Уроците от COVID-19: как да контролираме риска от вредните навици
Вредните ни навици създават скрита пандемия - боледуваме повече, въпреки че живеем по-дълго
Нездравословното хранене, тютюнопушенето, прекомерната употребата на алкохол и дигиталната зависимост създават една скрита пандемия, която изстрелва България на първо място в Европа по предотвратима смърт. Тези вредни навици, свързани с модерния начин на живот, обясняват защо продължителността на живота ни нараства, но живеем по-дълго в болест и продължаваме да умираме от същите неща, както преди стотици години.
Изминалите 2 години, белязани от Ковид-19 - най-голямата пандемия от последните 100 години, извади наяве други „пандемии“, свързани със заболявания, причинение от рисковите поведенчески фактори, и е най-сериозния стрес-тест за здравния статус и здравната култура на човечеството по отношение на индивидуалното и на общественото здраве.
Как, ако не можем да се откажем от вредните навици, поне да намалим вредата от тях и защо като човечество ставаме по-богати, но боледуваме повече, са въпросите, които бяха поставени от организацията ПанЕвропа и нейния президент Гергана Паси по време на форума Webit Summer impact.
В дискусията взеха участие авторитетни учени и експерти от БАН, Медицински университет в София и неправителствения сектор в различни сфери на науката – молекулярна биология, епигенетика, фармакология, психология, здравна икономика, както и министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова. Именно нейното изказване, че България е на първо място в Европа по предотвратима смърт, повторено неколкократно в началото на годината, е подтикнало ПанЕвропа да събере този екип, който да повдигне дискусията за увеличаване на превенцията и намаляване на вредата от тези рискове сред обществото, както и сред политическия елит, разказа Гергана Паси.
„Ние, хората и обществата никога не сме били и няма никога да бъдем перфектни по отношение на рисковите поведения, но имаме възможността да променяме начина си на живот и да контролираме риска. Стига да сме добре информирани за спектъра на рисковете, можем да намалим вредата за себе си и за обществото, като цяло. Подходът за намаляване на вредата е честно и смело признание, че хората ще продължат да имат вредни навици, но могат да намалят риска, като се насочат към по-малко вредни алтернативи. Науката твърди, че вредата от поведенчески фактори подлежи на намаление и това прагматичен, научно-доказан и ефективен подход, който ще допринесе за подобряване на общественото здраве.“, каза Гергана Паси, като допълни: „Тази необходимост излезе на преден план особено ясно по време на пандемията от Ковид-19“.
"Пандемията ни изненада, защото не научихме уроците си от началото на това хилядолетие. Надявам се обаче сега да ги научим", изтъкна Милена Георгиева - доцент по молекулярна биология към БАН. „81% от годишната смърност се дължи на хронични незаразни болести, които се определят като социално значими“, подчерта Георгиева. Нездравословното хранене, затлъстяването, тютюнопушенето, алкохолът и дигиталният стрес именно са факторите, които са най-рискови не само за здравето ни, но и за това, което ще предадем на нашите деца от гледна точка на епигенетиката - науката, която изследва въздействието на околната среда и начинът ни на живот върху нашата наследственост. Тези вредни навици движат човешката физиология и определят генните дори на неродените ни деца. Вредата от тях, обаче, може да бъде редуцирана и нека да сложим началото на този важен за обществото дебат, включително в контекста на Ковид.
Доц. Георгиева даде пример с консумацията на нездравословни храни. "Храната е източник и на молекулите, които обусляват епигенетиката. Когато ядем нездравословна храна с химикали, ние увреждаме нашата генетика. Това е особено важно по време на бременността и във връзка със здравословното застаряване". По тази причина от години в Европейския съюз тече дискусия за изготвяне на квалификация в каква степен храните са нездравословни, а върху тях да се поставят етикети за степентта на вредност, която да дава информация на потребителите.
"Ковид пандемията ни потупа по рамото и ни даде списък с нещата, които трябва да оптимизираме. Да, за България той е малко по-дълъг, но ако започнем да го правим, можем да стигнем много далеч", категоричен беше и проф. Георги Момеков - председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София.
Според него малките редукции на всички вредни навици могат да доведат до качествена разлика в риска, а той е математика и може да се изчисли от науката. "Българите са любознателни, но трудно поставят математическите процеси в контекст. А България е на първи места по сърдечно-съдова смъртност, което се дължи, както на генетични фактори, така и на наднормено тегло, пушене, злоупотреба с алкохол, всички те свързани с кръвното налягане", припомни Момеков и посъветва хората да не търсят само лекарска помощ на късен етап, а да предотвратяват рисковите фактори, а ако не успяват, да намаляват вредата от тях по-рано.
Това не значи непременно пълен отказ, а ограничаване - алкохолът е част от полезната Средиземноморска диета, но в нея се включва само една чаша вино. Само че ние съчетаваме виното с туршия, сланина и луканка, които пък съдържат много сол. Важна част от диетата е и сиестата, на която и българинът трябва да наблегне, като намали стресът, подчерта шеговито Момеков.
А относно тютюнопушенето, професорът посъветва да намалим риска, като потърсим алтернативи, които не горят и са по-малко вредни, като електронните цигари, например, които са компромисен вариант, който премахва и пасивното пушене.
Дигиталната зависимост при децата пък беше акцентът в изказването на психологът Детелина Стаменова. Според нея поведението на родителите е най-добрият пример, който те дават на децата си. "За да редуцираме рисковете, особено при новото поколение, е важно родителите да бъдат образовани. Наблюдавайте се колко време вие гледате в телефоните си и електронните медии, защото децата повтарят", посъветва Стаменова. И подчерта, че стоенето пред екрана води до много други проблеми. Късогледството е един от тях, а когато то започне в ранна възраст, след 50 години може да се инвалидизира, затова е важно децата да редуцират стоенето с дигитални устройтва в ръце, да ходят на редовни прегледи, включително и за гръбначни изкривявания. Липсата на движение е друго следствие, което се засилва и от недостатъчните места за спорт в градовете. А когато и ядем пред екраните, не усещаме кога трябва да спрем да се храним, обясни още Стаменова, а това води до наднормено тегло.
"Всеки живот има стойност и цена, и то с пряко отражение върху икономическия цикъл", навлезе в специалността си здравният икономист Аркади Шарков. И представи проблемът в цифри: 4,4 млрд. лв. например са пропуснатите ползи през 2019 г. за българската икономика заради тютюнопушеното. А при наличието на добре обмислена здравна стратегия и приемственост между управленията към 2040 г. е възможно да сме едно по-здраво и дълго живеещо общество. Разумните инвестиции в превенцията, профилактиката, здравната култура за намаляване на риквоте и нейното „проповядване“ ще имат и икономическа полза - всеки един вложен за целта долар ще носи 3,4 долара възвращаемост, което се равнява на 340%.
Само като общност и с промяна на възприятията ни можем да се справим с този проблем, обобщи дискусията министър Сербезова. "Трябва ни цялостен мултидисциплинарен подход, комуникация и осъзнаване на нашата роля и отговорност към живота - не само нашия собствен, но и този на другите. Така се справят в другите държави - надраснали са мисленето да се говори само за харчове за лекарства и спешна медицинска помощ, а за инвестиции и пациентноориентирано здравеопазване. При него пациентът е образован, а специалистите работят в сътрудничество", поясни Сербезова. Според нея в този процес роля има не само всеки един от нас, но и медиите, които трябва да изградят среда на доверие, за да са готови хората да отидат на профилактични прегледи или да се ваксинират. Народното събрание и законодателните органи също влияят със собственото си поведение върху начина, по който мислим за здравеопазването.