Страхил Делийски: Кабинетът падна, защото не можа да балансира между спонсорите си

01.06.2022 08:00 Павлета Давидова
Страхил Делийски

- Предсрочните избори наближават, а “Продължаваме промяната” все още нямат регистрация. За какво говори това протакане, г-н Делийски?

- Това е технология, но е симптоматична за характеристиките на този политически стартъп. Това е проект, който така и не можа да стане партия. Парадоксално е, че 7-8 месеца в управлението мандатоносителят все още не е регистриран. На пръв поглед е странно, но е обяснимо с оглед на концепцията, зад която стои - на проект, който трябва да свърши определена работа за определено време. Такава е организационната му характеристика. Идейно “Продължаваме промяната” са класически технопопулисти. Имаме стари корумпирани елити, които трябва да бъдат изметени и всичко ще се оправи. Това е популистката заявка. И имаме заявката, че те ще бъдат заменени от технократи, които знаят как се управлява, за които държавата е фирма, партията е проект, политическото действие е предприемаческо... Това е тип технократска оферта, която е деидеологизирана. Да не забравяме - “леви цели с десни мерки”. Това е класическа деидеологизирана идея на политическа оферта. Този тип проект на технопопулизма явно ще продължи да бъде развиван и ще си остане в сърцевината на “Продължаваме промяната”.

- Четворната коалиция трябваше да измете старите елити. И доведе до колаборация на привидно несъвместими политически субекти - ДБ и БСП. Политическият опит или политическият интерес ги събра?

- Не бих говорил за БСП в случая. Имаме ПП и ПН - “Проекта на Нинова”. Това, което представлява проектът на Нинова, няма нищо общо с БСП. Нито ценностно, нито идейно, нито организационно, за радост на един малък проектен елит и за съжаление на огромна база на левицата и БСП.

- Все пак би трябвало да защитава леви цели, за да държи някаква база...

- Какво значи защитаване на леви позиции? Може да го видим през т.нар. червени линии, които уж нямаше да бъдат прекрачвани, но постоянно се влиза в обяснения защо не са спазени! По парадоксален начин темата за Македония бе лично наложена от Нинова като червена линия. Тази тема няма нищо общо с дневния ред на избирателите на една левица!

При преговорите с ИТН Корнелия Нинова триумфално излезе и заяви, че имат 80-90% препокриване на програмата, единственото разминаване било в областта на преразпределението. “Ние като лява партия искаме повече държава, те като дясна - по-малко, но това са нюанси...” Тези неща не могат да бъдат нюанси, когато става въпрос за лява партия.

Казваме - събрали се някакви различни ценностни субекта. Нинова казва: “Имаме 80-90% припокриване с ИТН”, ИТН имали 80-90% препокриване с ПП, ДБ казват: “Имаме почти 100% с ПП”. Това очевидно не са толкова ценностно различни политически субекти. Препокриването, за което говорят основно, касае икономическата политика, ролята на държавата. Де факто целият политически елит, всички с ефективно политическо представителство в парламента, споделят общия консенсус, че типът държава, в който живеем, е приемлив - малкото държава, в която ниските заплати и ниските данъци продължават да бъдат нашето конкурентно предимство, в която данъчната система няма нищо общо с европейската... Това е консенсусът, около който се намират допирни точки.

- Това ли е причината на техния фон да пробиват патриотични формации с националистичен дух - преди имахме “Атака”, НФСБ, сега “Възраждане”?

- Забележете, че те въобще не поставят под въпрос икономическия модел. Имаме класическо предложение от дясно-популистки тип.

“Възраждане” не са отворили и дума за данъчната система например, което е ключов инструмент на държавата. Да, подобни алтернативи минават по линията Русия-Запад, по линията глобално-национално, но не засягат и не отварят политически разломи като неравенство, доходи, бедни-богати. Или ако го говорят, то не е през българския капитализъм.

В този смисъл този икономически десен консенсус е завладял политическия елит и ние не бива да се учудваме защо той се ползва с все по-малко доверие.

Има политически елит, който има консенсус, че българската неолиберална държава е най-доброто, и огромно мнозинство отдолу, което приема държавата като чужда, защото тя не работи за тези отдолу, а за тези отгоре.

- И все пак, парламентарните партии упорито говорят за консенсус и формирането на евро-атлантическа коалиция...

