Три причини за краха на четворната коалиция
Тя бе създадена като "анти", а само това не бе достатъчно за съществуването й.
Трябва да се освободим от олигархичния контрол върху политиката
Свалянето от власт на кабинета "Петков" предизвика разнопосочни емоции, но не и изненада. Работата на това правителство бе изпълнена с голямо вътрешно напрежение, което ставаше все по-очевидно с натрупването на поредицата от кризи, с които българската държава трябва да се справя. В крайна сметка, непосредственият повод за разпада на четворната коалиция бе банален и лесно предвидим - един политически брокер с право на глас в коалицията не получи едни пари. Менторите му се разгневиха и заповядаха - "Вдигай!" (Гълъбите...?) Останалото са лакърдии - в 7/8 и в други неравноделни тактове. Но не можем да бъдем толкова наивни, че да объркаме повода за разпада с истинските му причини. А те са разположени на няколко нива под очевидната повърхност.
Първата причина е свързана със самия формат на коалицията. Тя бе формирана на принципа "против" и се определяше като сбор на "реформистките партии" срещу "партиите на статуквото" - ГЕРБ и ДПС. Доколко бяха тези партии "реформистки" можем да разсъждаваме дълго и подробно, но и на пръв поглед бе очевидно, че каквито и "реформи" те да имат предвид, представата им за тях бе различна - драматично различна. На партията ИТН, на БСП, че дори и на двете естествено партниращи си по идентичност формации в мнозинството - Продължаваме промяната и ДБ. Именно заради това водещите фигури в най-голямата партия ПП започнаха процеса на сглобяване на управляващо мнозинство с публичен дебат за приоритети и програмни цели - и между другото, го проведоха успешно. Но България никога не се е управлявала от приоритети и програмни цели. Затова от ден първи на четворната коалиция най-важната роля на премиера бе на политически брокер, призван да обяснява, да договаря, да отпуска "бонуси", да балансира... Къде успешно, къде - не... "Реформистите" в собствената му коалиция знаеха, че са незаменими, затова поставяха ултимативни "червени линии" - публични и скрити. Публичните - Македония, Украйна - са известни на всички ни. Скритите се показаха онзи ден на дебатите по вота - общо взето споровете за "едни пари", всеки ден и по всеки повод.
Втората причина е свързана с неспособността на премиера и вътрешния му кръг да осъзнаят факта, че коалиция "против" може да съществува само в процеса на своето създаване. Държавната власт е непрекъснат сложен избор между цели, приоритети и решения, които изискват гъвкавост и компромис - без да е необходимо той да бъде безпринципен. Борбата с корупцията е процес на приемане и прилагане на закони в ефективно функциониращи институции, а не поредица от персонални двубои между "реформисти" и "корупционери". Когато водиш лична битка без да притежаваш институционалния ресурс на държавата увисваш в безтегловност - ходиш по студията да викаш "Арести искам, арести..." Пращаш полицията да арестува шефа на опозицията при положение, че знаеш - можеш да го задържиш само 24 часа. Какви цели преследваш тогава? Да гърмиш фойерверки? Или да правиш необратими законови и институционални промени за изтласкване на корупцията? Но да не бъдем толкова строги и взискателни. През тази четворна коалиция сериозни антикорупционни закони не можеха да минат. Спонсорите на редица (да не кажа всички) коалиционни партньори нямаше да ги допуснат. Всъщност - те не ги и допуснаха...
Третата причина за краха на четворната коалиция се проявява тогава, когато бръкнем по-дълбоко в същия принцип на политическо конструиране - принципа "против", или "анти". Още по време на протестите от 2020 г. повтаряме, че истинска промяна в България не може да се случи на нивото "анти ГЕРБ", дори и на нивото "анти ДПС", въпреки, че управлението на ГЕРБ със скрит коалиционен партньор ДПС прояви в максимална степен същността на българската олигархична система на "завладяната държава". Но държавата бе завладяна не от политически партии и техните лидери - въпреки, че те охотно участваха в процеса. Тя бе завладяна от поетапната трансформация на комунистическата номенклатура - партийна и (особено) милиционерска - в нова управляваща класа на българското посткомунистическо общество. Разграбването на българския национален ресурс, формирането на мутренско-милиционерския "ъндърграунд", завладяването на държавата чрез входно-изходната икономика на грабежа, формирането на устойчивата пряка връзка на контрол от олигархичния блок върху цялостния политически процес в страната - това бе процес, започнал в началото на 90-те и "затворил кръга" някъде в средата на второто десетилетие от нашия век. Този процес - тази система на олигархично завладяване на държавата и обществото има свой двигател, има свое "гориво".
