Д-р Александър Симидчиев: Пациентите да са длъжни да не заблуждават лекарите. Но с бонуси, не с наказания
- Без ИТН много по-трудно ще се вземат решенията за здравеопазване
- COVID-19 не е изчезнал. В началото на учебната година ще има 100% увеличение на разпространението
- Много болници се управляват от лекари, а те не са учили за това
- Д-р Симидчиев, “Има такъв народ” напуска управляващата коалиция, как ще се отрази това на здравеопазването у нас и на предлаганите от вас законопроекти?
- Ще има ефект, по-трудно ще се правят политически решения, когато са необходими. По време на криза е необходимо лидерство, необходимо е да се вземат решения. В момента всяко едно решение може да бъде блокирано, включително и правенето на бюджет на НЗОК, на държавния бюджет и т.н. Тоест при всички положения ще е по-трудно, няма да е невъзможно. Това нещо ще изисква много повече работа, много повече дискусии и спорове. Ако има единомислие в парламента, особено по теми, свързани със здравеопазването, нещата ще вървят много по-добре.
- Дали ще има единомислие обаче?
- Не мисля. В здравната комисия се показа, че въпросите се политизират винаги и започва да се говори за всичко, но не и че сме в криза на кадрите в здравната система. Всеки се опитва да се нагласи политически от една или друга страна, но не и да се решат проблемите. За да се решат, трябва да има консенсус. Когато преобладават обвинения, нещата не могат да вървят напред. На фона на общия ми оптимизъм започва да ме владее песимизъм относно как ще излезем от кризите в здравната система.
- Наскоро предложихте законови промени за задълженията на пациентите. Какви по-конкретно трябва да са задълженията им?
- В Закона за здравето има 14 члена за права и задължения на пациентите. Само един от тях е задължения, а останалите са права. Досега пациентът имаше само 4 задължения - да се грижи за собственото си здраве, да не уврежда здравето на другите, да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейности, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му, и последното е да спазва установения ред в лечебните заведения. Аз добавям, когато пациентът потърси медицинска помощ, да предостави своевременно достъп на медицинските специалисти, провеждащи диагностиката и лечението, до цялата здравна информация, касаеща състоянието му. Замисълът на Националната здравно-информационна система е той да позволява достъпът до личните си данни. При спешно състояние личният лекар има достъпа до здравното досие, но останалите медици нямат достъп. Затова пациентът трябва да позволи на лекаря, при когото е отишъл, да ползва снимкова информация, епикризи или друго.
Когато лекарят го разпитва, пациентът трябва да даде точни и изчерпателни данни. Това може да има отношение към лечението. Понякога хората идват след направено изследване, но искат второ и не казват за първото. Направена в близки срокове втора рентгенова снимка например може да увреди пациента. Ако той не сподели, няма как да се разбере, защото до момента няма никакъв регистър. Другото, което често правят пациентите, е да не пият изписаните лекарства и после лекарят да се чуди защо лечението не помага. Рядко си признават, че не го спазват, отиват при втори и трети специалист и казват “първият не си свърши работата”. Затова сред промените съм записал: да не извършва действие, което би уронило честта или достойнството на медицинските специалисти, и да не разпространява неверни данни за тях или проведените лечебни процедури. Пациентите напълно неискрено говорят,че даден лекар е направил или не е направил определена манипулация, без да е истина. Задължение е още да спазва предписанията на медицинските специалисти във връзка с запазване и укрепване на здравето му.
- Какви трябва да са санкциите?
- Не са предвидени различни санкции от общите в рамките на този закон. Не са предвидени допълнителни по-тежки санкции, защото, първо, трябва да се види как ще функционира този закон и досегашните не са често прилагани. Втората причина е, че аз не вярвам във водещата полза от санкциите. Има голяма разлика между негативната мотивация - наказание, и позитивната. Ако позитивната е морков, а негативната - пръчка, пръчката води до това, че субектът много бързо реагира на въздействието, но не може да се предвиди в каква посока. Морковът води винаги в посока към него, но невинаги достатъчно бързо. Позитивната мотивация дава посоката, а негативната - единствено скорост.
