За Преслава Стотици семейства на пасхален концерт в пещерата Божия мост
Благотворителният спектакъл подпомага училището по каменообработване в с. Кунино и изграждането на параклис “Св. Дух”.
Молитва, възпята от красиви гласове, изпълни пещерата Божият мост в топлата съботна вечер на 21 май край врачанското село Лиляче. Пасхалният благотворителен концерт бе част от фестивала “Мост на Небесата”. Той представлява своеобразен мост към Бога, към ближния, към корени и памет.
За втора поредна година впечатляващият спектакъл при неръкотворния природен феномен Божият мост организира фондация “Нашият дом е България”.
След миналогодишния успех тази година те решават да удължат събитието в два дни
На 19 май бе концертът “Животворение”, а на 20-и – “Мост на Небесата”.
С тържествени църковнославянски песнопения, красиви фолклорни песни, шедьоври от класическата музика, рецитали на текстове от свещеното писание и слова на светци участниците възпяха Христовото възкресение, деня на св. Константин и Елена и деня на светите братя Кирил и Методий. И всичко това на естествените сцени в пещерата.
Изборът на мястото не е случаен. “Искахме да отдадем хвала на Бога затова, че той е сътворил това място – защото това е неръкотворен Божий мост. Божий храм неръкотворни, както казва Вазов, и ние искахме да го възпеем и да го славим в неговата зала, тя е създадена от него”, обясни п инициаторът на фестивала арх. Пламен Пламенов Мирянов.
Архитектурата на пещерата е като естествено изваяна концертна зала
– разполага с две сцени, задкулиси, удобни преходи между различите точки, амфитеатрално разположение на публиката. Има дори втора зала, която по време на двудневния благотворителен концерт бе превърната в галерия с картини и фотографии, които напомняха на посетителите за красотата на България.
“Сякаш Бог ни е дал мястото, а ние само трябваше да му дадем малко човешки облик, като го донаредим с фантазия”, каза арх. Мирянов. Подпомагането на училището по каменообработване в с. Кунино, Врачанско, и изграждане на параклис “Св. Дух” в близост до Божия мост са двете каузи, за които благотворителният концерт-спектакъл събира средства.
Фондацията подкрепя и възстановяването на храм “Св. св. Кирил и Методий”
до Мелник. На него е било посветено и миналогодишното издание на “Мост на Небесата”, като младият арх. Мирянов се надява тази година да може да зарадва хората с възстановена църква. Заради естеството на фестивала и каузите, зад които застава, той е получил благословията на Негово Светейшество Неофит – патриарх Български и митрополит Софийски и подкрепата на Негово Вископреовещенство Врачанския митрополит Григорий.
Със своите изпълнения публиката радваха изявени български творци - оркестър “Филип Кутев” с диригент Георги Андреев и солист Петя Панева, класически ансамбъл “Кварто” и приятели, камерен ансамбъл “Свети Йоан Кукузел – Ангелогласният” с диригент Кристиан Попов, женски хор “Ваня Монева” с диригент Ваня Монева, женски хор ”Нуша” с диригент Нели Андреева, Българска хорова капела “Георги Робев” с диригент Нели Трошева, Софийски свещенически хор с диригент ставрофорен иконом Кирил Попов, Веселин Калановски, арх. Пламен Пламенов Мирянов. Водещи бяха Галина Димитрова и Надежда Панайотова.
Вълнуващи християнски беседи можеха да чуят посетителите на втория ден от фестивала. Водени от духовни лица, някои от тях бяха посветени на Възкресението, на различни светци, на християнството за деца и християнското семейство.
Именно семейства с деца бяха повечето гости на фестивала, а някои от тях дори бяха избрали именно на това събитие да отпразнуват специален повод.
Такъв е случаят с Милена, която заедно със семейството си бе пътувала от София до село Лиляче, за
да прекара рождения си ден под звуците на прекрасен български фолклор
и тържествени християнски песнопения.
“Атмосферата е божествена – като за Божия мост. Всички хора са усмихнати, организацията е много добра, препоръчвам на всеки поне да дойде и да види това уникално място”, каза рожденичката Милена.
Около 70 души пяха и свириха в удивителната пещера,
на фона на красиво осветление и запалени свещи. Музиката им се въздигаше към небесата като молитва и оставяше очите и сърцата на зрителите пълни.
Спектакълът представи една хармония между музика и природа и баланс между християнските традиции, родния фолклор и българската история.
Ние сме наистина богоизбран народ да имаме писменост, дадена от светии, да имаме вяра, която ни е крепила през всички тези години, да имаме този богат фолклор и тази красива природа, коментира мъж, дошъл със семейството си от Враца.
“Това е най-ценното, което имаме, и затова искахме да го представим – словото, фолклора, красотата на шевицата и на нашата култура и писмеността, която ни е дадена от светците”, разказа арх. Пламен Пламенов Мирянов. Затова и събралите се хора отправиха възхвала, но и молитва към Бога,
припомняйки си ценността на българските обичаи и история
От фондация “Нашият дом е България” се радват на огромен интерес към събитието – билетите са били разпродадени, а 400 души изпълниха пещерата и съпреживяха концерта на живо в събота. Това им дава надежда, че фестивалът “Мост на Небесата” ще може да се превърне в ежегоден празник на вярата и добродетелта, а и повод да се подпомогнат още много благотворителни каузи.
Концертът - невероятно преживяване на светлина, музика, изпълнение на Божието слово
Фестивал на християнската вяра - великолепно съчетание на съдържание и картина
Вълшебна приказка, разказана по невероятен начин чрез светлина, музика и слово, бе концертът спектакъл в неръкотворния природен феномен Божия мост. Организаторите на събитието - фондация “Нашият дом е България”, отпразнуваха Божието възкресение, деня на светите равноапостоли св. Константин и Елена и деня на светите братя св. св. Кирил и Методий с една вълшебна приказка, която бе съчетание на хармония на светлинни ефекти, музика и природа.
Светлинното шоу също беше балансирано - от прожектори и свещи. По този начин бе поставен акцент на посланието на фестивала, а именно Божието възкресение и смисъла на българските традиции и култура.
Ангелските гласове на хоровете отекваха перфектно в акустиката на пещерата, а светлините отразяваха емоциите не само на гласовете, но и на чувствата, които оставяха у хората.