COVID-19 при някои действа подмолно – изписваме човека здрав, след 2 - 4 месеца идва без дъх
Дори леката форма на инфекцията понякога причинява или изостря белодробна фиброза, автоимунни нарушения, сърдечносъдови и неврологични оплаквания, миозити, болести на кръвта, казва в интервю за в. "24 часа" проф. Даниела Петрова, дм - началник на Отделението по белодробни болести при Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести към Александровска болница и главен координатор (новото име на националните консултанти) на Експертния съвет по белодробни болести към Министерството на здравеопазването, преподавател в МУ – София, с дългогодишен опит. Тя е един от участниците в дискусията “Белият дроб и COVID” - първата от поредица срещи под егидата на “24 часа”, с водещи експерти с опит в лечението на коронавирусната инфекция и нейните последици върху здравето.
- Проф. Петрова, какво показаха продължителните ви наблюдения върху пациенти с COVID-19?
- В началото на пандемията смятахме, че имаме работа със заболяване, което протича подобно на тежкия остър респираторен дистрес синдром при коронавирусната инфекция, причинила епидемията от “птичи грип” или сходно със “свинския грип”, в миналите години. С времето променихме визията си за инфекцията. COVID-19 се оказа заболяване, което атакува целия организъм. През малкия ни екип, който статистически обработи повече от 500 случая и продължава да анализира събраните данни, са преминали около 1200 пациенти с оплаквания след преболедуваната инфекция. Когато отпаднаха ограниченията да се извършват инвазивни изследвания, провеждахме и бронхоскопии на преболедували от COVID.
Имаме много детайлни наблюдения върху хора с дълъг и пост- COVID синдром. Това са две различни състояния.
- Често се възприемат като синоними, каква е разликата?
- Дългият COVID е удължаване на оплакванията за повече от 4 и до 12 седмици от началото на инфекцията. Пост-COVID е съвсем друго състояние. Обикновено тези пациенти са се подобрили при изписването и в рамките на 20 дни – месец се чувстват задоволително добре, но след 2 или повече месеци възникват оплаквания.
- Кои са особеностите на дългия COVID?
- По отношение на
дългия COVID водещо
остава засягането
не на белия дроб,
а на сърцето
Тези пациенти имат преходен миокардит (възпаление на сърцето), а в около 80% се установява и набиране на малко количество излив в обвивката му (перикарда). Други много важни симптоми са ритъмните и проводните нарушения. Често пациенти, които никога не са имали оплаквания, бяха с прескачане на сърцето или излизаха от нормалния сърдечен ритъм – пристъпно предсърдно мъждене.
Вторият проблем беше при болни с диабет и метаболитни заболявания – много високи стойности на кръвната захар, което, от една страна, се дължеше на инфекцията, от друга – може би беше предизвикано от продължителното лечение с високи дози кортикостероиди независимо от тежестта на COVID-19.
- А промените в белия дроб?
- Водещ проблем беше засягането на малките съдове – белодробната микроциркулация и нарушаването на преминаването на кислорода от белодробните алвеоли към тъканите, което водеше до кислороден глад в тях. Тези пациенти развиваха тромбози в най-малките съдове - в алвеолните капиляри, и освен това бяха с повишена съсирваемост на кръвта. Най-голямата честота сред усложненията заемаше белодробният емболизъм със засягане на различни по големина клонове на белодробната артерия, включително и рецидивиращи микроемболии. Това водеше до тежка дихателна недостатъчност. Една от
основните причини
за смърт при тези
пациенти бяха
белодробните
тромбоемболични
усложнения
При пациентите с тежка и критична форма на инфекцията буквално не оставаше функциониращ бял дроб, което се отразяваше на всички органи.
Установяваха се и тежки исхемични инсулти от засягането на микросъдовете на мозъка.
В хода на заболяването пациентите развиваха и остра бъбречна недостатъчност. Наскоро имахме пациент с подобно усложнение – с дълъг COVID при отрицателен PCR тест, който не можеше да отдели капка урина. Това е показателно за голяма давност на инфекцията – бил е поне 20 дни с леки оплаквания в домашни условия, преди да постъпи в болница. Очевидно не само тежкият и критичин COVID, но понякога и леко протичащият може да даде тежки усложнения.
- При пост-COVID какво се случва?
