Доц. Милена Якимова: 200 прокремълски послания ни облъчват месец след войната
От 50-ина публикации всяка седмица се размахва ядрената карта, страховете на хората растат, казва социологът
- Впечатляващо е, че в първия месец от войната в Украйна медии у нас са излъчвали по 400 проруски пропагандни внушения, което месечно възлиза на 12 000 - това показа проучване на екип социолози, една от които сте и вие, доц. Якимова. Каква е динамиката на тези послания?
- Преди войната в Украйна имаше по 40 проруски пропагандни материала дневно, в пиковия месец след нейното начало станаха по 400 дневно, или точно 10 пъти повече. Сега спаднаха наполовина и са към 200 на ден. Този спад обаче не е голяма надежда, защото прокремълската пропаганда пак доминира с петкратно повече послания отпреди конфликта.
- Откога атакува по-активно България, която впрочем дълго беше смятана за сателит на Русия?
- Още от есента на 2013 г., както датира научният екип на изследването с ръководител Димитър Вацов. Нахлува с прокремълски ключ и започва да насища средата след нахлуването на Русия в Крим през февруари 2014 г. В тези пропагандни внушения няма нищо ново - те са антизападни, широко адресирани и са като полуфабрикати за ширпотреба.
Насъскват омраза и злоба у хората. Говори се за
“колективния Запад”, представян не просто за съперник, слабак и лицемер, а вече е и враг
Враг, който със своето прокси Украйна обгражда Русия и води война срещу нея, застрашавайки границите .
- Как е представяна Русия?
- Като готина и добра държава, която “гадното НАТО” обкръжава. Необяснено обаче остава твърдението как толкова голяма държава като Русия може да бъде обкръжена от НАТО...
Като цяло конструкцията на пропагандните внушения е такава: има един глобален хегемон - САЩ, НАТО, които на практика са неразличими, - който дърпа конците на “послушковците в Брюксел”, а те на свой ред също стават врагове.
- Кои са “послушковците” в България?
- Всички, които говорят за права на човека, разделение на властите. Тях представят като лакеи на Запада, пудели, соросоиди, джендъри и т.н.
- Социалните мрежи или традиционните медии са активните в проруската пропаганда?
- В първия етап на проучването изследвахме само онлайн и печатни медии: сайтове, блогове, печатни издания, без радиа и телевизии. Сега, във втория етап на проучването, пак изследваме същия тип медии плюс социалните мрежи.
Лидер в тиражирането на пропагандно проруско съдържание е един компютърен генератор, бот - “Новини 24/7”, който обаче насища много могъщо медийното пространство. После идва
руски пропаганден франчайз, създаден през 2014 г. - “Нюз фронт”
Наблюдавахме и сайтове с директно проруска пропаганда, зад която седят българи. Всички те са активни в проруската пропаганда и сега и функционират през фейсбук, чиито алгоритми усилват много посланията.
Освен това около тях гравитират сателитни сайтове, които препечатват абсолютно същите новини. Регистрирани са по две на един и същи айпи адрес някъде в Щатите, но активно пропагандират проруски внушения. Някои сред тях са за клик байтове, както ги наричат.
- Дали по вашата методика може да бъдат уловени алтернативни пропагандни внушения - например проевропейски или проамерикански, или прокитайски?
- Чрез програмата, която ползваме, може да бъдат регистрирани и изследвани всякакви дискурси. Въпросът е да се изготви списък с ключови думи. Но и при двете фази на това проучване, за което говорим в момента, търсим контрапропаганден език.
- Открихте ли?
- В първата фаза пуснахме срещу “соросоиди” думата “рубладжии”, получихме пропорция едно към четири. Тоест “рубладжии” се среща веднъж, а “соросоиди” - 4 пъти. Отбелязахме също, че за “рубладжии” няма и не се използват синоними, докато за “соросоиди” имаше куп - например “грантаджии”, “грантоеди”, “колаборационисти”, “предатели в услуга на американската доктрина за нов световен ред”, което драстично усилва пропорцията в полза на проруската пропаганда.
Стана ясно също, че у нас няма контрапропаганден
език,
тук-таме срещаме единични думи, но те не образуват онзи голям грозд от синоними, които проруската пропаганда тук използва. И не са само синонимните гнезда, а цял набор характерни за нея специфични изрази. Например “колективен Запад”, “евроатлантически господар”, “брюкселска върхушка”. Този език Кремъл даде на всякакви местни националпопулисти в цяла Европа и те активно го използват.
- Твърдите, че сме най-голямата жертва на руската пропаганда. Дали само тя, или още други български характеристики ни вкарват в тази роля?
- Обществата, които лесно влизат в тази роля, имат специфична особеност - те са силно социално фрагментирани. Хората в тях разчитат за базисни неща само на най-тесния си нуклеарен кръг - семейството и близките, защото не усещат работеща социална защита от държавата. Това води до самозатваряне и каспулиране в най-малката клетка на обществото - фамилния кръг, води до това да
не знаеш колко сам на себе си да вярваш
В тази среда посланията на негативната и паразитна пропаганда кара хората да вярват, че всички лъжат, затова не бива да вярват на никого. Но от опит знаем, че човек, който казва: “Аз на нищо не вярвам!”, всъщност безразборно вярва на най-невероятни неща.
- Какво всъщност постига такава пропаганда?
- Постига озлоблението на много хора в България. По време на проучването забелязах например страстното желание на мнозина у нас да се смятат за бедни. Кажех ли на някого от респондентите по време на изследването “Не сме най-бедни”, и те ми се обиждаха.
- Не са ли хората в много други страни по света в тази позиция - пандемията и войната разклатиха много икономики, обезвериха хора, разделиха общества?