- Коалиция на евро-атлантическото знаме, или на евро-атлантическите ценности? Проевропейска коалиция трябва да предложи проевропейска данъчна система. Бих подкрепил такава проевропейска коалиция, която ще каже: Ние ще увеличим корпоративния данък с 5-7%, ще направим прогресивно подоходно облагане, ще облагаме дивиденти, наследство, държавата ще преразпределя допълнително 10%, както е средно за Европа. Ето, програмата на една проевропейска коалиция. Ако не предложат такъв тип проевропейски политики, ще имаме пропутинска коалиция, защото икономическият и данъчният ни модел са като на Путинова Русия, не като данъчната система на Европа. С огромен интерес очаквам да видя дали тази проевропейска коалиция нама да е пропутинска.

- Напоследък партиите си разменят обвинения във формирането на нови коалиции покрай съвместното гласуване на различни законопроекти, в същото време сякаш политическият език на партийните лидери се изостри един срещу друг. Това начало на предизборната кампания ли е, или тя просто не е спирала?

- Предизборната кампания наистина не е приключвала. Особено когато става въпрос за проекти. Те са създадени да генерират електорални дивиденти. И най-добре се чувстват в предизборен контекст, защото те не могат да управляват - те могат да обещават.

Политическият език обаче е много симптоматичен. Говоренето на равнището на личните нападки и обиди е всичко друго, но не и политически език. Политик е човек, който представлява големи социални интереси. Да говориш политически, означава да говориш на езика на социално-икономически културни разломи, а не да говориш на езика на домашните отношения.

Полисът е извън дома. Те си представят политическото говорене като говорене помежду си. А то е разговор, който трябва да касае широките социални слоеве. Иначе се учудваме защо тези социални слоеве въобще не се интересуват от разговора между политика Х и политика У. А е така, защото това не е разговора на политика Х с общността, с полиса.

- Заради това ли и условията, които се поставят напоследък, са този или онзи да не бъде лидер, премиер, министър..

- Именно. Това не е политически разговор! Видяхме огромния консенсус и припокриване по отношение на приоритетите, тогава за какво да се скарат? Лошото е, че зад условието “с този и без този конретен политик” явно не стои политическа логика, а нещо друго. Особено след последния месец и разговорите между политиците, по всичко личи, че зад политиците стоят определени интереси на спонсори. Все пак политическият стартъп, ентърпрайз или проект не може без инвеститори. В една партия тази инвестиция обикновено се поделя от социалните групи, които тя защитава - членове, симпатизанти и т.н. Докато в един проект, който няма демократична връзка със своите избиратели, е ясно, че инвеститорите и спонсорите идват от средите на едрия капитал. Това не е някаква девиация, а е системна характеристика не само за българския ултранеолиберален държавен режим. В политологичната литература е изписано много за т.нар. Инвестиционна теория за демокрацията. Ясно е, че политическите елити формулират публични политики, които защитават интересите на много малък процент от най-богатите хора в държавата.

- Може ли да очакваме тези интереси да се преформатират?

- Това правителство падна именно поради невъзможността да се балансира между интересите на различните спонсори и инвеститори. Дори не го криеха. Македония бе формален повод, но покрай него излязоха всички конфликти - на кого да бъде дадена поръчка, какъв трансфер към коя фирма да отиде... Толкова им липсва политическо мислене, че дори не могат да си представят как малко по-приемливо да разкажат тези конфликти. Те бяха разкрити едно към едно и ние като изследователи можем само да им благодарим. Това правителство падна поради невъзможността да балансира между тези интереси. Нещо, което дълго време Бойко Борисов успяваше да направи и това бе ключът към неговото управленско дълголетие.

- Може ли да се върне тогава?

- Не мисля, той е представител на част от тези големи корпоративни интереси. А има и други. Ето, транспортният министър в оставка - официално е дал 300 хил. за кампанията и изведнъж става министър. Има и други такива. Има логичен сблъсък, защото логиката на ултранеолибералната държава е такава. Всеки голям корпоративен играч има желание да е близо до държава, която е склонна да преразпределя към него. Това вероятно още дълго ще бележи българския политически процес.

- Ако се изпълнят призивите за премахване на партийната субсидия, ще се официализира ли този корпоративен интерес?

- Повече от 20 г. в САЩ се води дебат за ограничаване на големите пари в политиката - основно през кампании. Дори се търсят варианти за публично финансиране на партиите, каквото имаме в Европа и България. Вероятно американската политическа система ще тръгне в тази посока заради усещането, че големите пари в политиката деформират демокрацията. Тук вървим по обратната линия.

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>