Седемте рилски езера стават блата след 30 години
Забраняват джиповете в планината от 1 юли, туристите – на лифт или пеша
Най-тежкият вариант – туризъм срещу заплащане, засега се приема като крайна мярка
Реална е опасността Седемте рилски езера да се превърнат в блата след само 20-30 години. За това предупреждават природозащитници, учени и експерти от Национален парк “Рила”.
В началото на активния туристически сезон в планината отново стоят предизвикателствата, свързани с циркуса на красивите езера, притегателен център за хиляди туристи.
“Езерата са застрашени от постепенно заблатяване и изчезване, като основната причина е засиленото човешко присъствие. Всички научни проучвания ясно посочват, че
интензивният туризъм е основната заплаха
за езерните екосистеми. Двата основни фактора, които въздействат негативно, са ерозията по туристическите пътеки, водеща до свличане на земни маси в езерата, и органичните замърсители от хижата и палатковите лагери в циркуса.
Всичко това води както до затлачване на езерата, така и до приток на допълнителни хранителни вещества, създаващи условия за развитие на нетипична растителност, която също допринася за заблатяването”, коментира директорът на НП “Рила” Владимир Милушев.
Обяснява, че свличането на земни маси във водите, от една страна, води до запълване на езерото и намаляване на обема му, а от друга - носи допълнително хранителни вещества, от които се развива растителност. Тя пък първо заема площ от водното огледало, а после
при гниене се разлага на дъното и се стига до заблатяване
Милушев казва, че при навлизане на хора в езерата се отделят органични вещества. Това става дори и само при едно измиване на ръцете. Опасенията са, че в следващите 20-30 г. първо две от езерата - Рибното и Трилистник, ще заприличат на блата.
Близнака също е застрашено. Те са най-плитки, с най-голям водосбор и са най-посещавани.
За да се спасят езерата и да спре заблатяването, трябва да се ограничи действието на двата основни фактора, които го причиняват. Засега от националния парк не предвиждат драстични мерки за ограничаване на броя на туристите, но разчитат те да спазват двете най-важни правила - да се движат само по маркираните пътеки и да не навлизат в езерата.
Забранено е бивакуването извън определените места. Палатки може да се разпъват около двете хижи и то само за една нощувка.
Единственото разрешение за палатков лагер се издава на Бялото братство
през август и то е за 60 палатки с 200 души, но често броят на хората там е много по-голям.
“Продължаваме с укрепването на туристическите пътеки. Няма повече обаче да слагаме трошено-каменна настилка, а ще нареждаме каменни плочи. Ще ограничим и използването на дървени парапети, за да остане естественият вид.
Ще ги слагаме само на най-необходимите места. И най вече ще разчитаме на отговорността на туристите”, обяснява Милушев.
Има проблем и с отходните води на тоалетните - водят разговори с хижарите за поставяне на подходящи системи за пречистване. Предвижда се през есента да започне почистване на дъното на езерата от нетипична растителност.
Друг сериозен проблем, пред който се изправят от парковата охрана, са нерегламентираните превози с джипове. От 1 юли до 30 септември е издадена заповед за забрана на движението на моторни превозни средства в горската територия, граничеща с националния парк - циркуса на Седемте рилски езера.
Джиповете с туристи обикновено тръгваха от началната станция на лифта към Седемте рилски езера.
“От долната станция на лифта до хижа “Рилски езера”
може да се стигне пеша за около час
Може да се ползва и лифтът, така че всеки да стигне и да се наслади на красивата гледка. Джиповете вдигат шум и прах, увреждат околната среда, но са и опасен превоз и за самите пътници, които нямат билет със застраховка, защото поначало превозът е нелегален.
А и що за туристи са тези, които търсят кола и не искат да повървят малко сред красивата природа”, коментират планинари.
За засилване на контрола всеки ден в района на циркуса ще обикалят по четирима служители на парка. Изненадващо ще се правят акции, за да се проверява дали се спазва забраната за джипове, както и дали туристите не нарушават правилата.
В контрола ще участват както служители от парка, така и от Регионалната дирекция по горите, община Сапарева баня, полиция и жандармерия.
Предвижда се създаване на система за мониторинг на потока от туристи, която да отчита брой посетители, използвани маршрути, в кои периоди от годината е негативното въздействие върху екосистемите.
Сега по неофициални данни годишно районът на езерата е посещаван от около 120-150 хил. души, като в най-натоварените летни месеци са по 3000-4000 на ден.
“Засега не предвиждаме ограничаване на броя на
туристите,
а разчитаме на тяхната информираност, отговорно отношение към природата. Въвеждаме строг контрол и ограничения за това къде имат право да се движат - само по маркираните пътеки.
Ако това не проработи, има вече гласове да се прибегне до по-драстични мерки, на които обаче аз не съм привърженик. Сега даваме гласност на проблема, ще правим акции и налагаме глоби. Надявам се това да има ефект”, казва директорът на парка.
Дава обаче пример с много от европейските и световните паркове, където са наложени крайни мерки като ограничаване на достъпа на хора в защитените територии. Там или се плаща вход, или има ограничение в броя туристи и автомобили на ден.
Посещението става с предварително записване, хората проявяват разбиране и приемат ограниченията.
Запалени планинари от Благоевград коментират, че у нас първо туристите трябва да се научат да “вървят по камъни”, т.е. по пътеките, за да се намали ерозията.
А идеите за влизане срещу заплащане и ограничаване на броя на посетителите на ден са много трудни за реализиране и ще срещнат сериозен отпор.