Силвия Кацарова: Какво толкова сме поискали? Не желаем да се пее на чужд език по БНР
Навремето сме свирили на самата Коледа, за да не отиват младите на църква, а да ходят на концерти
Едва ли има българин, който да не е чувал “Големият кораб минава”, “Топъл дъжд”, “Обещай ми любов” на Силвия Кацарова. Нейни са още десетки хитове, които феновете пеят от начало до край на концертите, винаги препълнени с хора. Съвсем скоро тръгва на поредното си турне, в което ще звучат само женски гласове. Ще бъде на сцената с още популярни български певици. Междувременно се впусна в каузата за повече българска музика в обществените медии.
- Трябва ли да има квота за българска музика в обществените медии, г-жо Кацарова? Наскоро заедно с други популярни български изпълнители обсъждахте в комисията по културата и медиите в парламента предложение на партия “Възраждане”, според което тази квота трябва да е 50%. Стана спор, който не стихва вече месец. Какво ви възмути вас лично?
- Това не е проблем от сега, а от 30 години. Жалкото е, че той се политизира. Всяка държава, която държи на собствената си култура, език, ценности, бит и традиции, трябва да подкрепя творците си. Даже не трябва да се повдига този въпрос да има квота за българска музика, и то само в БНР и БНТ. Те имат делегиран бюджет от държавата, от всички данъкоплатци, от всички слушатели, в размер на 150 млн. лева. От тях 11% се дават като авторски права на българските творци. Нападнаха ни, че нашата гилдия вече за нищо не става, а иска да взема някакви пари.
- От кого идват тези упреци?
- От много хора - и млади, и стари, тези, които не обичат българското. Българската култура не означава само нашата музика, а всичко, което се твори. Борим се и за артистите да имат повече спектакли. Искаме да има подкрепа на българския език и неговото опазване. Какво толкова сме поискали? Не желаем да се пее на чужд език по БНР. Разбрах, че във Франция например имало квота 40%, но за всички - частни и държавни медии. А ние не настояваме за частните. Който иска, да си слуша англоезична музика, има достатъчно частни радиа, нека си пуска тях. Държа да подчертая, че ние не се борим за нашата гилдия - естрадата, както обичат да ни обиждат.
Ако ни въртят, няма да станем по-известни,
достатъчно ни познават хората. Искаме младите композитори, музиканти, творци да имат равен шанс песните им да бъдат чути в ефир. А не да звучи една и съща музика. Тези, които имат големи компании зад гърба си, може би плащат, не знам, но една песен от тези компании може да се чуе пет пъти на ден, а на някой свободен артист да се чуе веднъж на месец.
Артистите от нашето поколение, където и да отидем, го правим с хитовете си, останали в златния фонд на БНР, хората ги обичат, пеят ги. Но трябва да помислим и за следващите поколения, те също заслужават да имат своите хитове.
- Защо младите артисти не се явяват сами да защитават правата си?
- Не се сещат да се обединят. На практика идеята тръгна от композитора Светослав Лобошки и въобще не е такава, каквато се опитват да я опишат. Изкарват, че идва от “Възраждане”. Обвиняват ни, че сме се продали и сме платени от тях, в никакъв случай това не е вярно! Обиждат ни. Стоян Михалев ни упрекна с думите: “Как се оставихте да бъдете яхнати от тази недолюбвана партия?”. А трябва той, ИТН и Христо Петров (Ицо Хазарта) да бъдат обединители и да се борят за нашата гилдия. ИТН нали са хора, които се занимават с изкуство и култура, и телевизия си направиха. Но направиха голяма атака срещу нас и особено срещу мен, защото бях първата, която беше поканена да говори по този въпрос в тв ефира. И сега всички хули са срещу мен.
Има някаква скрита вражда между млади и стари. Нападат ни, че уж за себе си се борим. Според мен тук има някакви много големи финансови интереси, които настъпваме.
- Заедно с колегите си настоявате, че е абсурдно изобщо да се говори за квота и обществените медии трябва да пускат само българска музика. Защо?
- “Възраждане” също искат 100%, но смятат, че ще е по-лесно да ги убедим за 50%. Защо да не искаме в националното ни радио да звучи българска музика, не разбирам какъв е проблемът. В съседните ни държави няма квоти, там звучи само тяхна си музика. В която и страна да влезеш, като си пуснеш радиото,
звучат само местни изпълнители
Тези дни бях на един купон и през цялото време се пускаше само българска музика, хората ни обичат. Публиката иска това, но зависим от няколко души, които обаче не обичат българското. Не говоря само за нашата музика, а за класика, фолклор, джаз. Защо да не ги слушаме по радиото, да ни обогатяват, да видим, че имаме и друго творчество?
В тази страна постоянно обвиняваме, че е имало петвековно турско робство, била натискана вярата, езикът. А сега си предадохме и култура, и език с лека ръка.
Не желая политиците да се намесват в нашата борба. Навремето също се месеха в работата ни. Спирали са ни за западно влияние. С почти всички групи се случваше, като ни хванат на концерт, че пеем на английски, и имахме забрана, да речем, за месец или два, в зависимост от прегрешението. Казваха, че въвеждаме подрастващото поколение в упадъка на западната култура.
Песните трудно минаваха през комисията в националното радио. Например “17 дена дъжд” - в текста на Живко Колев имаше едно изречение:
Купих си бански костюм с връзки от ЦУМ.
Заради него песента беше забранена. Имахме и една, която бяхме нарекли “Цветница”, но промениха заглавието на “Имен ден”. Властите не гледаха с добро око на християнските празници. Странни времена бяха. Свирили сме на самата Коледа, за да не отиват младите на църква, а да ходят на концерти. За Великден също.
