Без свободен пазар за ток и поправки в още 21 закона, 20 млрд. от ЕС висят
Не бъде ли изпълнена законодателната програма, няма да получим парите от плана за възстановяване
Според графика последните текстове трябва
да са приети до края на 2022 година
"В момента имаме актуализация на бюджета, където са антикризисните мерки и увеличението на пенсиите. Трябва да бъдат приети мерките, за да може постоянно да се запазят ниски цените на електроенергията за бизнеса, КПКОНПИ да заработи, а до края на годината имаме 22 закона, които трябва да бъдат приети, за да получим втория транш от средствата по плана за възстановяване.
Предупреждението е на вицепремиера Асен Василев, отправи го преди дни. Във вторник премиерът Кирил Петков го допълни - от приемането на тези 22 закона зависят 20 млрд. лв. европейски пари, макар по плана за възстановяване сумата да е 12 млрд.
Обсъждането и приемането на въпросните спешни закони обаче е блокирано - най-напред заради трудното вземане на решения в коалицията, а и заради изместването им от дневния ред на парламента от обсъждането и гласуването на вот на недоверие, внесен от ГЕРБ. Най-същественият проблем обаче безспорно е липсата засега на 7 депутати, които да допълнят до 121 гласовете, нужни да подкрепят законодателните приоритети на правителството.
“24 часа” разполага с пакета от закони, който ни бе предоставен от финансовото министерство, след наше питане. Те са част от условията за това България да получи одобрените 12 милиарда лева по плана. (виж инфографиката).
Пет са най-важните закони, които подлежат на допълнение - за КПКОНПИ, за управление на средствата от ЕС, за обществените поръчки, за енергетиката, за концесиите.
Кои са ключовите промени в тях
Спорните промени за работата на антикорупционната комисия трябва да я превърнат в политически и финансово независим орган чрез даване на правомощия да разследва и да използва доказателствата пред съда. КПКОНПИ ще има право да участва в проверки на почтеността и ще си сътрудничи тясно с Европейската прокуратура.
Предвиждат се промени в правния статут на престъпленията за обида и клевета в НК, така че да се ограничат възможностите за търсене на наказателна отговорност по частен ред заради публикации на журналисти и доклади на лица, които сигнализират за нарушения. Ще се създадат механизми за поверителни канали за сигнали, а тези, които ги подават, ще бъдат защитени. Резултатите от проверките ще бъдат публични.
Следващият за допълване е Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Изискването е да се засили прякото участие на общините, а замисляните поправки трябва да превърнат Регионалните съвети за развитие в териториални органи, отговарящи за изпълнението на стратегическите проекти, които да бъдат финансирани от ЕС.
На основен ремонт ще бъде подложен и Законът за обществените поръчки. Той трябва да сведе до минимум договарянето без обявление, както и сключване на договори след една оферта.
Ще се увеличат санкциите за нарушаване на правилата и ще се забрани преразпределянето чрез инхаус поръчки към подизпълнители. Сключените договори пък ще се публикуват заедно с приложенията към тях.
С поправки в Закона за управление на етажната собственост ще се облекчи режимът за вземане на решения от собствениците в многофамилни сгради, ще се въведат регулации за професионалните домоуправители, ще се улесни кандидатстването за колективни кредити от етажната собственост чрез откриване на банкова сметка на нейно име.
На основен ремонт подлежи и Законът за енергетиката, където предстои либерализация на пазара на едро до 30 септември 2022 г., като за целта се правят промени в две основни направления. Първото е отмяна на квотите за НЕК, на която ще се отнеме правото да бъде обществен доставчик, а дългосрочните договори, с изключение на тези за еленергия от възобновяеми източници, ще се забранят. При предсрочно прекратяване на действащи споразумения няма да има вече помощ за централи, които произвеждат ток от въглища.
Второто направление е за ключова реформа за пълна либерализация, тоест
и домакинствата да купуват ток от борсата, най-късно до 31 декември 2025 г.
Планирано е дългоочакваното определяне на това що е енергийна бедност и ще се разработят критерии за установяване на уязвими потребители като ниски доходи, високи разходи за енергия, ниво на енергийна ефективност и други.
Със синхронни промени в три закона - за водите, за енергетиката и за концесиите, ще се премахнат пречките за развитие на геотермалната енергия. Ще се гарантира включване на енергия от възобновяеми източници чрез опростени процедури за разрешения, скъсяване на срока за присъединяване към мрежата до 6 месеца от датата за подаване на заявлението.
До края на годината правителството ще представи предложение за постепенно преустановяване на въглищата с фиксиране на крайна дата за това.
Промени в Търговския закон ще въведат облекчени процедури за обявяване в несъстоятелност.
Поправки в закона за правната помощ ще разширят обхвата ѝ, както и ще се даде възможност тя да се използва и пред арбитражни съдилища, пред специални административни органи - например Агенцията за бежанците, КЗП, както и при извънсъдебното решаване на спорове.
Планирано е и приемане на Закон за личния фалит. Предвижда се това да става чрез погасителен план и продажба на имущество, както и специален режим за фалит на лица без доходи и имущество.