Бивш и настоящ съпруг в съдебна битка кой е бащата
Единият оспорва второто, другият твърди, че негово е и първото дете
Конституционният съд трябва да каже може ли мъж да претендира, че е родител, неограничено назад във времето
Омбудсманът проф. Диана Ковачева с жалба срещу текст от преходните разпоредби в Семейния кодекс, влезли в сила от края на 2020 г.
Промени в Семейния кодекс от ноември 2020 г. дадоха възможност на мъже, които твърдят, че са биологични бащи, да оспорят бащинството в рамките на една година след влизането им в сила. Особеното обаче е, че няма значение кога те са узнали за раждането на детето, тоест то вече може и да е навършило пълнолетие. Именно тази разпоредба за т.нар. заварени случаи беше оспорена в Конституционния съд от омбудсмана проф. Диана Ковачева. Според нея това е противоречие с основния принцип на Семейния кодекс - стабилност и сигурност. Имало и заведени дела от хора, които се позовават на промените.
По време на брака между, да ги наречем, Иван и Мария се раждат две деца. Първото още в началото на съвместния им семеен живот, а второто - около две години преди края му. По твърдения на бащата той е този, който предимно осигурявал семейството финансово и се грижел за първородното дете, докато съпругата му още учела.
Около 2 години след раждането на по-малкото обаче в семейството настъпва крах. Мария среща нова любов. Иван подава молба за развод. За него обаче разочарованията, а и шокът тепърва предстоят, защото не след дълго бившата му съпруга “хвърля нова бомба”. Казва му, че второто дете, родено по време на брака им, всъщност не е негово, а от новия любим.
Иван оспорва бащинството в съда. В жалбата си посочва, че има и ДНК експертиза, която е била готова при подаването на исковата молба за развод от негова страна. Според нея той не бил баща на второто дете.
Съдът
прекратява брака
по вина на
съпругата,
но ѝ предоставя
родителските
права
и определя режим на личен контакт на бащата с децата, който той оспорва. След като второто дете не било негово, не желаел да има срещи с него.
Иска обаче по-разширена възможност за срещи с по-голямото. Осъден е и да плаща издръжка, която не оспорва и изпраща редовно.
Ситуацията става още по-заплетена, след като вторият мъж на майката също подава искова молба. В нея обаче твърди, че е биологичен баща и на първото дете.
Позовава се на преходните разпоредби в Семейния кодекс, приети от парламента през ноември 2020 г.
Те дават възможност в срок от една година да се претендира бащинство неограничено назад във времето.
Споровете между родителите се отразили травмиращо на децата, родени по време на брака на Иван и Мария, вероятно тотално ошашавени кой на кого е дете. Според Иван единствената цел на бившата му съпруга и новия ѝ мъж била да го принудят да оттегли иска по отношение на второто дете. Смята, че тогава майката можела да се съгласи и с разширени възможности за личния му контакт с първото.
В момента делото е висящо в съда.
Този, а вероятно и други подобни случаи стават причина омбудсманът проф. Диана Ковачева да поиска Конституционният съд (КС) да преразгледа параграф 5 от преходните разпоредби на Семейния кодекс и да ги обяви за противоконституционни. Те са в сила от година и срокът им на действие всъщност е изтекъл.
Омбудсманът внася искането си в КС в края на февруари, а месец по-късно е допуснато за разглеждане по същество. Предстои произнасяне. Аргументът на съда да го допусне е, че досега не се е занимавал с оспорването на бащинство.
Делото
е разпределено
на съдия Соня
Янкулова и е
нейното първо
като
конституционен
съдия
Тя е в КС от ноември миналата година. Свои становища вече са изпратили Гражданската колегия на ВКС, министърът на правосъдието Надежда Йорданова, агенцията за закрила на детето, асоциация “Родители”, сдружение “Национална мрежа за децата”, доц. Симеон Гройсман и доц. Венцислав Петров. Мненията не са еднозначни. (За тях виж в каретата долу)
Спорът пред Конституционния съд е за преходните разпоредби, но според юристи от редакция се нуждае и една от алинеите на основния текст. И както в много законодателни текстове, правната мисъл застъпва противоречиви становища. Общото мнение е, че винаги трябва да се решава само в интерес на детето.
Конкретният повод за промените в Семейния кодекс през ноември 2020 г. са осъдителни присъди в Страсбург спрямо България. (За делата “Докторов срещу България” и “Л. Д. и П. К. срещу България” виж в карето долу.) Едното е за оспорване и съответно признаване на бащинство, а в другото са обединени две жалби . Едната е свързана с трафик на бебета, а втората е също за оспорване на бащинство.
