Ръст на лихвите от средата на лятото – с 0,25% по депозити, после и за кредити
Банките полека затягат изискванията при отпускане на заеми
В САЩ вече има две увеличения, ЕЦБ засега изчаква, БНБ също не прави промени
Повишаване на лихвите - най-напред по депозитите, а след това и по кредитите, очакват банкери и финансисти. Според прогнозите трендът на спад ще започне да се обръща още от юли, първата стъпка ще е повишение с 0,25%. Така близо 8-годишният период на нулевата и дори отрицателна доходност на депозитите ще свърши до края на тази година.
“Ерата на ниските лихви приключва. Възможно е повишението да започне още през юли”, каза наскоро в интервю за “24 часа” главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. Въпреки че ЕЦБ не обича резките промени, тя също ще бъде принудена да предприеме действия по увеличение на основния лихвен процент със стъпки от 0,25% като начало, прогнозира Димитрова.
Икономистът Левон Хампарцумян очаква , че промяната ще започне от доходността на депозитите, а при кредитите тя няма да бъде рязка и ще е последваща. Финансистът Емил Хърсев смята, че периодът на повишаване на лихвите ще бъде дълъг и плавен.
Основната причина за постепенното увеличаване на лихвите е, че то
ще се използва като инструмент за укротяване на цените
Преди дни Федералният резерв на САЩ за втори път през тази година пoвиши лихвите до 0,75-1%, което е най-рязкото им вдигане от 2000 година насам. Поставената цел е лихвата да стигне 2,5 - 3% в края на годината, след като бе близо до нулата от 2018 г. насам.
Засега Европейската централна банка още не е вдигнала основния лихвен процент. На последното си заседание по този въпрос от 10 март, тя реши, че ще се прави оценка на икономическите последствия от войната в Украйна. Така базовият лихвен процент остава 0%, този по директното кредитиране - 0,25%, а процентът по междубанковите депозити се поддържа отрицателен и е минус 0,5%. Според анализатори ЕЦБ ще изчака до края на годината, преди да повиши лихвените проценти.
Въпреки това държави от Източна Европа вече вдигнаха лихвите. Полша увеличи основната до 4,5%, след като инфлацията там стигна 10,9% през март. Заради покачване на цените с над 11% централната банка на Чехия повиши основната лихва до 5%. За пети път промяна бе направена в Румъния - до 3%. Рекорд по високи лихвени нива има в Унгария - 6,15%, заради инфлация от малко под 10%.
Въпреки че поскъпването у нас е доста голямо - над 14% годишно в края на март, БНБ не бърза с решение, а основният лихвен процент остава нулев и през май. Засега само се отправят
предупреждения към банките, че предстои повишаване на лихвите,
поради което да бъдат внимателни с кредитирането. Централната банка повиши резервите за рискови заеми, но от догодина като първоначален инструмент за укротяване на кредитирането.
Но вече има индикации от самите банки за обръщане на тренда с лихвите. Последните сравнителни данни на онлайн платформи и преглед на офертите показват, че сравнително малки и по-гъвкави в лихвената си политика банки вече са започнали да оферират по-висока доходност при депозитите.
Проверка на “24 часа” показа, че шест финансови институции в момента предлагат около или над 1% годишна лихва. За сравнение последни данни на БНБ показват, че средната е 0,1 на сто. Две банки предлагат лихва от дори 2% на година, като срокът на депозита е 3 или 5 г. Тя обаче е все още далеч от това да компенсира инфлацията и е 7 пъти по-малко от нарастването на цените за една година.
За по-голямата доходност има минимална сума от над 1000 лева,
а според последните данни на БНБ тъкмо спестяванията в такъв размер ca нaмaлeли c близo 98 000 бpoйки. Ръстът при спестяванията започна oт тези със суми между 20 000 и 200 000 лв.
Повечето оферти на банките за по-високи лихви са т.нар. промоционални депозити. Те също са гарантирани, защото са продукти с публично обявени условия, които се предлагат на настоящите и потенциални клиенти на банките. Не попадат в обхвата на защитата всички индивидуално договорени лихвени условия, или т.нар. преференциални влогове. Те са с персонални условия, включително и лихви, и са извън официално обявените от кредитната институция в лихвения ѝ бюлетин.
С ъс забавяне от около 6 месеца, т.е.
от началото на 2023 г., се очаква повишение на лихвите и по кредитите
Това би трябвало да стане със същата стъпка, с която започва увеличението при депозитите - 0,25%. Съветът на кредитни консултанти е хората, които ще теглят ипотеки, да направят изчисления как ще се отрази ръст на лихвите върху месечните им вноски.
Има калкулатори, които могат да се използват за тази цел. При потребителските кредити например годишното оскъпяване с всички разходи е средно около 9%. За сума от 5000 лева за 5 години срок на изплащане средната месечна вноска е 103,79 лева. При повишение на лихвата до 10% вноската ще се увеличи до 106,24 лева. При същия срок, но за заем от 10 000 лева, месечната вноска при лихва от 9% е 207,58 лв., а при вдигане на лихвата ще се увеличи до 212,47.
Докато потребителските заеми са краткосрочни, при ипотечните, които се изплащат обичайно за 10 - 25 години, ръстът може да окаже значително влияние върху сумата, която трябва се върне. Например за 100 000 лв. заем, който е със срок 25 години, при сегашната средна лихва от 3,5% месечната вноска е 500,62 лв. При повишение до 4,5% сумата стига 555,83 лв. Така за година сумата за връщане ще се увеличи с над 600 лева, а ако заемът е за 20 г., ще нарасне с 12 000 лв.
