Група ще следи и оценява съдържание във фейсбук, мрежата ще обяснява защо трие даден пост
Предложенията са отправени към Европейската комисия
Без платени публикации от сайтове, които не са в медийния регистър
Няма да има промени в българското законодателство
Работна група ще следи за съдържанието, което се споделя на български език във фейсбук, и ще го оценява. Тя ще е към Министерството на електронното управление, а проекът е част от програмата “Информационно общество и киберсигурност”.
Идеята е да следят тенденции и разпространение на определени наративи. Целта е да се знае как във времето публикации по дадена тема, най-вече фалшиви новини, се засилват, кога отслабват и кой ги разпространява. След това екипът ще ги свързва със събития в реалния свят и ще предоставя на министерствата доклади за теми, свързани с тяхната компетентност, на база на което те да реагират.
“Не става въпрос министерството да следи един или друг човек какво поства или една или друга група какво пише”, обясни министърът на електронното управление Божидар Божанов. И посочи, че
идеята е
заимствана от
чужбина. Подобни
практики вече
имало в Швеция,
Естония,
Словакия, Чехия,
Испания
“Проведохме някои разговори с техни представители и в момента подготвяме на база на това институционална структура за обмен на тази информация и за обмен на добри практики. Това е мека мярка, която обаче трябва да развие капацитета в рамките на изпълнителната власт”, смята министърът.
Групата е само една от мерките, които ще се предприемат с цел спиране на лъжливите новини във фейсбук, който е най-използваната социална мрежа у нас. На европейско равнище се подготвя и проект, който трябва да залегне в Акта за цифровите услуги. В него ще има секция за регулирането на социалните мрежи. Той ще ги задължава да са по-прозрачни в частта препоръчвано съдържание, блокиране на профили, модерация и всички тези теми, които са свързани, с тази информация.
Социалната
мрежа в
момента
изпраща по един
доклад годишно
Според България това е крайно недостатъчно. Едно от нашите предложения е прозрачност на модерирането на съдържание. Това означава, когато някой бъде блокиран във фейсбук, сайтът да посочва причините. Те ще се появяват, когато някой опита да отвори профила на човека. Аналогично, когато дадено съдържание бъде изтрито, на негово място ще има обяснение каква е причината. То трябва да е подробно - фейсбук ще казва какво те са моделирали, защо са го моделирали, колко човека са го докладвали, какви са тези хора и други.
Друг аспект касае препрепоръчаното съдържание. Това са
публикации от
страници, които
човек не е
харесал, но
му се появяват
в нюзфийда
Причината е, че фейсбук ги смята за подходящо за нас. Социалната мрежа ще трябва да ни обяснява защо смята, че точно тази публикация ни е интересна.
Спонсорираните постове също попадат в регламента. “Ние искаме от фейсбук те да казват на потребителите по ясен начин, че това нещо е било усилено пет, десет или сто пъти, и също така да казват защо точно на даден човек се показва рекламата”, обяснява Божанов. И посочва, че и на него му препоръчали реклама с фашивата новина, че руският президент Владимир Путин е умрял през 2018 г. и оттогава държавата ползва негови двойници. Божанов направил скрийншот и го пратил на социалната мрежа, но не получил отговор защо са му показали това менте. Друга част на предложението ни към Европейската комисия е да се предвиди връзка на социалните мрежи с медийните регистри и ако един сайт не е регистриран, то съдържанието му да не се промотира. А нормалните медии да получат бонус, разказа Божанов в интервю за “24 часа”.
Следващото българско искане е техническо и се отнася за 13 параметъра. Идеята е фейсбук да забелязва, че група профили ползват сходни айпи адреси и разпространяват едни и същи новини. Може да се следи и за споделяне на новини от сайтове, които са качени на един и същи сървър. “Това ще значи, че тези хора са свързани и споделят координирано такова съдържание и може би трябва да ограничи неговото разпространение на база на това, че това не е автентично поведение и е дело на неистински потребители”, разказа Божанов пред вътрешната комисия в парламента.
В ход вече е и образователна мярка. Министерството на електронното управление заедно с Института за публична администрация провежда курс за медийна грамотност. Той е насочен към държавните служители, а целта е да могат да идентифицират насочената дезинформация в стандартния новинарски поток.
Промени в българското законодателство не са предвидени. В Наказателния кодекс има текстове, които могат да бъдат използвани за борба с троловете. Част от тях засягат пропаганда на война. Други са за всяване на паника.