Новите текстове дадоха две възможности. Първата е съпругът на майката да може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то
не е могло
да бъде заченато
от него
Това може да стане до изтичането на една година от узнаването на раждането. А ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са научени по-късно по независещи от съпруга причини - до изтичане на една година от узнаването, че бащата не е биологичен родител. Но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.
Втората възможност се отнася до мъже (трети лица), които твърдят, че са биологични бащи. Този текст казва, че те може да оспорят бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.
Омбудсманът оспорва пред КС преходните разпоредби, които се отнасят до тези, които са узнали по-късно след раждането, но преди промените в Семейния кодекс. Това е т.нар. обратно действие на закона. Дава се възможност на всеки родител, чието дете е било припознато от друг, да има 1 година, за да го оспори.
За него едногодишният срок тече от влизането в сила на промените. Тоест някой може да е узнал, че е станал баща, преди 10 или 12 години и да започне делото през 2021 г.
Няма никакво
ограничение на
каква възраст
е детето
и дали отдавна не е преминало в пълнолетие и не е дало името си на свои деца.
Дадена е неограничена назад във времето възможност за оспорване на бащинство дори и след навършване на пълнолетие на детето, а това засяга правото му на сигурна и стабилна семейна среда, изтъква проф. Диана Ковачева.
Тя посочва, че заради обратната сила на спорната разпоредба трудно може да се приеме, че се следват принципите на сигурност и стабилност на произход.
Както и да се оцени дали обратното действие “е в интерес на детето, или на третото лице, което твърди, че е биологичният баща, или на обществото, или на системата от семейноправни и родствени връзки, с които детето е обвързано”.
По-скоро се
засяга в сериозна
степен
стабилността
на установените
родствени
връзки,
отколкото спазване на принципа на правната сигурност и стабилност, посочва омбудсманът.
Тя изтъква, че особено по отношение на деца, които са във възрастта около пълнолетието, разрушаването на представата им за родителски и роднински кръг би могло да се окаже застрашаващо “тяхната психика и здраве, тъй като това е една уязвима възраст”.
Рискува се съсипването на емоционалните им връзки и не само техните, а и тези на родители и близки роднини, пише проф. Ковачева. И критикува, че се допуска да се оспори произход на дете, узнаването за раждането на което е неограничено назад във времето.
Приетите норми всъщност засягат оспорване на презумпцията за бащинство на съпруга на майката, а не хипотезата на припознаване на дете, посочва още омбудсманът.
Според други юристи обаче от преразглеждане се нуждаят не само преходните разпоредби, а и текстът, който казва: Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход.
“Какво на практика означава това. Означава, че
всеки може
да подаде
иск, че е баща
на детето ви
Всеки, който иска да си отмъсти, да изнудва за пари или шантажира, може да го направи. Какво значение има, че след експертизи, разкарване на детето по лаборатории, одумване и присмех от съседи и познати, вероятно и развод, ще се окаже, че не е баща”, коментира известен столичен адвокат. КС обаче няма да тълкува този текст, защото не той е предмет на оспорването.
Надежда Йорданова:
Неограничен брой
мъже може да
претендират, че са бащи
Според нея обратното действие на закон
трябва да е в полза на висш обществен интерес
Законодателят не е предвидил ограничение назад във времето, но е предвидил краен срок за предявяването на исковете до една година от влизането в сила на закона. Това означава, че се дава възможност за оспорване на бащинство от неограничен брой съпрузи и биологични бащи, без значение колко назад във времето са настъпили тези обстоятелства. Това пише в становището си правосъдният министър Надежда Йорданова.
Тя посочва, че в свое решения Конституционният съд е казал, че обратното действие на закон, който засяга придобити права, трябва да е в полза на висш обществен интерес.
“В противен случай този закон би противоречал на изискването за сигурност на законодателните решения. И трябват много сериозни основания, когато се прави юридическа преоценка на минали факти”, изтъква правосъдният министър.
Според Агенцията за закрила на детето тази възможност “застрашава психичното и емоционално здраве на децата, на техните родители и близки и роднини, дестабилизира семейните отношения”.
В тяхното становище се казва, че обратното крие риск от “сериозна намеса в живота на деца на по-висока възраст, което би създало несигурност”.
“Разкриването на различен произход от възприетия от детето, както и коренната промяна в създадените семейни връзки може да доведе до емоционален срив и да нанесе трайни травми на психиката на подрастващите”, казват от агенцията.
Според тях възможността бащи да оспорват произхода на деца, за чието съществуване са знаели от години и не са предприели действие, би довело до промяна на имената и документите на детето.
