Със сълзи украинки с деца напускат пловдивски хотел (снимки)
- "С дорогом!" , пожелават им българи
- "Мир вам! Берегите Болгарю от России!", отвръщат те
"Огромни благодарности за гостоприемството! Два месеца ни хранихте и обгрижвахте. Но дойде време да си ходим".
Така Ирина Владимировна, хванала за ръка 4-годишната си дъщеря Вероника, се прощаваше с персонала на един от пловдивските хотели. Тя и повечето й сънароднички поемат към Украйна. Това ще стане утре сутринта, когато пристигне автобусът. Други като Ксения Ярославовна тръгват към Китен в бивш пионерски лагер. Трети се местят в къща за гости в центъра на Пловдив, която продължава да работи по програмата за настаняване на бежанци срещу 15 лева на ден за човек.
"От сутринта плачем. Три месеца живеем с тях. Привързахме се едни към други", не скри сълзите си управителката на хотела Дида Камарева.
Първите бежанци пристигнали в началото на март. "Вземахме ги с автобуси от автогарите. Изготвяхме списъци какво им е нужно, някои бяха дошли с много малко дрехи. Но още в началото ги уведомихме, че ще ги подслоним до края на май. От 2 юни сме препълнени от резервации", разказа Камарева.
Описа как фоайето е било превърнато в огромна класна стая, където децата учили онлайн. Родило се и бебе. Сега обаче ще трябва да се раздели с тях.
Същата пловдивска верига имала още два хотела в Слънчев бряг, които оказали подслон на десетки украинци. "Вчера бяхме осигурили автобуси за 240 души. Само 26 се качиха и поеха към държавните бази във вътрешността на страната", обясни управителката.
Тя и останалият персонал не крият тъгата си от раздялата. "Какво ще правя без тях? Толкова са приятни и благородни", бърше сълзи рецепционистката Милена Василева.
Ирина Владимировна също е натъжена, но твърдо е решена да се прибере в родината си. "Искаме у дома, при роднините ни. Не мога да се върна в моя роден Ужгород, където се водят сражения. Но ще отида в Западна Украйна, на пансион", казва тя. Упреква някои от сънародниците си, че са проявявали капризи повече, отколкото трябва. Но голяма част от бежанците са признателни за оказания подслон.
"От Донбас съм. Решена съм да се прибера и утре тръгвам. Разбира се, на безопасно място, където няма война", казва и Людмила Роминска.
Управителката на хотела Камарева обясни, че макар програмата да приключва днес, ще остави за още една вечер тези, които утре ще отпътуват за Украйна. "Не можем да ги изгоним, хора сме", обясни тя.
По думите й днес в хотела има около 70 души. Повечето се ориентирали къде ще пребивават. Мнозина отказвали да отидат в бившата Белодробна болница в Пловдив, която е превърната във временен център за настаняване.
Имало и такива, избрали да излязат на свободен наем. "При мен още известно време ще бъдат заети само две стаи. Едната е на лекар, който започва работа в Спортния диспансер в Пловдив и след дни ще се премести на квартира. Другата се обитава от балерина, която си е намерила работа в Пловдивската опера и тръгва на турне", каза още управителката.
Много украинци имали собственост по Българското черноморие и доста от сънародниците им отивали при тях.
"Не мога да си позволя да плащам квартира, затова тръгвам към базата в Китен. С две деца на 4 и на 9 г. съм. Мъжът ми се сражава на фронта", каза Ксения Ярославовна.
Много от украинците са създали контакти и приятелства с хора от близките блокове около въпросния хотел в Пловдив. Те също идват да ги изпращат. На моменти гледките са трогателни.
"С дорогом!" (На добър път), пожелават им българите. "Мир вам! Берегите Болгарю от России!" (Мир за вас. Пазете България от Русия) , заръчват украинците.