Парламентите по света: Ритат, удрят и си дерат очите, хвърлят дори и свински черва
Шампиони по парламентарен бой са депутатите в Тайван - те се млатят с часове, почиват и пак почват
Само 3 дни преди да настъпи новата 2022 г., в парламента на Йордания избухна разгорещен спор за промените в конституцията. Част от народните избраници виждаха в тях намерение да се увеличи още властта на крал Абдула.
Още преди дебатите в пленарната зала сред обществото по този повод се нагнети напрежение, което предизвика улични протести сред привържениците на демокрацията. Дискусията между депутатите се разгорещи дотолкова, че словесните аргументи се оказаха недостатъчни. В един момент част от тях изгубиха хладнокръвие и аргументите преминаха към физическата разправа – непозволени удари от всякакъв вид и трошене на обществено имущество. Това е само един от пресните примери за насилие между депутати, от което, уви, не са пощадени много от парламентите по света.
Ако има класация, шампиони по парламентарен бой безспорно биха били народните избраници в Тайван. Там тупаниците в пленарната зала са своеобразна култура и начин на политически живот. Физически
сблъсъци избухват по няколко пъти в месеца и дори по няколко дни в седмицата
Злите езици говорят, че когато се знае, че ще се обсъждат особено конфликтни теми, депутатите се обличат подходящо, за да са в готовност и да не бъдат разкъсани официалните им дрехи. През май тази година например се стигна до ръкопашни боеве заради закон, за който се смяташе, че може да заобиколи обвиненията в корупция срещу бившия президент Чъй Шуй Биан. Тогава опозиционни депутати с лозунги и високоговорител излязоха на подиума и опитаха да блокират третото четене на закона. Сблъсъкът не мина без пострадали, а в залата настана погром.
В парламентарните боеве в Тайван активно се включват и жените депутатки, които имат свой арсенал – скубят си косите. През ноември 2020 г. опозиционните депутати хвърляха по колегите си от управляващата партия свински черва заради законодателство, улесняващо вноса на свинско от САЩ.
Това са само малка част от многобройните случаи, когато някои от депутатите са отнасяни с носилки в болницата, а
щетите в пленарната зала са като след преминал тайфун
Понякога “законодателните боеве”, както ги нарича населението, продължават с часове и се случва двете страни да си дадат кратка почивка и след това да продължат.
През 1995 г. тайванските народни представители бяха номинирани съвкупно за анти-Нобел за мир, защото са показали, че “политиците печелят повече, като се ритат, удрят и си дерат взаимно очите, отколкото като водят война срещу други нации”.
Физическото изразходване на политическа енергия е характерно и за парламента на Южна Корея. През 2020 г. в азиатската страна 37 политици от различни партии получиха обвинения за нарушаване на закона за Националното събрание и участие в масов бой, при който депутатка от управляващата партия и четирима нейни помощници бяха залостени от опозицията в офисите им в продължение на 6 часа. За блокирането на вратата бе използван тежък диван и депутатката се наложило да пробва да се измъкне през прозореца. Други депутати от опозицията пък сами се барикадираха в три зали, където трябваше да се гласува закон, който те не желаеха да бъде приет. Наказателната процедура срещу замесените депутати, създадена през 2012 г. след многократни сбивания в пленарната зала, предвижда до 5 г. затвор и 8600 долара глоба. Получилите официално обвинение губят мястото си и нямат право да се явяват на избори в следващите 5 години. За да бъдат спазвани правилата, цялата парламентарна зала в Сеул разполага с камери. През 2011 г. обаче опозиционен народен избраник хвърли дори граната със сълзотворен газ в залата, за да попречи на приемането на три търговски споразумения със САЩ. С
хвърляне на димки, кенчета със сълзотворен газ и пръскане с лютив спрей
през 2015 г. се прочу парламентът на Косово. Протестът тогава бе предизвикан от постигнато от правителството споразумение за нормализиране на отношенията със Сърбия под егидата на ЕС. Задимяването в залата бе толкова силно, че две депутатки изгубиха съзнание и бяха откарани с линейки.
При опита да се намесят охранителите и полицията пък бяха замеряни с камъни и розова боя. По-късно правителството осъди насилственото поведение на опозицията, което според него е преминало всякакви граници на демократичното поведение.
През същата година дъжд от хвърлени от опозицията яйца прекъсна изказване на тогавашния косовски премиер Иса Мустафа. Недоволството бе заради споразумение, което дава повече правомощия за населените със сърби райони.
В региона обаче най-солидна традиция в размахването на юмруци вероятно имат турците. В края на миналата година на преговорите по бюджета обидни реплики бяха разменени между депутата Еркан Айдин и вътрешния министър Сюлейман Сойлу.
Айдин поиска от Сойлу да отговори дали е ползвал за свое пътуване самолет на обвинен в пране на пари бизнесмен, а министърът му отвърна с “Лъжец!”. Спорът бързо се нажежи и се премина към силова аргументация между политиците.