- Обикновено тези пациенти са се подобрили при изписването, но след няколко месеца възникват оплаквания. Най-често отново се появяват задух и тежка уморяемост, които се задълбочават при минимални физически усилия, а понякога дори в покой.
Друго, свързано с болестта, е
изявата на
автоимунни
заболявания,
най-чест
е миозитът –
засягане
на мускулите
на цялото тяло и особено на бедрата. Слабостта и болките са толкова силни, че хората дори не могат да станат от леглото. Разбира се, ние “помагаме” с лечението с дексаметазон, тъй като в него липсва една от естествените съставки, които се отделят от надбъбреците.
По отношение на белия дроб при пост-COVID най-честият проблем е развитието на фиброза. В периферията на белия дроб, в зоната на възпалените и с тромбози най-малки кръвоносни съдове постепенно се оформят зони на уплътняване на тъканта, т.нар.
фиброзни влакна и
огнища, различни от
това, което наричаме
матово стъкло
- Те по-опасни ли са?
- Матово стъкло е термин, използван от специалистите по образна диагностика за морфологично описание на началните промени, но те обикновено отзвучават от само себе си и не са толкова тежки нарушения. Докато развитието на изразена дифузна фиброза е драматично – практически почти не остава функционираща белодробна тъкан. Имахме пациентка, която беше с подобни белодробни промени 4 месеца след боледуването. Почти 8 месеца тя беше на кислородотерапия във високи дози. Постепенно лечението стабилизира състоянието ѝ. Фиброзата в белия дроб постепенно намаля и сега тя е в подобрено състояние и използва кислород само при нужда.
- Какви други увреждания открихте при пациенти с пост-COVID?
- Развиват се и лимфогрануломатозни заболявания, едно от които е саркоидозата. Върху такъв наш случай работихме заедно с проф. Димитър Костадинов от МБАЛББ “Св. София”. Доказахме състоянието хистологично с бронхоскопия, а по-късно в сътрудничество и с доц. Цветан Минчев от гръдната хирургия на “Аджибадем Сити Клиник – болница “Токуда”, който проведе видеоасистирана торакоскопия. Интересното е, че
младият мъж имаше
задух само при
физически усилия
и се чувстваше добре
в покой и при леки
натоварвания на фона
на тежки промени
в белия дроб
от компютър-томографските изследвания. След проведена терапия по алгоритъма за лечение на саркоидоза белият дроб се възстанови.
Друго, което прави впечатление, е, че при около 3% от пациентите доказахме активна туберкулоза 3-4 месеца след COVID. Такава пациентка ни изпрати и д-р София Ангелова, специалист пулмолог от доболничната помощ.
- Кои от уврежданията преценявате като най-рискови?
- Най-много ни
смущава
зачестяването
на гъбичните
инфекции в
белия дроб –
аспергилози,
различни щамове на кандида. Аспергилозата в България е сравнително рядка инфекция. Причинява се от гъбичката аспергилус, обикновено при фермери и пациенти с компрометиран имунитет. Сега наблюдаваме много пациенти, които оформят огромни кухини – 10-12 см, и в тях се намира гъбичката. Последната ни такава пациентка беше в добро състояние, и то при “лош” вариант на гъбичката, наречен черен аспергилус. В хода на добро възстановяване с антигъбично лечение направи
пробив на кистата
към плеврата с
нахлуване на въздух -
пневмоторакс, и
колабиране на
белия дроб
Наложи се лечение в Клиниката по гръдна хирургия на МБАЛББ “Св. София”.
Зачестяват и лимфопролиферативните злокачествени заболявания – лимфоми, а те обхващат и белия дроб.
- Съобщавате драматични данни, за които в обществото не се знае.
- Да, те са смущаващи и за лекарите. Но окуражаващото е, че в много случаи постигаме добър лечебен ефект. Видяхме, че едно
премерено лечение,
без да се злоупотребява
както с антибиотици,
така и с кортикостероиди,
има добър ефект
В последните дни в отделението имахме посещение на пациенти, които по време на лечението не можеха да стават от леглото, изписахме ги с проходилки и кислородотерапия, а в момента са на крака и без нужда от подаване на кислород.
Опитът на другите експерти в дискусията за белия дроб и COVID очаквайте като поредица в следващите петъчни здравни страници на “24 часа”.