"Възраждане" - харесват я успели, които отказват да плащат вече неуспеха на политиците (Графика)
Плашат с нея политици, които силно искат да успеят
Политолози: Нямат потенциал да променят играта
За разлика от Волен и Слави, Костадинов няма телевизия, но влияе през социалните мрежи
Минава за националистическа партия, но и трите ѝ големи теми не са точно такива
На 13 декември 2021 г. след 3 последователни парламентарни вота и три неуспешни опита за правителство, се заклева кабинетът на Кирил Петков - коалиция от 4 коренно различни по същността си партии. Спойката - нежеланието за връщането на ГЕРБ на власт и “изчегъртването” на бившите управляващи от властта.
Половин година по-късно рискът от предсрочен вот се обяснява със скритата сила на "Възраждане" и опасността след него Костадин Костадинов да хване за вратовръзката депутат, но вече като управляващ, а не като опозиция. Дори лидерът на тази партия говори вече на глас, че социологическо проучване го поставя първа сила.
Наскоро известен политик сподели притеснено, че слушал под прозорците си реч на Костадинов на тема войната Русия-Украйна и тя била смислена, а не ексцентрична и забавна като в най-силното време на Волен Сидеров.
Лидерът на "Възраждане" е по-скоро трезвеник, не нахлува в телевизионни студиа, нито пробва талант във НАТФИЗ и говори все по-често на езика, на който българите се тревожат за това, което предстои.
Затова и съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов предупреди, че нов вот сега ще бъде спечелен от Путин, визирайки точно нарастващия рейтинг на “Възраждане”.
Впоследствие в изтекъл запис премиерът Кирил Петков предупреждава протестиращите превозвачи, че оставка на правителството “означава служебен кабинет, следващи избори - комбинация от “Възраждане”, разни други новоучредени партии, шанс за някакво правителство, близко до нула”.
Защо страховете се изместиха от ГЕРБ към “Възраждане”?
Според политолога доц. Стойчо Стойчев, когато някоя млада партия набира сила и се очертава като мода сред анализаторите, действащите политически партии започват да я използват като трамплин.
“Доста по-мобилизиращо за избирателите и твърдото ядро на ДБ би било, ако те говорят против “Възраждане” и заплахите от нея, отколкото за нещата, които правят в управлението”, коментира Стойчев.
Опитвайки се да поддържа образа на олицетворение на съвременното либерално в света, ДБ винаги е била в противоборство с актуалните патриоти – преди с ВМРО и НФСБ, а сега и с партията на Костадин Костадинов. По този начин обаче се рамкира не само потенциалът, но и самооценката на ДБ, предупреждава доц. Стойчев.
“Те като си изберат основен противник, се съизмерват с него. Тоест “Демократична България” да се измерва с “Възраждане”, сама за себе си прави претенция да представлява около 10% от избирателите.
Тоест бой между 10% и други 10%
Които обаче са много гласовити в социалните мрежи и други платформи”, каза още той.
Попадането на “Възраждане” под светлините на парламентарните прожектори веднага събуди асоциации с “Атака” като субект, който е успял да мобилизира патриотичното пространство.
Според политолога от “Тренд” Димитър Ганев обаче приликите се изчерпват дотук. Той обръща внимание, че Костадин Костадинов влиза в теми и заема позиции, различни от системния мейнстрийм - по отношение на зеления сертификат, войната в Украйна и въвеждането на еврото у нас.
“При зеления сертификат мнението на българите беше категорично – 70% бяха против.
Костадинов беше сам на това електорално поле, нямаше нито един конкурент,
който да защитава тази позиция. След като свърши февруарската ковид вълна, почна войната в Украйна. И той остава отново единствен човек на позиция, чието електорално поле е много над неговото. По въпроса за въвеждането на еврото у нас пак ще има хора с нюансирана позиция, обаче той ще бъде единственият радикално против. Нито една от тези три теми не е националистическа в пълния смисъл на думата”, посочва Димитър Ганев.
На друга разлика набляга обаче политическият анализатор доц. Татяна Буруджиева - според нея “Възраждане” започва да функционира като дългосрочен проект предвид факта, че се развива постепенно от 2014 г. насам.
“Атака” тръгна като "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" - изведнъж се появява и влиза в парламента. Въпросът беше колко време ще се задържи вътре.
Много е различно, когато вървиш постепенно в политиката – това е гаранция за една устойчивост, която не бива да се пренебрегва, когато се анализира “Възраждане”.
Друга основна разлика тя вижда в протестния характер на формациите.