Още по-разгорещени бяха емоциите при обсъждането през март 2020 г. на турската военна намеса в Сирия. Размяната на удари започна, след като опозиционен депутат нарече президента Ердоган “безчестен, низък предател”. При разправата депутати се качваха по столовете, за да викат по-силно, а противниците им ги събаряха на земята. Масов бой с хвърляне на бутилки с вода имаше и през май 2016 г., но този път между депутати на власт и представители на прокюрдската Народна демократична партия. Спорът засягаше отнемането на депутатския имунитет, което би отворило пътя за преследване на редица прокюрдски законодатели по обвинения в тероризъм.
Пораженията тогава се ограничиха в изкълчено депутатско рамо.
Не беше така обаче през февруари 2015 г., когато по повод на закона за националната сигурност и засилването на правомощията на полицията да разгонва протести депутатите се млатиха два пъти за една седмица. Петима от тях напуснаха залата ранени, като
двама бяха ударени по главата с чукчето на председателя
Без масов бой не мина и в македонския парламент през 2014 г., когато напрежението избухна между две албански партии. Инцидентът стана на заседание на комисията по финанси и бюджет, когато след ожесточен дебат депутатите Талат Джафери от управляващата албанска партия Демократичен съюз за интеграция и Орхан Ибрахими от опозиционната Демократическа партия на албанците започнаха физическа саморазправа. Причината била, че Ибрахими е хвърлил химикалка по Джафери. Телевизионното излъчване на заседанието било прекратено, след като се видяло, че двамата се борят на земята. Към побоя се присъединили и останалите им колеги от двете формации. През същата година техни депутати бяха въвличани и в други инциденти, при които бяха разменяни удари в корема.
Години преди избухването на войната с Русия депутатите от украинската Рада бяха започнали да трупат опит в парламентарната война, където наистина се разиграваха мащабни батални сцени.
През 2010 г. 4-ма опозиционери бяха ранени при масово сбиване между Блока на Юлия Тимошенко и управляващата Партия на регионите. Един от пострадалите, ударен със стол по главата, бе настанен в болница. На негов колега бе счупена ръката, а трети
получи сътресение на мозъка и хипертонична криза
Много други се отърваха само с натъртвания и разкъсани дрехи.
През 2015 г. междудепутатската схватка избухна, след като народният представител от Блока на Петро Порошенко Олег Барна излезе на подиума с букет червени рози и черна панделка и го поднесе на говорещия от трибуната тогавашен премиер Арсений Яценюк, след което го хвана през кръста в опит да го изнесе от залата. Той обаче веднага бе париран и отнесе десетки удари от противниците си. Три години по-късно опозиционният депутат Нестор Шуфрич нарече олигарха Виктор Медведчук агент на Владимир Путин и слизайки от подиума, ритна плакат с неговия образ. Секунди след това двама проруски депутати бяха върху него и го притискаха към пода, след което всички от банките се сляха в кълбо в средата на залата. Според коментари в западни медии украинските депутати се бият толкова професионално, че човек остава с впечатлението, че там има много боксьори, които се правят на политици.
Три пъти за два дни през август миналата година имаше масови битки и в парламента на Армения. Ръкопашните действия сблъскаха опозицията с управляващите от “Граждански договор”, след като техен представител разкритикува предишните министри на отбраната и ги нарече предатели, защото освобождавали от армията всеки, който си плати. Техните съпартийци не се съгласиха и хвърлиха по него бутилка с вода. Ответната реакция не закъсня. В началото ударите бяха само с ръце и крака, после влязоха в сила всички подвижни предмети.
В старите западни демокрации споровете обикновено се разрешават цивилизовано и само по изключение емоциите може да излязат извън контрол. Това обаче все пак се случи в италианския парламент през 2011 г. заради пенсионната реформа. Причината бе провокационно изказване на лидера на “Бъдеще и свобода за Италия” Джанфранко Фини, в което той се подигра на лидера на Северната лига Умберто Боси. Ден по-късно в парламента двамата се хванаха гуша за гуша, а много техни колеги се присъединиха. По време на масовата схватка в залата на парламента гостуваха ученици, дошли да видят как работят законодателите. Наложи се ръководството да се извинява на свидетелите за “неприятния спектакъл”. Три години по-късно долната камара пак бе хвърлена в хаос и бойни сцени, след като изказване на член на движението “Пет звезди” бе прекъснато от шефката на парламента. Лаура Болдрини стана първата в италианската история председателка на камарата,
която използва “гилотина” –
процедура, при която дебатите се прекратяват и се смята, че съответният текст е приет. В случая ставаше дума за рекапитализацията на централната банка, а Болдрини се превърна в една от най-мразените жени в Италия.
Шокиращите сцени на щурма на Капитолия в края на мандата на президента Доналд Тръмп едва ли ще бъдат забравени, но между републиканци и демократи вътре в импозантната сграда във Вашингтон през последните десетилетия словесните нападки рядко преминават във физическа агресия. В миналото обаче е било тъкмо обратното, особено в размирната епоха на гражданската война. Тогава сраженията с бастуни са били най-невинното занимание, защото често в сила са влизали също ножовете и огнестрелното оръжие. През 1858 г. обаче при един от поредните сблъсъци масовият бой преминава в кикот. Това се случва, след като един от конгресмените хваща свой опонент за косите и те остават в ръцете му. Оказало се, че нападнатият носи перука, а шокираният нападател започнал да крещи: “Скалпирах го”. Това накарало останалите да спрат, да се огледат и да започнат да се превиват от смях.