Идея: и 10-ина депутати да могат да свикват референдум
Отварят закона за допитването до народа - хората на Слави искат по-нисък праг, а “Възраждане” - да пита и за НАТО и ЕС
Всяка партия в парламента да може да свика референдуми, а забраната за допитване до гражданите по международни договори, членство в съюзи и дори за държавния бюджет да отпадне. Такива промени предлагат от “Възраждане” на Костадин Костадинов в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Референдум в момента може да се свика от 1/5, или 48 от депутатите в парламента. Според “Възраждане” обаче такова право трябва да се даде на всяка една от групите. Ако това се приеме, то и само 10 избраници - колкото е минималното изискване за сформирането на парламентарна група, ще може да искат допитване до народа.
Броят на подписите, които се искат от инициативен комитет за предлагане на референдум, да падне от 200 хил. на 50 хил., предлага “Възраждане”. А събирането на 100 хил. да стига, за да бъде задължен парламентът да гласува допитване.
Местен референдум да може да се прави за бюджета на общините, а за държавния - национален, е друга от идеите.
Министерският съвет вече да не се занимава с организирането на допитванията, гласи още проектът им. Това да е работа на ЦИК, към която да се създаде ново звено “Допитване до народа”.
"Законът в момента е направен така, че да не може да работи ефективно. Ролята на това звено ще е организационна. Не всеки гражданин или инициативен комитет е запознат със закона, те ще могат да търсят съдействие от звеното за това как да организират местен или национален референдум. Новата структура ще следи и за правилното им провеждане", обясни пред "24 часа" зам.-председателят на "Възраждане" Петър Петров.
От партията предлагат, след като се съберат необходимите подписи, президентът да има срок от 14 дни, в който да насрочи дата за провеждането му.
Намаляваме сроковете, защото решение трябва да се вземе, докато темите са актуални, обясни Петров. Той подчерта, че и в момента в парламентът се бави разглеждането на законопроекти, внесени от депутатите, и това не трябва да се прави и по отношение на допитванията.
Запитан дали няма да излезе много скъпо на държавата референдуми да се организират по-често, Петров каза: Въпрос на технология е да се направи така, че те да не разходват много средства от държавния бюджет. Според сегашния Изборен кодекс хората от цял свят могат онлайн да подават заявление за отваряне на секции за гласуване. Защо тогава да не може да се направи и за инициирането на референдум - гражданите да се подписват онлайн.
Петров настоя, че разходването на много средства не може да е оправдание референдуми да не се провеждат. Той напомни още и, че всяка партия, която участва в тях, има по 40 хил. лв. медиен пакет, за да може да разкаже и защити идеите си.
За отваряне на закона настояват от седмици и хората на Слави Трифонов. Те обявиха, че ще поискат по-нисък праг за легитимност на референдумите. От “Има такъв народ” обаче предлагат за целта да се направи специална работна група с по 1 представител от всяка партия в Народното събрание, която да изготви нужните промени в закона. Тя трябваше да се сформира още в четвъртък в Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество, която се оглавява от Станислав Балабанов от ИТН. Заседанието ѝ обаче бе отложено за следващата седмица, за да имат време депутатите да изберат кого ще предложат за член в работната група.
"Решението за промени трябва да е колективно. Сегашните правила са вредни. Направени са така, че хората да не бъдат питани", категоричен бе и Балабанов пред "24 часа".
Законът трябва да се направи с ясни и прозрачни правила, за да не се превърне в един момент референдума в опасно оръжие в ръцете на някого, защото имаме такива представители в Народното събрание. Един такъв законопроект трябва да бъде издържан много добре юридически, допълни той.
А на въпрос запознат ли е с предложените от "Възраждане" текстове, Балабанов каза: Учтиво помолих техни представители на заседанието на комисията (б.а. - за прякото участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество) миналата седмица да се въздържат от внасяне, за да се търси колективно решение и цялото Народно събрание да излезе с позиция. Но те си действат някаква своя политика. Битката за референдумите е наша от 2016 г. Така че каквото и да са внесли, ще им го отхвърлим.