Шефът на авиобаза Граф Игнатиево: Вальо продължава да лети с нас!
Откриха паметна плоча на загиналия пилот в Тюленово
"Измина една година от онази нощ, когато на 19 км от тук небето се сля с морето и Вальо отлетя завинаги. Отлетя, за да ни има нас. За да повдигне за пореден път жестоките и болезнени въпроси за българската бойна авиация, които така и не намират своето решение".
Това заяви в словото си командирът на авиобаза Граф Игнатиево бригаден генерал Николай Русев. Той присъства на откриването на паметната плоча в Тюленово, посветена на подполковник Валентин Терзиев. На 9 юни при нощни полети над Черно море управлявания от него МиГ-29 падна. Колеги и приятели издигнаха паметния знак в чест на пилота от Асеновград. На церемонията бяха съпругата на летеца Димитрина Попова, областният управител на Добрич Галин Господинов, кметът на Шабла Мариян Жечев, представителни части на Военноморските и Военновъздушните сили на Република България и граждани, информира БТА.
По думите на ген. Русев годината не е била лека за никого от тях. "Но ние не се отказахме, защото и Вальо не се отказа и неговата воля и несломим дух ни мотивираше да продължаваме напред", посочи той.
И отбеляза, че оттогава много се е изписало, изговорило, много обещания са се дали, но нищо не се променило.
"Ние продължаваме да летим малко, да дежурим много, да нямаме време за семействата си, но никой от нас не каза „не“, не каза „стига“, не се отказа именно затова, че Вальо не се отказа“, допълни Русев.
Той увери, че Валентин Терзиев има запазено място в мислите и сърцата на колегите си. "И когато ние летим, той лети с нас. Докато сме живи, ще помним и ще разказваме. А после след нас ще остане монументът и той ще продължи да разказва за пилота, който не се поколеба, не се изплаши да излети в онази тъмна нощ и да остане завинаги в полет", посочи командирът на Граф Игнатиево.
Кметът на Шабла Мариян Жечев е уверил, че на следващото заседание на Областната комисия за военните паметници ще предложи плочата да бъде вписана в регистъра на военните паметници, за да намери подполковник Терзиев своето достойно място сред падналите за България военнослужещи.