“Възрастните и децата, особено в по-осъзната възраст, възприемат за родители хората, които са ги отгледали и са полагали грижи, като това има превес над факта на биологичната връзка между тях”, казват от агенцията.
И добавят, че действащата уредба не гарантира в най-висока степен интересите на децата.
ВКС:
Всеки
случай се
преценява
конкретно
Едногодишният срок, през който е можело неограничено назад във времето да се оспорва бащинството, вече е изтекъл. Това посочва в становището си Гражданската колегия на ВКС.
Магистратите също разказват за дело в Страсбург от октомври 2020 г., по което е осъдена страната ни.
То е заведено от мъж, който се разделил с майката на детето няколко масеца преди раждането му. Не го припознал веднага, защото според него тя не била съгласна. Направил го с декларация пред нотариус доста по-късно. Жената обаче се омъжила и съпругът ѝ започнал процедура по осиновяване на момчето.
Започнали дела за оспорване и установяване на бащинство. Включила се прокуратурата и “Социално подпомагане”. Няколко съдебни инстанции отхвърлили иска за установяване на бащинство. В крайна сметка съдът в Страсбург казва, че “абсолютната невъзможност за мъж, който претендира, че е биологичен баща, да се опита да установи своето бащинство” противоречи на Конвенцията за правата на човека.
Съдиите застъпват противоположното мнение на омбудсмана.
Те не виждат риск, защото всеки случай се преценявал конкретно, “и само ако промяната е в интерес на детето и съответства на социалната и семейна реалност ще бъде допусната”.
Асоциация “Родители” , които са работили с бащи, възползвали се от тази поправка, смята, че нормата вече е произвела своето действие, защото срокът е изтекъл.
От “Националната мрежа за децата” припомнят, че още при дебатите са застъпили мнението, че трябва да се разшири кръгът от хора, имащи право да оспорват бащинството и да отправят искане за установяване на произход.
В същото време припомнят, че във всяко конкретно дело трябва да се подходи с особено внимание как решение за произход би се отразило върху детето и неговия интерес.
“Единствено тогава може да се намери балансът между правата на биологичния баща и интересите и психоемоционалното здраве на децата”, казват от организацията.
ПРЕДИСТОРИЯТА
Борбата с трафика на
деца - един от мотивите
на промените преди 2 г.
Борбата с трафика на бебета и невъзможността на бащи да оспорват бащинството е един от аргументите за промените преди две години. Поне това изтъкват като мотив законодателите.
Те се позовават на осъдителните решения по две дела - “Л. Д. и П. K. срещу България” и “Докторов срещу България”.
Л. Д. е мъж, роден през 1963 г., който през 2010 г. имал връзка с по-млада жена, която забременяла. През цялата бременност той ѝ помагал, покривал разходите, направил ремонт на апартамента си, за да го приспособи за отглеждане на детето, и търсил детегледачка.
С напредване на бременността жената разредила контактите с него. Два пъти му казвала различни месеци за термина. Той се усъмнил и наел частен детектив, а и подал сигнал, че се опасява новороденото да не попадне в мрежа за трафик на хора. Така научил, че жената е родила момиченце, което припознал друг. Подал жалба в прокуратурата, където бил разпитан и човекът, припознал детето. Той твърдял, че със съпругата си са готови да се грижат за пеленачето, родено от неговата извънбрачна забежка. Мъжът поискал по съдебен път да докаже, че е баща на детето, но съдът не му дал тази възможност.
Другият случай е за момченце, родено от връзката между колеги. Мъжът научил след време, че има син, който бил припознат от друг. Опитите му да докаже, че е баща, ударили на камък.
Решението по делото “Докторов срещу България” пък се отнася до това, че у нас не е дадена съдебна възможност да се оспори бащинството поради изтичане на срокове.
Делото е заведено от мъж, който се развел със съпругата си със споразумение.
Той изплащал издръжката на двете деца, родени по време на брака, и се съгласил съпругата му да запази фамилното име.
По-късно обаче научил, че бившата му жена заченала второто им дете, родено през 2003 г., в резултат на връзка с друг мъж по време на брака им. Подложил се на ДНК тест, който да каже дали той е бащата на по-малкото дете.
ДНК тестът показал, че не е биологичният баща. В нито един момент обаче резултатите не били разглеждани от съда. Скоро след това предявил иск пред съда, че оспорва бащинството си по отношение на второто дете.
Молбата му обаче била отхвърлена, защото било минало повече от година от раждането на детето или узнаването, тоест времето, през което може да се оспори бащинство.
Този извод бил потвърден и от двете по-горни съдебни инстанции.
Започнал и второ дело за спиране на издръжка, но искът бил отхвърлен. Съдът казал, че не е отхвърлена възможността, че той е бащата на детето.