“Ако “Атака” вкарваше в дневния ред на обществото теми през протестите, които правеше, “Възраждане” върши обратното – прави протести на база проблеми, които другите партии някак си не задават. Това политическо поведение много плътно се превръща в основата на заявката на Костадинов, че партията иска властта. Докато “Атака” никога не е искала властта – тя е
типична протестна партия,
която се крепи на това, че ще обере един негативизъм в обществото”, посочва още доц. Буруджиева.
От началото на века досега електоралното поле, върху което стъпва “Възраждане”, се простира до около 400 000 - 500 000 души, които някога са гласували за подобни антисистемни и протестни партии. На този фон изниква въпросът какъв е таванът на “Възраждане” като електорален потенциал. Според доц. Стойчев партията няма да бъде фактор, който би променил играта.
“Голяма част от техния електорален потенциал не са националисти в пълния смисъл на думата. Те са националисти от късния социализъм – носталгично мислещи по отношение на стария режим, отношението към Русия като алтернатива на западния свят. Такъв тип гласове
нямат потенциала да променят играта
или да станат управляващи”, обяснява той.
И допълва, че стратегията им се изчерпва до това да са популисти от опозицията.
Според Димитър Ганев обаче при Костадин Костадинов става дума за нов тип разделение в българското общество, на което той става полюс.
“Става въпрос за системния мейнстрийм, и “Възраждане”. Това обаче не е някакъв непознат за нас феномен от гледна точка на европейския процес. Случващото се от 20 години на втория тур на президентските избори във Франция е същото - Льо Пен е такова явление”, посочва още той.
Татяна Буруджиева е на мнение, че тепърва трябва да се види какво ще се случи с потенциала на “Възраждане” именно заради симпатизантите на формацията. Според нея това са хора, които са се отказали или не са желаели да се занимават с политика,
но не са обществено маргинализирани
“Говорим за хора, които в по-голямата си част са си направили по някакъв начин живота и не желаят повече да плащат цената на политически решения, с които не са съгласни. Тоест профилът на тези хора в никакъв случай не е на изпаднали, некомпетентни или маргинализирани”. По думите ѝ предвид влиянието на партията в социалните мрежи “Възраждане” има сериозен потенциал сред бъдещите поколения гласоподаватели.
Част от мотивите на симпатизантите на “Възраждане” да я подкрепят са свързани с отвращението от лъжата и непрозрачността в политиката - това са
хора, които първи ще накажат политиците от “Възраждане”,
ако не си спазват обещанията и не вършат това, за което са поели ангажимент, предупреждава доц. Буруджиева.
За разлика от ресурсите на Волен Сидеров и Слави Трифонов, които са комуникирали с публиките си директно чрез предаванията си, комуникацията на Костадинов с гласоподавателите идва директно от улицата.
“Там по правило е много по-ограничено и вниманието, и аудиторията. Но пък е възможно да установи доста по-трайни контакти и привърженици”, обяснява доц. Стойчо Стойчев.
И допълва, че Костадинов маркира поле, на което има много силни противници.
“Тези силни противници се олицетворяват от президента. Ако беше припознат като човек на Радев, щеше да има голям успех още на предишния вот. Въпросът е доколко Радев като
носител на смазващ авторитет сред
евроскептичните, антинатовски и проруски хора ще прелива този свой авторитет на някого”, споделя той.
Доц. Стойчев допълва, че голяма част от избирателите на Костадин Костадинов сами биха се уплашили, ако “Възраждане” стане управляваща партия. “Това са хора, които обичат да правят напук, гласуват за него, защото е скандален, натрапчив, но са сигурни, че “Възраждане” няма да стане управляваща”, обяснява той и дава примери с гласувалите някога за Светльо Витков и Жорж Ганчев.
Освен последователното покачване на гласовете на изминалите 3 парламентарни избори, партията на Костадин Костадинов е единствената, чийто рейтинг непрестанно расте - факт, прехванат от няколко социологически проучвания.
Според последното проучване на “Тренд” подкрепата за “Възраждане” задминава тази на БСП, която допреди по-малко от десетилетие беше възприемана като най-голямата опозиционна партия.
Именно тази позиция на втора политическа сила ѝ осигуряваше гласове не в нейна подкрепа,
а срещу управляващите тогава от ГЕРБ. Ако се запази възходящата тенденция на “Възраждане” и низходящата на останалите партии, по пътя си Костадин Костадинов може да се намести в образа на алтернатива, като по този начин неминуемо би повлякъл след себе си протестен вот.