Задава ли се нова дългова криза в еврозоната?
Почти една четвърт от общия държавен дълг в еврозоната е “италиански“. Но Италия не е единственото проблемно дете в еврозоната. Как очакваното вдигане на лихвите ще се отрази също на Гърция, Португалия или Франция, пита в свой анализ Дойче веле.
Тези дни Италия преживява болезнено дежавю на финансовите пазари. Само допреди година страната все още се славеше като образцовия ученик на Европа, излязъл в сравнително добра форма от кризата с коронавируса. През 2021 г. италианската икономика нарасна с 6,6 % - много по-бързо от повечето държави от ЕС. Но повишаването на доходността по облигациите може да сложи край на икономическия ѝ бум, има дори риск страната отново да изпадне в криза.
Доходността на италианските облигации надмина 4 процента
От август 2021 г. насам доходността на десетгодишния италиански държавен дълг се повиши от 0,56% до 4,1 процента. Подобно ниво е наблюдавано за последен път преди осем години. Това означава, че италианското финансово министерство трябва да плати значително повече, за да намери купувачи за облигациите на страната.
А ако разходите за рефинансиране нараснат сериозно, Италия ще бъде принудена да поеме даже още повече дълг. А това може да е опасно. Почти една четвърт от общия държавен дълг в еврозоната е италиански. .
ЕЦБ с мерки в подкрепа на силно задлъжнелите страни
Това развитие тревожи Европейската централна банка (ЕЦБ). В сряда, за първи път след кризата с коронавируса през 2020 г., тя проведе специално заседание. На него е била обещана специална подкрепа на по-задлъжнелите страни от еврозоната при реинвестирането на средствата от дългови книжа с падеж.
Обсъдени са били и нови инструменти за предотвратяване на фрагментацията на еврозоната. Медиите даже говорят за "таен план за Европа". Валутните регулатори във Франкфурт засега не искат да разкриват подробности. Опасението им е, че пазарни участници могат да подложат Европейската централна банка на изпитания.
Според шефа на централната банка на Нидерландия Клаас Кнот новият инструмент ще се използва, ако пренасочването на реинвестиции към облигации на южните държави от еврозоната се окаже недостатъчно.
"Каквото и да направи ЕЦБ, ще бъде спорно", заяви главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг. Вероятно ще има допълнително закупуване на дълг и Централната банка частично ще замени облигации на държави като Германия с италиански такива. ЕЦБ би могла да разработи и нов инструмент срещу прекомерните рискови премии. В такъв случай Франкфурт вероятно ще купува италиански облигации вместо германски държавни ценни книжа, подозира Шмидинг.
И други имат сходни проблеми
Италия не е единственото проблемно дете на еврозоната. За последните десет месеца доходността на португалските облигации е скочила над 20 пъти, а на испанските – повече от 10 пъти. Скокът в доходността на гръцките облигации също е сериозен - над четири процента. Инвеститорите си задават въпроса дали тези държави ще са в състояние да продължават да обслужват задълженията си, ако лихвеният процент в еврозоната расте.
Икономиките на повечето южноевропейски страни все още са в много добро състояние, а БВП нараства. Но Гърция все още е най-задлъжнялата страна в еврозоната. Дългът ѝ е 193% от брутния вътрешен продукт (БВП). Същевременно 75% от дълга е към стабилни публични кредитори, като например Фонда за стабилност на еврото. Лихвените проценти по заемите за помощи са сравнително ниски, а падежът им е много дълъг, в някои случаи до 2070 година.
Еврото – повече италианска лира, отколкото германска марка
Повечето икономисти смятат, че тъкмо Италия представлява потенциален проблем за еврозоната. Томас Майер, основател на изследователския институт "Флосбах фон Щорх", казва, че след изборите в началото на следващата година Марио Драги може да бъде отстранен, а кандидатите, подкрепящи излизането от еврозоната, могат да надделеят. Евентуално излизането на Италия ще бъде драматичен шок за италианската икономика и би поставило на изпитание и цялата еврозона.
Франция е другият потенциален проблемен случай. Страната е по-задлъжняла от Италия, а ако президентът Еманюел Макрон се съюзи с левия популист Жан-Люк Меланшон, бюджетните разходи могат съвсем да излязат извън контрол. Макрон изключва подобен съюз засега. Париж е емитирал и много облигации с променливи лихвени проценти, които зависят от инфлацията.
Заради очакваните сътресения на европейските дългови пазари, еврото може да бъде подложено и на още по-сериозен натиск. Майер от Флосбах фон Щорх прогнозира, че "още тази година ще има паритет с долара". Еврото отдавна е "мека валута", а не наследник на германската марка, казва още той. То е на път да се превърне в италианска лира, казва той.