- Какво си спомняте от пътуванията навън?
- Нямахме достатъчно качествена апаратура за нашите концерти. И за да изкараме пари за оборудване, ходехме да свирим в нощните клубове в скандинавските страни. Първият ни ангажимент там продължи година и половина. Тръгнахме с дълг от 20 хиляди долара, използвани за техника, което беше сериозна сума по онова време. И хонорарите за целия този период отидоха за покриване на дълга.
Работейки навън, неминуемо се влияехме от западната музика. Като слушам сега наши песни от онзи период, продължават да звучат актуално и днес.
- Кога ви е било по-лесно - тогава или сега?
- Навремето правехме големи концерти, от които имаше огромни постъпления. Сега ни обвиняват, че не сме си плащали данъци. Тогава имаше изключителен ред,
нямаше начин да не си платиш данъците
Пълен абсурд. Концертна дирекция получаваха страшно много пари от нас. Групата ни LZ струваше 300 лева за концерт, а приходите бяха по 5-6 хил. лева. Заплатите бяха по 100-180 лв. Колко колеги преживяха унизителна старост и тепърва още колко ще преживеят такава...
- По време на обсъждането стана ясно, че в БНТ звучи 70% българска музика.
- Да, смятам, че ако и в БНР е така, ще е идеален вариант. Тези, които обичат англоезична музика, не слушат “Хоризонт”. Първо вижте аудиторията на националното радио. Това са хора на наша възраст, по радиоточката във всяко село звучи БНР. Веднага ми излязоха с въпроса как да се конкурират с частните медии. Ама защо трябва да се конкурирате? Вие си имате делегиран бюджет, имате условия да показвате как се развива българската музика във всички жанрове. Класиката е много ощетена, в частните радиа трудно ще я чуете, както и народната музика. Има огромен златен фонд в Националното радио, да ни заливат с прекрасни предавания от сутрин до вечер. Защо не ни подкрепят медии и журналисти? Това е изкуствена война, която се създава само защото “Възраждане” е решило да подеме нашата инициатива и да ни подкрепи. Но това е наша битка. Ние нямаме мандат, ще работим, ще пеем, докато публиката иска да ни вижда. Нямаме нужда от платени журналисти, които
да правят изкуствени интриги, че им е писнало да ни гледат и слушат
Добре, нека не ни въртят нас, даваме отбой. Нека въртят само новата генерация.
Пяла съм на абсолютно всички партии и никой не може да каже, че имам политически пристрастия. Никога не съм призовала да се гласува за този или онзи. Аз излизам да пея на моята публика.
Опитаха се още в началото на промяната да ни разделят, да изкарат едните седесари, другите комунисти, но във времето разбрахме, че не трябва да приемаме никаква партийна линия.
Ние сме свободни артисти и нямаме мандат. Никой не може да ни диктува: “Ще слезеш от сцената, че изглеждаш грозен, възрастен”. Това е животът, остаряваме, те също ще остареят. И по тази логика на г-н Христо Петров, че не заслужаваме това внимание, една Франция нямаше да има Едит Пиаф, Шарл Азнавур... Всяка държава си има своите легенди. С лека ръка тук изтриват всичко, което сме постигнали, няма грам приемственост. Скоро се видях с Марта Вачкова, която беше изумена, била при някакъв лекар на около 40 години, изобщо не бил чувал за баща ѝ. Онзи ден гледах Веско Маринов, който разказваше, че 19-годишно момче не е чувало за Стефан Данаилов. Това е вашата роля, на медиите, да опазите цялата българска култура.
Не трябва да се върти една и съща музика. Знаят например четири мои песни и само тях въртят. Затова хейтърите казват: “Омръзна ми този кораб”. Но аз не пея само “Големият кораб минава”. Непрекъснато правя нови неща. Работя върху новия си албум. Опитвам се да бъда модерна, не искам да остана в онова време. Сега подготвяме голямо женско турне из цялата страна. С Тони Димитрова, Йорданка Христова, Росица Кирилова, Нелина и Теди Кацарова ще имаме концерти под надслов “Обич и песен”. През август към нас ще се присъединят Мими Иванова и Ева Найденова. Само на първия концерт, който ще бъде на 5 юли в Пловдив, ще има мъжко участие. Ще участва Дичо.
- Какво ще кажете за изпълнителите, които пеят на английски, пак става въпрос за български творци?
- И тях ги подкрепям. Децата търсят пазар на Запад. И тях трябва да чуем. Погледнете през последните години колко музикални формати вървят. Телевизиите си печелят огромни пари от спонсорите, а тези деца изчезват. Какво се случва с тях - показват им светлината в тунела
и после остават сами в тъмнината
Много е жестоко. Къде са тези деца? Никой не ги върти.
- Сякаш Ицо Хазарта остана неразбран. В изказването си той каза, че знае вашите песни не заради квоти, а защото са стойностни. Нападките му бяха насочени към част от новите имена на музикалната сцена, чиито песни са с “отвратителни” текстове, както той ги нарече.
- Навремето дъщеря ми Теди доведе Ицо Хазарта в нашето студио. Ние работехме с млади таланти и им правехме песни. Подарихме му песен, звукозапис, Теди пя в нея. Чест му прави, че не ме плюе. Първата му песен е записана при нас.
- Тогава с “Ъпсурт” ли беше?
- Не, беше сам, беше още тийнейджър.
- Продължавате ли да помагате на млади таланти?
- Вече се насочихме към друга област - звук, осветление за големи сцени. А със студиото се занимава едно младо момче. Много хора записват при нас. Новият проект на Игор Марковски - “Ке сара”, също е направен в нашето студио.