Ако зависи от мен, ще има членове, които да водят до това, че пацинетите, които си спазват всички задължения, да имат полза. Тоест да стигат по-бързо до лекар, да бъдат намалени вноски и др. Аз нямам специфични изисквания към санкциите в този закон, защото не смятам, че работят. Много хора не спазват правилата за движение на пътя, въпреки че санкциите в закона са драконовски. Те измислят всякакви варианти да заобиколят закона, но не и да спазват ограниченията. С големи санкции системата се обърква и хората не ги спазват.
- Тоест поощрение за тези, които спазват задълженията си, а не наказание за онези, които не ги?
- Точно така. Останалите ангажименти са пациентът да се явява на профилактичен преглед, изследвания или имунизации. Хората с диабет, белодробно заболяване например да спазват принципа на диспансеризация. Това да стане техен ангажимент. Последното е да не влизат с оръжие в лечебно заведение.
- Промените, които предлагате, във връзка със случилото се в Самоков ли са?
- Не. От много отдавна проблемът, който се случва между лекари и пациенти, се създава от хора извън тях.
- От техните близки?
- Да, но и насъскването срещу лекарите премества фокуса от истинския проблем. Той е, че у нас малко се говори за качество, пациентите са запознати с правата си, не и със задълженията си. Няма как един човек да има права без задължения. За да имате право да бъдете прегледан, някой трябва да има задължението да ви прегледа. Предложените от мен задължения са свързани с облекчаване на работата на лекаря. Тоест най-общо казано - явяваме се на контролни прегледи, спазваме предписаното лечение и не бием лекарите.
- Какъв ще е методът, по който се разбира дали пациентът е премълчал заболяване?
- Разбира се, след направено изследване. Говорим за задължението да подпомагаш собственото си лечение. Това е ключовият компонент, който се предлага в закона. Много хора го правят, но тези, които не - изключително много затрудняват опосканата ни здравна система.
Аз съм предвидил и две други промени. Едната е създаване на стратегически медицински съвет. Искам да накарам системата да се стреми на надпартиен или безпартиен консенсус. Искам да има една структура, която да е към Народното събрание, да има мандат, по-дълъг от него, и да служи като мост между различните народни събрания.
- Да прилича на фискалния съвет?
- Точно така. Другата ми промяна е дистанционната медицина и въобще телемедицината, която се официализира. Хората, които практикуват телемедицина, го правят все едно са електронен магазин - трябва да пишат купища неща. Когато се регламентира, ще може да се каже - това е такъв вид услуга по закона за здравето, и тогава няма да има нужда от адвокатските услуги. Ще се знае, че е дейност, която се регулира, изисква да има регистрационен режим. Ако ще регистрирате телемедицинска платформа, тя трябва да е регистрирана като такава. Ако някой предлага такава услуга, не може да я предлага като магазин за обувки.
- Наскоро подготвихте промени и в един друг закон - за кръводаряването. С предложените финансови стимули ли ще се борите срещу незаконната търговия с кръв?
- Първо ние нямаме финансови стимули за кръводаряване. Това е възстановяване на разходите, което е различно от финансов стимул. Кръводаряването остава доброволен акт, но това, което има в закона, са малко допълнителни средства, които могат да се ползват от районните центрове по трансфузионна хематология. Така ще могат да разработят кампании и да разпространят информация колко е необходимо да има повече кръводарители. Ако имаме повече кръводарители, ще изчезне пазарът на нелегалната кръв. Причината да я има е, защото няма достатъчно безвъзмездно дарена кръв. Досега не се даваха пари за разходите по пътуване. Не всяка община има център по трансфузионна хематология и доброволецът трябва да пътува. Човекът, който иска да дари, трябва да плати цената на билета и така става дестимулиран. Чрез корекциите в закона премахваме дестимулациите. Това, което се предлага, не е финансиране на кръводаряването, а заместване на загубите, които човек има, когато дарява. Хората трябва да се стимулират с комуникационна кампания, не е въпрос на липса на възможности или хора. Когато имаме достатъчно кръвни продукти, няма да се налага пациентът да си намира кръводарители.
