Кога раздялата помага да останем заедно
Желанието за независимост увеличава любовта от разстояние
Сега, когато всички коронавирусни ограничения падат и можем сравнително спокойно да пътуваме и преследваме мечтите си, много двойки осъзнават, че последните две години са нанесли доста сериозни промени в отношенията им. Някои партньори са приели пандемията като знак, че трябва да се води уседнал начин на живот, гарантиращ близост с обичани хора и любими места, други пък на всяка цена искат да усетят сладостта на номадството, даващо повече лична свобода и възможности за кариера.
В резултат по света набира скорост тенденция да си обвързан с някого, но да не желаеш да живеете под един покрив. Да, осъзнавам, че звучи малко налудно, защото влюбените се стремят да споделят всеки миг, но има хора, които вярват, че раздялата на битово ниво е най-добрият начин да останат емоционално свързани.
Канада е една от държавите, в които подобно разбиране намира почва. По последни данни около 9% от двойките в страната живеят по този начин, което е с 3 на сто повече отпреди десетина години. Увеличението се обяснява с желанието на канадците да запазят своята независимост, продължавайки да бъдат отдадени на любовните си отношения.
Кати Броумър и Луис Сейнт Пиер го правят от шест години и смятат, че това е помогнало за процъфтяване на връзката им. “Когато го срещнах, бях в къщата си от почти 35 години и я обитавах точно така, както я обичам. Луис живееше в своя дом на около километър и половина разстояние. Така че не беше трудно да си гостуваме често”, разказва Кати пред Global News. Луис признава, че е имало момент, когато са разисквали дали да живеят заедно, но са се разбрали, че това не е необходимо за връзката им и е далеч по-удобно и за двамата така.
Когато тя има нужда от спокойствие, за да работи по дисертацията си, той си отива в своята къща, за да движи личните си задачи. Вечер обаче винаги може да се върне, за да я целуне за лека нощ.
59-годишната режисьорка Шарън Хаймън живее повече от двайсет години по този начин с партньора си Дейвид Деметре. Виждат се поне четири пъти седмично и прекарват повечето уикенди заедно. “Наистина се наслаждавам на своето пространство, на това да съм сама понякога, да се срещам с приятели, семейство и да имам собствен живот”, обяснява Хаймън. Според нея не е лесно да живееш с някого постоянно. Голям късмет е, ако наистина сте толкова съвместими, че нищо да не ви дразни от поведението на другия.
След като вижда, че и други канадци се насочват към нейния начин на живот, режисьорката решава да направи документален филм по въпроса. За да получи повече информация и достъп до аналогични истории, създава група във фейсбук, която има вече хиляди потребители от цял свят. В нея те обичат да споделят какви проблеми срещат и как се справят с тях. По-често се оплакват от финансовата част, а не от любовната. Например не могат да се възползват от данъчни облекчения или здравни застраховки, на които разчитат несемейни двойки, живеещи на един адрес. Смятат го за доста несправедливо и призовават законодателите да помислят как да уредят и техните права.
Експертът по връзки Наташа Шарма казва, че масовите обществени настроения все още са такива, че поставят под въпрос ангажираността на партньорите в този тип връзки. Тя обаче смята, че трябва да се отдръпнем леко от представата как трябва да изглеждат нещата. “Ние сме отгледани и оформени в този архетип, който казва, че това е погрешно, не е нормално и е опасно за любовните отношения, но мисля, че реалността ни демонстрира, че голяма част от нещата може да не отговарят на този модел напълно”, посочва Шарма. По думите ѝ пандемията и заключванията са ни показали, че твърде много време заедно невинаги е най-доброто за една връзка и е необходимо да сме отворени към други подходи за запазване на любовта. Освен това отношенията не трябва да изглеждат еднопосочно, а да отразяват нашите индивидуални нужди и желания, начин на живот и личностно развитие. “Толкова много хора ми казаха, че ако са знаели, че съществува тази опция, може би нямаше сега да са разведени”, споделя канадската режисьорка Шарън Хаймън.
Израелският професор по философия Аарон Бен-Зеев, който е написал няколко книги за човешките взаимоотношения, посочва, че в нашето киберобщество географското разстояние е загубило някои от негативните си последици. Това, че партньорите могат да се виждат, разговарят и дори да правят някои неща заедно онлайн, помага физическата раздяла да не бъде толкова сериозен фактор. А и все повече изследвания показват, че връзките на дълги разстояния често имат равна или по-голяма стойност от близките за насърчаване и поддържане на романтични отношения. Партньорите се възползват от по-голямо лично пространство, което подобрява шансовете им за разцвет и кариера. Те не се чувстват притиснати да избират между битови и професионални задачи, което прави срещите с половинката им по-интимни, по-позитивни и по-малко спорни, отколкото между партньори, които живеят заедно или географски по-близо. Процентът на изневерите и разделите при тях е подобен или дори по-нисък от този в стандартните бракове. Тъй като разстоянието улеснява идеализацията, хората в такива връзки са склонни към по-високи нива на оптимизъм и по-голямо одобрение на партньора си, пише Аарон Бен-Зеев в Psychology Today.
Може да звучи парадоксално, но направено преди две години проучване показва и по-високо ниво на сексуално удовлетворение сред двойките, които не споделят едно легло непрекъснато.По време на него са анкетирани женени, живеещи на семейни начала, и такива, които поддържат връзка от разстояние. Точно последните, при които има по-голяма физическа дистанция, са показали най-високи нива на сексуално удовлетворение. Този резултат не изненадва учените, тъй като е известно, че прекарването заедно всяка вечер може да намали сексуалното вълнение, което често е свързано с очакване за промяна и новост. Но те предупреждават, че желанието да се спи отделно може да е признак и за страдаща романтична връзка. Така че намирането на правилно отстояние между партньорите е от решаващо значение за тяхното общо съществуване.
“Въпреки популярната фраза, че липсата кара сърцето да копнее, разстоянието добавя съществен товар към ежедневната ни гледна точка за нашите романтични отношения. То може да угаси слабия пламък на свещ или да разпали силен романтичен огън”, предупреждава Аарон Бен-Зеев.
Онлайн връзките са новата играчка
“Онлайн връзките са като нова играчка, с която човечеството още не се е научило да борави. Хората може да я объркат с действителността и да съсипят живота си”, пише израелският професор по философия Аарон Бен-Зеев. По думите му при онлайн връзките интелектът играе по-голяма роля за постигане на емоционална близост. Ако типичното общуване може да се опише като очи в очи, то това чрез мрежата е ум с ум. Следователно е по-лесно да прецениш интелектуалните способности на човека срещу теб и не е учудващо, че мнозина възприемат своя онлайн партньор като по-интелигентен.
Аарон Бен-Зеев сравнява онлайн привличането с приемането на наркотици – и двете осигуряват лесен достъп до удоволствие, което често почива върху виртуални реалности и съблазнителните резултати могат да доведат до пристрастяване.
Еуфорията, която онлайн контактите предизвикват, бързо избледнява и бива заместена от по-скучните и рутинни аспекти на всекидневния живот. Според професора да се научиш да живееш в двата свята, като използваш предимствата им, не е лесна работа, тъй като цената на по-голямата онлайн свобода е рискът да попаднеш в капан на собствените си желания. Освен това интернет създава условия за увеличаване на социалната поляризация, защото улеснява общуването между хора с еднакво мислене и съответно им помага взаимно да се тласкат към крайности и враждебни нагласи. Затова киберпространството следва да допълва, а не да замества реалния живот.