Маймунската шарка - неочакван ефект от ликвидирането на едрата шарка?
И САЩ съобщиха за болен мъж, Канада проверява 17 предполгаеми инфекции, в Европа вече има случаи в 3 държави
"В годините след забележителния успех с ликвидирането на едрата шарка се появява непредвиден проблем.
Освободената от вариолата епидемична ниша се заема от маймунската шарка."
Хипотезата е обект на множество дискусии между учените на големи международни форуми, последния - преди 3 г. в Лондон. Теорията е медицински прочит на схващането, че природата не търпи вакуум. Извън това има множество факти в подкрепа на идеята за неизбежността на междувидовото прескачане на вируси, при което животински вируси се адаптират да заразяват и хора. Случаят с разпространението на маймунската шарка, изглежда, е точно такъв, смятат застъпниците на идеята. Аргументи им дават няколко факта, дискутирани оживено след съобщените от 7 май насам случаи на рядкото заболяване в Европа - във
Великобритания, Португалия и Испания,
а вече и зад океана. Вероятно ще се потвърдят лабораторно и съмнения за заболели в Канада. Служители от центъра за общественото здраве в Монреал заявиха в четвъртък, че разследват 17 предполагаеми инфекции с вируса на маймунската шарка.
От 7 май до момента от Обединеното кралство са докладвани 7 случая. Предишните съобщения са от 2021-а, 2019-а и 2018 г., главно свързани с внос на инфекцията от пътувания. Сега за първи път предаването не е свързано епидемиологично със Западна и Централна Африка, където са първите известни огнища от втората половина на миналия век.
В сряда и Португалия съобщи за 5-има потвърдени пациенти с маймунска шарка и повече от 20 предполагаеми, всички при млади мъже от района на Лисабон и Тежу. Испания също потвърди за 8 вероятни случая.
Междувременно се появи информация и за болен в Масачузетс, САЩ, който наскоро е пътувал до канадската провинция Квебек. .
Симптомите включват треска, главоболие, мускулни болки, подути лимфни възли, изтощение,
обрив – първо по лицето и след това се разпространява в други части на тялото, включително гениталиите.
Учените са заинтригувани от факта, че при наскоро откритите случаи сред мъже, които правят секс с мъже, се съобщава за
преобладаване на лезии в половата област
Обривът преминава през различни етапи и може да изглежда като варицела или сифилис, преди да образува струпеи, които по-късно отпадат. Видимата разлика от варицела или сифилис е равномерното развитие на лезиите, уточниха от Европейската агенция за контрол на инфекциозните заболявания (ECDC).
Инкубационният период на човешката маймунска шарка обикновено е от 6 до 16 дни, понякога до 21. Когато коричките паднат, човек вече не е заразен.
Причинителят на едрата шарка и на маймунската при човека са от едно семейство.
Клинично двете болести не се различават
и някои учени допускат, че от векове лекарите вероятно са бъркали маймунската шарка с едрата шарка.
Последният известен случай на заболял от едра шарка при предаване в общността е регистриран през 1977 г. в Сомалия. Победата над вариолата става възможна благодарение на годините световна офанзива за повсеместно поставяне на ваксина. До голяма степен тя е ефективна и за създаване на кръстосан имунитет срещу другите вируси в групата. Но с прекратяване на рутинната ваксинация срещу едра шарка в повечето страни идват поколения, които нямат защита, а при отдавна ваксинираните е възможно отслабване на имунитета. Към момента това вероятно са 70% от населението на света. С други думи,
около 2/3 от хората сме потенциална мишена за вирусите от групата,
включително за маймунската шарка. За запълване на вакуума през 2019 г. Американската администрация по храните и лекарствата одобри първата ваксина срещу маймунска шарка. Названието ѝ е плод на недоразумение, резервоар на патогена най-вероятно са дребни гризачи. Но вирусът е идентифициран за първи път при маймуна през миналия век и така му излиза заблуждаващото име. Някои учени смятат, че вирусът на маймунската шарка е причинявал заболявания при хората още преди създаването на ваксина срещу едрата шарка и след изчезването ѝ остава да циркулира в животни, като периодично се появява при хора. Шестването му по света през последните десетилетия тръгва от Черния континент. Известни са
две вирусни линии, западноафриканска с 1-3% смъртност, и от Централна Африка, която убива около 10%
от заразените. Сегашните случаи се определят като свързани с по-благоприятния вариант от Западна Африка.
Вероятността от предаване между хора без близък контакт досега се определяше като ниска. Въпреки това в засегнатите страни започва целенасочено тестване на хора с характерните клинични прояви, съобщи ECDC.