Другото, което се променя в закона, е въвеждането на нов механизъм, по който се изследва кръвта. По същество с PCR с нуклеинови киселини. Така ще могат да се покриват по-голям брой причинители, които може да се предават по кръвен път. Безопасността ще нарасне в голяма степен.
- Как ще се развие ковид?
- Няма да има изненада, почти 100% ще има повишена разпространяемост около началото на учебната година. COVID не е изчезнал, имаме по-малко новозаразени, но това е, защото не се тестваме. Джипитата също не могат да тестват. Появяват се малки цифри, но той се разпространява. Ще се възбуди отново, когато дойде зимният сезон, поради няколко причини. Една от тях е замърсеният въздух, той потиска имунитета в дихателните пътища и позволява да се развиват повече инфекции. Тогава имаме по-високи нива на замърсяване и затова по-често се разболяваме. Драма обаче няма да има с ковид, има лечебни средства, подходи също. Трябва министерството да събере експертния си съвет и да се създаде ясен протокол за лечение на вируса.
- В рамките на няколко месеца две от най-големите ни болници назначиха прокурист, който да поеме финансовото управление. Според депутати още 30 държавни болници са декапитализирани, защо се случва?
- По принцип голяма част от болниците се управляват от лекари. Има основание за това, но има същото основание да се управляват и от икономисти. Болниците не са търговски дружества, регистрирани са по Търговския закон, но функционират с големи парични потоци. Те трябва да се разпределят за персонал, консумативи, медикаменти, за изхранване, леглова база и други. Една болница е като микропредприятие, което трябва да има човек, който разбира от мениджмънт и от финанси. Така той ще направи бюджетът както трябва, често болницата се нуждае от оздравителни мерки, и то финансови. Лекарите обаче не са учили за това, масово сме учили да лекуваме пациенти. Някой може да има икономически познания, но трябва да се докаже. При болници, които се виждат, че трупат дългове с години, явно нещо куца. При част от тях може да се обясни с тежестта на патологията, например “Пирогов”. Със сигурност има и друга опашка на крушката. Когато са декапитализирани болниците, трябва да се разпише бизнес план, да има икономически грамотен човек, който да съветва какво трябва да се прави.
За да направим реформа в здравеопазването, трябва да сложим повече моркови, за да накараме системата да върви към качество и удовлетвореност. Пръчката да е само там, където има хора, които не го правят достатъчно бързо.
- Подобен пример има с електронните направления. Една от фирмите - доставчик на софтуер, не се справи достатъчно бързо с изпълнението на задачите си.
- Една от фирмите не си беше свършила работата, пациентите започнаха да мрънкат на лекарите, а те да се оплакват, че електронната система не работи. Всъщност не работи само фирмата, а не системата. Сега тя ще загуби пазарен дял. Личните лекари ще видят, че другите фирми работят прекрасно. Проблемът не е в НЗИС, те са частни субекти и лекарите ще могат да си намерят друг доставчик.
CV:
- Роден на 23 април 1962 г.
- Завършил е медицина в София. Специалист е по белодробни и вътрешни болести и по здравен мениджмънт
- Работил е в белодробната болница в Перник и като асистент в тази в София
- По-късно става началник на отделение в МВР болница в София
- Преподава в Пловдивския медицински университет
- Народен представител в 45-ото, 46-ото и 47-ото НС
- Зам.-шеф е на здравната комисия
- Говори френски и английски език