите, търсещи тогава нови лица и подкрепящи държавния глава, при днешните смразени отношения между Радев и Петков няма да си дадат вота за премиерската партия. А евентуалната коалиция с ДБ няма да помогне в тази насока.
Съюз с десните де факто реже възможността на ПП да търси електорална подкрепа от
леви избиратели, които не припознават БСП или търсят алтернативно представителство
И все пак коалиция межу ДБ и ПП може да се тълкува като знак, че има консолидация на хора и сили - проевропейски, антикорупционни или обединени в името на някакви конкретни ангажименти. Тя може да даде надежда, че все пак тази една година не е пропиляна, и така
колебаещите се да гласуват все пак да намерят смисъл да отидат до урните
Ако не се пилее енергията на симпатизантите им, двете партии може да опрат и сакралните 100 депутати - това според политическата мълва внушават разни експерти на лидерите им през последните дни. Че кота 100 е нереална, е ясно, но безспорно трябва да отправят общо послание и това добре се осъзнава от двете формации.
Ходът на Кирил Петков с изгонването на почти цялото руско посолство бе огромна крачка в тази посока - няма десен във фейсбук, който да не хвърля шапка.
И тъй като двойна коалиция не стига нито да спечели изборите, нито да управлява, а и най-вероятно няма да се състои, ПП и ДБ биха могли да помислят за
някаква форма на дългосрочно споразумение -
своеобразен политически клуб,
който да привлича ако не други партии, то задължително граждански сдружения с активна позиция. По̀ на запад в Европа има опит, който да заемат.