- Със сигурност не сме единствени в света, които се изживяват като жертви. Правихме сравнителни проучвания с други страни за ефекта от проруската пропаганда, каквито пакети пускат руски медийни канали. И, да, има сериозни усилия за влияние върху хората в прибалтийските държави, където има големи рускоезични малцинства, но и в скандинавски страни като Швеция. С проруски тези говорят и поддръжниците на крайнодясната “Алтернатива за Германия”, и френската Марин льо Пен. Само че там има кой да им се противопостави - говоря за обществени структури, а не за изследователски групички като нас тук. Нещо повече - тук
чуваме даже от високи държавни институции внушителна част от проруския наратив
Затова смятам, че българската ситуация е различна.
- Имат ли значение историческата свързаност с “братушките”, образоваността, доверието в институциите на властта, доверието в лидерите и авторитетите ѝ в борбата срещу пропагандните внушения?
- Със сигурност много нишки се оплитат в причините проруската пропаганда да покълва така добре на наша почва. Основното обаче е
дълбоката оран, която се извършва от 2013 г. насам, без нищо да ѝ противостои
В проучването, което беше в две фази, част беше изследването на медии, но другата бе интервюта с хора. Не открихме някакъв топъл, задушевен сантимент към Русия в отговорите на хората. Поддръжници на пропагандата, с които говорихме във фокус-групите, казваха например: “Руснаците подаряват оръжие на сърбите, а пък ние всичко си купуваме с пари”. Очевидно в тези групи очакването е някой да ни подарява срещу това да сме геополитически лоялни. Да сме общество държанка. Това е обидно! И всеки здравомислещ човек би се обидил. Но на проруски настроените хора пропагандата им е промила мозъците. Внушава им:
“Вие живеете мизерно, защото едни живеят на вашия гръб”
Така насъскват хората, които се чувстват слаби, срещу по-слабите от тях, срещу най-безпомощните, най-безсилните.
- Кои пропагандни клишета от проруския арсенал са най-популярни?
- Например, че Европа загива, защото е обединена. Че този политически съюз всъщност е смъртта на Европа. Друго суперпопулярно клише е, че национален суверенитет губи този, който има самостоятелна външна политика. Това впрочем ни го внушават всички български политици, които искат да наложат неутралитет към Русия и войната и само хуманитарна подкрепа за Украйна. Следващи набиращи популярност клишета са “Бежанците живеят на наш гръб” и насъскването срещу тях. В началото те стихнаха, защото върху украинската майка трудно можеше да се надене плаща на афганския и сирийския мигрант. Но сега говоренето против украинските бежанци отново набира скорост.
- Появи ли се нова тенденция в проруската пропаганда в момента?
- Нова тенденция е, че кръгът на говорителите ѝ много се стесни. Някои медии вече въобще не си правят труда да търсят български гласове в подкрепа на Русия, каквито имаше в началото, а директно публикуват руски автори.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов, който проповядва проруски възгледи, зае мястото на Волен Сидеров. Но поддръжниците му са специфична група - те са в националпопулисткия сегмент. Там лидерът на БСП Корнелия Нинова губи, а е любопитно какво ще последва, след като в тази ниша се наместват Стефан Янев и Мая Манолова, които говорят същите неща на същия език.
- Може ли проруската пропаганда да доведе до промяна в посоката, в която върви България?
- Свидетели сме отдавна как обществото се насърчава да не действа по модела “Аз съм готин и добър просто защото съм жертва”. Жертвата е морално въздигната, защото някой я е обидил. А представата за справедливост е да си много обиден.
Какво обаче се иска от обидения човек? Ами да се изплези!
Тази пропаганда всъщност подготвя човека тъкмо за това - да се изплези в някакъв момент, в който му дръпнат спусъка. Какъвто например би бил един антинатовски референдум, за който отдавна се опитват да ни подготвят.
- България е на челните места в света по смъртност от COVID, с едни от най-ниските дялове ваксинирани и високи дялове антиваксъри в сравнение с развитите демокрации. Много вярващи има в нашата страна и в конспиративни теории. Кореспондират ли тези наши особености с податливостта ни на пропагандни внушения?
- По повод антиваксърството и ковид конспирациите нямаше организиран институционален контрадискурс. Друго любопитно съвпадение откри анализаторът Тихомир Безлов, което ние също можем да потвърдим. Много от ковид конспиративните фейсбук групи на 24 февруари 2022 г. поеха дълбоко дъх и директно превключиха на проруска пропаганда.
- Войната с нейната над 100-дневна бруталност няма ли да отвърне хората от тази пропаганда - “Алфа рисърч” вече регистрира такъв обрат?
- Ако в началото на войната имаше двойно намаление на обществената отзивчивост към пропагандните проруски внушения в българските медии, те сега отново набират височина. Вероятно защото страховете на хората растат.
- От спирането на руския газ, от нарастващите цени на енергия и стоки, или?
- Не само. От време на време дискретно, а понякога и не съвсем дискретно, се разиграва ядрената карта. Такива са към петдесетина публикации седмично, а наскоро и оглавяващият “Роскосмос” открито заплаши да ни изпрати ракети “Сармат”, след като не пуснахме самолетът на руския външен министър Лавров да пресече въздушното ни пространство. Това, естествено, плаши и кара хората да се капсулират в семейния си кръг и да се опитат да се преструват, че отвъд няма нищо.
Родена e през 1969 г. в София
Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”
Доктор по социология (2004), доктор на науките (2016), доцент (2010 г.) в СУ “Св. Кл. Охридски", катедра “Социология", преподавател там
Автор е на три книги: “София на простолюдието с тарикатско-български речник” (2010), “Как се ражда социален проблем” (2016 ), “Страх и пропаганда” (2022).