Отново избори в Израел, ще се върне ли Нетаняху на власт
Правителството на управляващата в Израел осемпартийна коалиция падна. Този донякъде очакван развой в израелската политика веднага накара анализаторите да се запитат дали човекът, срещу когото беше сформирано това обединение от най-разнородни в идеологически план партии, ще успее отново да си върне властта?
В понеделник стана ясно, че Израел се отправя към петите парламентарни избори в рамките на три години и половина, след като премиерът Нафтали Бенет и вицепремиерът Яир Лапид се отказаха от усилията си да стабилизират коалицията. В съвместно изявление Бенет и Лапид заявиха, че в началото на новата седмица ще внесат за гласуване законопроект за разпускане на Кнесета. Това означава, че изборите вероятно ще бъдат на 25 октомври.
Източници, близки до Бенет, заявиха, че целта на двамата политици е да инициират избори при определени от тях условия, а не по принуда от лидера на опозицията Бенямин Нетаняху.
Според коалиционното споразумение Лапид ще стане служебен премиер до изборите и до идването на власт на новото правителство. Той ще посрещне президента на САЩ Джо Байдън, когато той пристигне в Израел следващия месец. Посолството на САЩ заяви, че предполага, че посещението ще се състои, както е планирано, посочи Асошиейтед прес.
На пресконференция, излъчена по националната телевизия, Бенет заяви, че не е било лесно да разпусне правителството, но го нарече ,,правилното решение за Израел''. Крехкото коалиционно правителство, което включва партии от целия политически спектър, загуби мнозинството си по-рано тази година и през последните седмици се сблъска с напускания на различни депутати.
Отиващата в историята осемпартийна коалиция беше сформирана от Нафтали Бенет през юни 2021 г. след четири поредни неубедителни избора.
Непосредствената причина за решението на Бенет беше наближаващото изтичане на срока на действие на законите, които предоставят на заселниците на Западния бряг специален правен статут. Ако тези закони отпаднат, заселниците ще бъдат подчинени на много от военните закони, които се прилагат за повече от 2 милиона палестинци на територията.
С разпускането на парламента законите остават в сила. Бенет, бивш лидер на заселниците, заяви, че ако беше допуснал тези закони да престанат да действат, щеше да има ,,сериозни опасности за сигурността и конституционен хаос".
Израел проведе четири вота без категоричен победител между 2019 и 2021 г., които до голяма степен бяха референдуми за способността на Нетаняху да управлява, докато е подсъдим за корупция. Нетаняху отрича да е извършил нарушения.
Падането на правителството сега е голяма победа за Нетаняху, отбелязва „Вашингтон пост“.
Но засега не е ясно как точно бившият премиер ще успее да се върне на власт, тъй като социологическите проучвания сочат, че израелците и занапред ще продължат да гласуват по начин, произвеждащ поляризиран и фрагментиран Кнесет, водещ след това до нестабилни управленски коалиции, коментира изданието.
Нетаняху, който управляваше Израел през по-голямата част от последните 20 години, изглежда залага на мобилизация на твърдото си ядро от десни привърженици и обрисуването на противниците му като обществена заплаха.
„Правителството, което разчиташе на хора, подкрепящи тероризма, което загърби личната сигурност на израелските граждани, правителството, което направи така, че цената на живота да достигне нечувани висини, и което въведе вредни за социалната сплотеност на нашето еврейско общество данъци, това правителство отива там, където му е мястото – в историята“, коментира Нетаняху в Туитър новината за разпадането на коалицията. „Моите приятели и аз ще съставим правителство, което преди всичко да върне националната гордост на израелците.“, обеща той.
Разпадането на коалицията се дължи до голяма степен на усилията на Нетаняху да поощрява недоволните от идеологическото ѝ многообразие нейни членове да я напускат, коментира „Вашингтон пост“.
„Още от първия ден Нетаняху се стремеше да свали правителството, като използваше за тази цел най-вече темата за израелско-палестинския конфликт и въпросите, свързани с арабите в Израел“, каза пред изданието Далия Шейндлин, политически анализатор.
Най-новото проучване от вчера показва, че политическият блок на Нетаняху, който включва освен неговата дясна националистическа партия „Ликуд“ и различни религиозни и крайнодесни формации, не увеличава подкрепата си, а тъкмо напротив – позициите му отслабват, съобщава изданието „Таймс ъв Израел“. Според изследването, което е направено по поръчка на вестник „Маарив“, ако изборите бяха днес, „Ликуд“ ще спечели 34 депутати в 120-местния Кнесет, а блокът му общо – 57.
Но въпреки това партията на „Ликуд“ увеличава подкрепата си, като според проучването към нея и към Ционистката религиозна партия се наблюдава преливане на гласове от партия „Ямина“ на Бенет.
Въпреки това отново не се очертава лесно съставяне на правителство, тъй като двата основни политически блока в израелската политика, този, който подкрепя Нетаняху и този против него, продължават да са с изравнени позиции. Блокът против бившия израелски премиер също би получил 57 депутати според проучването.
Това означава, че една от възможностите Нетаняху да успее да се върне на власт, е някоя от партиите от другия лагер да премине в неговия. Например партия „Ямина“ никога не е изключвала възможността да си сътрудничи с Нетаняху, но при управлението на Бенет отношенията между партиите им се обтегнаха.
На сцената има и още един възможен балансьор, който може да реши безизходицата – „Обща листа“, коалиция от партии на израелските араби, която според проучването би получила оставащите шест мандата в Кнесета, ако изборите бяха днес. „Обща листа“ не подкрепя нито един от двата големи блока в израелската политика.
Тук обаче се явява проблем, защото не е ясно дали религиозните и крайнодесните партии от блока на Нетаняху биха си сътрудничили с коалицията на израелските араби.
В крайна сметка анализаторите са единодушни, че и тези избори както и всички останали в последните години, ще се превърнат в референдум за и против Нетаняху, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.
За пръв път той става премиер през 1996 г. и остава на поста три години. Връща се на него през 2009 г. и оттогава до миналата година е министър-председател на Израел без прекъсване, с което става най-дълго управлявалият израелски политик.
Как ще се развие непредсказуемата политическа ситуация в Израел, предстои да видим.
Ако блокажът продължи и след тези избори, това ще означава, че страната може да се наложи да отиде до урните за шести път за последните няколко години след 2019 г., както отбелязва „Таймс ъв Израел“.