И тристранката, и коалицията са против актуализирания бюджет
Асен Василев: Няма да вдигам заплати на чиновници на калпак
След експертния коалиционен съвет и Съветът за тристранно сътрудничество не подкрепи актуализацията на бюджета. “След тричасово обсъждане становищата на колегите бяха разнопосочни”, заяви след заседанието на тристранката вицепремиерът и финансов министър Асен Василев.
“Не видяхме гаранция за продължаване на компенсациите за електроенергия за небитови потребители. Настояваме антикризисните мерки да са и антиинфлационни”, заявиха от Българската стопанска камара след заседанието.
“Увеличаването на тавана на пенсиите от 1500 на 2000 лева от 1 юли дебалансира системата и затова не подкрепихме бюджета на ДОО”, заяви пък Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. “Надяваме се в изменението на закона за енергетиката да се фиксира конкретен ангажимент на изпълнителната власт да се осигури енергия за бизнеса на конкурентна цена”, добавиха от работодателската организация.
Подкрепа получи обаче увеличаването на тавана на дълга. “Смятаме, че тази мярка е закъсняла, трябваше да бъде направена, когато бяха отрицателни лихвите на държавните дългове”, смятат от АИКБ.
Синдикатите също бяха недоволни от проекта. Любослав Костов от КНСБ заяви, че синдикатът не подкрепя и трите бюджета, защото не виждали политика по доходите. Той прогнозира браншови протести, които синдикатът щял да подкрепи. Ваня Григорова от КТ “Подкрепа” пък смята, че докато се правят повече разходи, по никакъв начин не се гарантират повече приходи във фондовете на НОИ.
Различия има и в политиката за доходите. “Подоходна политика в традиционния ѝ вид – вдигаме с 10% или с 5%, или с 15%на всички служители заплатите, не е предвидена в тази актуализация и министерството на финансите е против предвиждането на такава политика. Увеличение на заплати на калпак няма да има”, коментира вицепремиерът и финансов министър Асен Василев проблема с доходите в държавната администрация, след като тристранният съвет обсъди актуализацията на държавните финанси.
В различни министерства, например на отбраната и на вътрешните работи, се работи по оптимизация, която да позволи институциите да получат повече пари за възнаграждения от създадения още в началото на годината специален фонд, който да подкрепя реформите в администрацията. В него има над 300 млн. лева, даде пример Василев.
Преди социалните партньори да обсъдят проекта за актуализиран бюджет, е имало експертен коалиционен съвет. На него е станало ясно, че партиите от коалицията не подкрепят този вариант и искат промени в него. Тъй като планът е той да влезе в сряда в МС и след това веднага в комисии, за да имаме готов бюджет на 1 юли, партньорите на ПП се канят да правят предложения между двете четения в пленарната зала. ДБ например ще предложи вместо 0,25 ст. отстъпка за литър евтин бензин при зареждане държавата за поеме 50% от картите за пътуване на работещите. ИТН ще продължи да настоява за по-ниски ставки по ДДС за плодове и зеленчуци.
Опозицията също има свои предложения, като ДПС например ще предложи създаване на специален фонд за подпомагане на общините.
“Министерството на вътрешните работи доста активно работи по много сериозен проект, който включва отделяне на пожарната от самото министерство, преструктуриране на районните управления, така че да се спести от администрация, преструктуриране на част от главните дирекции”, даде пример Василев с различните увеличения по министерства и ведомства.
На съвета бе обсъдено помощите за бизнеса да бъдат осигурени със средства извън бюджета, уточни Василев.
“Тъй като средствата, които се използват за енергийното подпомагане, вървят през фонд “Сигурност на енергийната система” и идват по линия на допълнителни вноски от енергийните дружества, тоест те не засягат приходната и разходната част на държавния бюджет, така както той е представен”, обясни той.
Въпреки кризата ръстът на икономиката ще е 2,9%, потреблението ще се увеличи с 3,3%, с 5% инвестициите в основен капитал. Дефицитът в бюджета да остане непроменен – 4,1%. Разходите на държавата ще бъдат повече от приходите и затова хазната ще бъде с дефицит от 2,4%, а по консолидираната фискална програма - 4,1%. Инфлацията в края на годината се очаква да бъде 11,9%, а реалният ръст на доходите - 9%.
Според сметките на експертите от финансовото министерство ефектът за бюджета от компенсационните мерки ще е минимум 600 млн. лв.
без социалните плащания. Така например по-евтиното парно заради намалена ставка от 20 на 9% ще струва 15 млн. лв., а по-евтиният газ поради същата причина - 50 млн. лв. 150 млн. лв. ще загуби бюджетът от отстъпката в размер на 0,25 ст. на литър бензин и дизел.
Нулевата ставка на ДДС за хляб с идеята той да поевтинее ще лиши бюджета от 60 млн. лв. 13 млн. лв. дупка в приходите ще отвори намаляването на законната лихва с два процентни пункта.
Най-голямата сума, която няма да влезе в хазната, са данъчните отстъпки за деца – 230 млн. лв.
За да се компенсират тези намаления, от 1 юли т.г. цигари, вино, бира, пури и пурети ще поскъпнат
заради по-висок акциз и връщане на стандартната ставка от 20% за тях. В момента бирата, пурите и пуретите от ресторантьорските услуги, както и течността за електронните цигари се облагат с 9% ДДС. Всички тези мерки се планира да бъдат в сила от 1 юли 2022 г.
Компенсирането на по-малките приходи в бюджета заради пакета от мерки е предвидено и преструктуриране на бюджета. Заради забавената доставка на новите самолети предвидените за тях пари ще бъдат намалени от 1,8 млрд. на 1,1 млрд. лв.,
няма да се предвиждат пари за нова бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи, а ремонтът и поддръжката на МиГ- овете ще трябва да се вместят с половината от първоначално предвидените 296 млн. лв.
Основният социален пакет е осъвременяването на пенсиите.
Бюджетът предвижда финансово осигуряване на парите за възрастните хора от 1 юли и въвеждане на нов механизъм от 1 октомври. Началото на реформата в пенсионната система ще струва на държавата 1, 38 млрд. лв. повече към парите за пенсии.
Основните промени в бюджета на ДОО, които бяха обсъдени от социалните партньори, предвиждат всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., да се осъвременят, считано от 1 юли 2022 г., с 10 на сто. Изплащаните на пенсионерите с пенсия за трудова дейност към 30 юни допълнителни суми (т.нар. COVID добавки) и индивидуални компенсаторни суми се включват в размера на получаваната от тях пенсия след прилагане на осъвременяването с 10 на сто. COVID добавката се включва и в размера на пенсиите или сбора от пенсиите и на пенсионерите, упражнили право на пенсия между 1 януари и 30 юни 2022 г. За пенсионерите, упражнили право на пенсия след 30 юни 2022 г., също се предвижда включване на 60 лв. в размера на пенсията или сбора на получаваните от тях пенсии.
Така след първи юли минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст
се увеличава
от 370 лв.
на 467 лв.,
което е ръст от 26,2 на сто, а максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2000 лв.
От началото на октомври максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава допълнително на 3400 лева. Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. от 1 юли 2022 година.
Актуализираният бюджет въвежда данъчни облекчения за деца. Сумите, с които родителите ще могат да намаляват данъка си за 2022 г., за едно ненавършило пълнолетие дете става 6000 лв. годишно, за две - на 12 000 лв. годишно, за три и повече деца - 18 000 лв. годишно, и за дете с увреждания в размер на 12 000 лв. годишно. Предвидено е екстрата да се ползва авансово на тримесечие за доходите от трудово правоотношение.