През април Китай продължи да регистрира нетен приток на чужди капитали
Китай продължава да отчита нетен приток на чужди капитали и поддържа като цяло стабилния обменен курс на юана, за което свидетелстват големите нетни покупка на чуждестранна валута от китайските банки миналия месец.
Китайските кредитори закупиха чуждестранна валута на стойност 229,7 милиарда долара и продадоха на стойност 210,6 милиарда долара през април. Това доведе до нетна покупка на 19 милиарда долара, съобщиха от Държавната валутна администрация.
Моделът на развитие на Китай за стабилен валутен пазар и балансирани трансгранични капиталови потоци остава непроменен, каза Уан Чунин, заместник-ръководител на администрацията. Затягането на паричните политики в големите развити икономики ще има ефект върху потоците на международни капитали, но валутният пазар на Китай е по-зрял и устойчив, което ще му позволи да се адаптира по-добре към промените във външната среда, каза Уан в интервю за агенция „Синхуа“.
Неотдавнашната двупосочна корекция в трансграничните инвестиции в акции нито ще повлияе на общия баланс на трансграничните капиталови потоци, нито ще повлияе на тенденцията чужди инвеститори да увеличават постоянно своите активи в юани, каза Уан. По думите ѝ, инвестициите в акции са само част от трансграничните капиталови потоци и не дават картина на цялостната ситуация.
Коментирайки неотдавнашното обезценяване на юана, Уан Чунин каза, че това е краткосрочна корекция, която няма да промени общите характеристики на обменния курс на китайската валута, включваща двупосочни колебания и цялостна стабилност на разумно и балансирано ниво. „За мегаикономика като Китай, дългосрочната тенденция във валутния курс се определя главно от вътрешните фундаменти“, посочи тя, отбелязвайки, че въпреки скорошното обезценяване спрямо щатския долар, юанът остава относително стабилен по отношение на други основни валути.
Тъй като индексът на долара се повиши с около 9 процента от началото на тази година, основните валути като еврото, японската йена и британския паунд се обезцениха с 8 до 10 процента спрямо него, докато при юана това стана само с 6 процента.
Стойността на юана и възвръщаемостта на инвестициите от активите в юани са останали стабилни, а независими пазарни тенденции при активите в юани подсказват, че те са добър избор за инвестиционна диверсификация, каза тя.
Делът на китайския юан в кошницата от валути със специални права на тираж на Международния валутен фонд нарасна от 10,92 процента на 12,28 процента, съобщи Китайската народна банка миналия уикенд. „Този ход отразява напълно признанието и доверието на международната общност в китайската икономика и развитието на нейния финансов пазар“, каза Уан Чунин. Обслужването на реалната икономика сега е приоритет за валутния регулатор, който ще ускори прилагането на поддържащи политики и същевременно ще помогне на предприятията да управляват рисковете, породени от колебанията на валутните курсове, добави тя.
През април излишъкът в трансграничната търговия със стоки е бил 44,3 милиарда долара, а нетният приток на чуждестранните инвестиции в Китай – 18,4 милиарда долара, което представлява увеличение съответно с 2% и 6% в сравнение със средното ниво през първото тримесечие. От началото на годината се отчита стабилен приток капитали към търговията със стоки и преки инвестиции в Китай. През април пасивното салдо в търговията с услуги обаче се е увеличило. Същевременно продължава тенденцията за стабилно развитие на китайските инвестиции в чужбина, посочи още Уан Чунин.
Тя добави, че в момента външната среда остава сложна. Инерцията за дългосрочното стабилно развитие на китайската икономика не се е променила, тъй като са налице ефективно балансиране на противоепидемичните мерки и социално-икономическото развитие, както и има достатъчно пространство за макроконтрол.