Това е структурната връзка на зависимост на българската олигархия от "съветските другари", които осъществиха своята "велика криминална революция" и отново хванаха за гърлото България чрез монопола в енергетиката, чрез системата на корупцията по високите етажи на властта. (Кажете ми кое правителство не е "подмазвано" от Газпром и Лукоил? И само правителствата ли?)
Това са известни неща, но през протестната 2020 г. те нямаха чуваемост като сериозни аргументи. Фокусът на промяната бе повърхността на проблема - отстраняването на ГЕРБ и - донякъде - на ДПС. Господарите на олигархичната система зад сцената не бяха включени като "материал за замитане" от страна на идеолозите на протеста. Може би защото някои от тези идеолози взимаха хубави "бонуси" от някои от тези олигархични господари...
Принципният проблем, произлизащ от всичко това е факта, че промяната в България може да се осъществи само с поредица от добре фокусирани удари върху олигархичната система на "завладяната държава", а не просто срещу един или друг нейн носител. Махнахте "човека от Банкя" и инсталирахте "човека от Славяново". Вие си мислите, че той няма зависимости ли? А кой го сложи там, където е? Кой му дърпа конците за всяко негово политическо решение? Да, да, пак е КОЙ, колективният КОЙ... Същият кой, който потропва в такт 7/8 по партитурата на чалга партията. Същият кой, който спира оръжието за Украйна като публичен подарък и утроява бизнеса с оръжие в работен порядък. Същият кой, който е бесен на спирането на договора с Газпром и ласкаво подкрепя реформаторите когато спасяват доставките на нефт през Лукоил. Кой, кой, кой... Имаше - и има твърде много заинтересовани високопоставени "протестъри" - идеолози, политически брокери, задкулисни спонсори,
които искаха да разчистят омръзналия им ГЕРБ начело на държавата, но и през ум не им минаваше да разчистват авгиевите обори на "завладяната държава". Те просто искаха - и успяха - да изключат "захранването" от едни политически оператори и да го включат на други. Ама вторите били ненадеждни...? Няма проблем - дърпаме им шалтера и на тях. Я виж колко още чакат на опашка да бъдат назначени за оператори на олигархичния интерес в креслата на "завладяната държава".
За да се освободи от задушаващата прегръдка на олигархичния контрол, България като държава и гражданска общност трябва да прояви сериозно и перспективно стратегическо мислене, сериозна политическа мобилизация на обществото и сериозно търпение за постигане на целите на една подобна промяна стъпка по стъпка във времето. За съжаление, за тази цел е необходим един опитен и базисно почтен обществен - политически, интелектуален и бизнес елит - с който ние разполагаме в най-добрия случай отчасти, но във всеки случай - недостатъчно. Стратегията за промяна на България отвъд примката на евразийския олигархичен - системен контрол върху държава и общество трябва да бъде гъвкава, компетентна, способна да вижда съдържателните процеси зад простите факти на сцената. Тази стратегия и нейните носители трябва да бъдат способни да правят компромиси и да извеждат - стъпка след стъпка, с гъвкави коалиции, България отвъд системата на олигархичния грабеж. Днес е много подходящо време за това. Войната в Украйна разкри до блясък истинския образ на варварската евразийска империя. Тази империя се опитва да компенсира срива на своята международна легитимност като печели нови периферии на своя имперски контрол. България и Балканите са една такава периферия. Може да се окаже, че след 20 години реална принадлежност към клуба на цивилизования свят - НАТО и ЕС, България ще се подхлъзне и ще падне в Третия евразийски свят, в свят на покъртителна бедност, невежество и диктатура. Сами ще си бъдем виновни - 30 години търпим ненаситните търтеи на посткомунистическата олигархия да ни лъжат, да се подиграват с живота ни, да ни държат извън смисъла и посоката на съществуване като част от цивилизования свят.