При вземането на решение за теглене на заем е добре да се знае и че при по-дълъг срок на изплащане месечната носка е по-ниска, но има и по-висок риск от промяна в условията.
Има и други разходи, които трябва да се предвидят при планирането на средствата за обслужване на заема. Например трябва да се калкулират задължителна застраховка за имота, такси за обработване на документи, за преводи и други операции. Има хора, които осигуряват самофинансирането си с потребителски заем, което също крие риск от увеличаване на плащанията при вдигане на лихвите. А при предсрочно погасяване през първата година банките удържат 1% от стойността на ипотеката като такса.
Плаващи лихви по заемите са за предпочитане при периоди, когато се очаква те да са ниски. Препоръчително е кредитополучателя да добави и застраховка “Живот”, защото чрез нея могат да бъдат покрити вноски при загуба на работа или при смърт наследниците да придобият имота без кредита, който трябва да бъде погасен от застрахователя.
Според данните на БНБ за 2021 г. лихвите остават в рамките на 2,3 - 2,8%, което е рекорд за най-ниски нива на българския ипотечен пазар. При потребителските лихвите се движат между 4,5 и 6,5%, като и там има ръст на изтеглените спрямо 2020 с около 10%.
И докато изчакват по-високите лихви, повечето банки затягат изискванията за отпускане на ипотечни заеми. Анализите показват, че
средният размер на заемите се е покачил само с около 5% и достигна 121 000 лева
въпреки ръста на цените на имотите и увеличеното търсене на по-големи и по-скъпи жилища. Малкият ръст на размера на отпускания заем показва, че се изисква по-голямо самоучастие от банките. При процента на финансиране, предпочитан от клиентите, остава диапазонът между 70 и 80%.
Неочакван допълнителен разход може да се окаже и самият имот, ако е купен “на зелено” - възможно е цената да се покачи заради поскъпването на строителните материали, а и предварителното одобрение на заема от банката важи за период между 3 и 6 месеца. Ако през това време парите не бъдат усвоени, трябва да се платят и такси за нова процедура по одобрение.
При избора на валута, в която да се отпусне ипотеката, най-добре е тя да бъде такава, в каквато се получават и доходите. А и разходите за валутни междубанкови преводи са по-скъпи от преводите в левове например.
По 13 нови милионери на месец у нас в пандемията
Хората, които са обявили годишен доход от над 1 млн. лева официално пред НАП за миналата година, са 605-има. Бройката им е със 165 по-голяма от тази за 2020 г., съобщи в. “Телеграф”, позовавайки се на данни от приходната агенция.
Общата сума на декларираните доходи от официалните милионери е 1,57 млрд. лева, което означава, че средно всеки от тях е заработил по близо 2,6 млн. лв. За 2020 г. 440 физически лица декларираха общо 1,204 млрд. лева. Данните показват, че приходите им остават почти същите, но се увеличава бройката на хората, които ги получават.
Данните на приходната агенция са отчели най-голям брой милионери в големите градове, където и официалните доходи са по-високи. В София деклариралите над 1 милион лева, са 346, в Пловдив - 56, във Варна - 44, и в Бургас – 17 души. По един официален милионер има в Добрич, Силистра и Монтана.
47-годишен софиянец е декларирал най-високи доходи – над 34 млн. лева,
следван от мъж от Сливен с близо 29 млн. лв. В топ 10 има и жена от София, която е обявила малко над 17 млн. лв. за 2021 г. Заради данъчната тайна от НАП не посочват конкретно лицата, както и сферите, които са донесли тези доходи. Преди дни от приходната агенция в Хасково обявиха, че 40-годишен земеделски производител е декларирал най-високи доходи, получени през миналата година - 1,4 милиона лева.
Не можем да кажем повече за лицето, декларирало най-високи доходи за миналата година, тъй като дейностите, с които се занимава, са различни - производство на лекарства, придобиване и търговия на едро, търговия с акции и финансови инструменти и други, посочват от НАП.
Земеделието и търговията са най-доходоносни, сочат данните за областта. Други такива дейности са медицинската помощ, производството на месо и месни продукти, както и производството на плодове и зеленчуци.
Съпоставка със статистиката на БНБ показва, че
депозитните сметки в банките с над 1 милион лева са били почти два пъти повече
от тези на обявилите такива доходи пред НАП. Централната банка отчита за 2021 г. рекордните 1052 влога с над 1 млн. лв., като въпреки пандемията те са се увеличили със 151, а само за последното тримесечие на 2021 г. - със 110.
Още от средата на миналата година обаче милионерите започнаха да изваждат парите си от банките, сочи последната статистика. В края на март тази година депозитите на хора със суми над 1 млн. лв. в тях намаляха до 1022 броя, като само за едно тримесечие милионерските депозити са с 30 по-малко. Според финансисти причините за отлива на богатите от банковите депозити са търсене на инвестиции, с които да се защитят парите от инфлацията, и таксите, които банките въведоха за съхранение на суми над 200 000 лева.
В края на април общият размер на спестените пари от хората в банките е стигнал 67,614 млрд. лв., което е 46,1 на сто от БВП. На годишна база увеличението е с 6,5 на сто, или 3,278 млрд. лв.