Петко Симеонов: Не е важно да се свали Борисов, важното е да се управлява държавата
Знаел съм, че ще правим капитализъм и ще бъде трудно, но че хората на държавна служба ще са толкова задръстени и алчни, че предприемчивите идеи са толкова малко, че чувството за ред и приличие е толкова тъжно ниско, това не съм го предполагал
Премиерството на Кирил Петков принизява българската държава
Въпреки че Западът подкрепя Украйна, тя не е нито представител, нито защитник на Запада!
Мая Манолова е политически маргинална, Стефан Янев няма да има време и майсторлък за успех
- Вие сте социолог, философ, политик и писател. В коя “роля” се чувствате най-добър и най-силен, г-н Симеонов?
- Най-свободен се чувствам в ролята на писател, най-несвободен съм в ролята на политик. Прехранвам се с пенсия на социолог, разхождам сляпо куче и хвърлям зърна на врабчета като философ.
- Каква е вашата моментна снимка на сегашното правителство, което управлява в изключително сложна вътрешна и международна обстановка?
- Абсурдно е, че Кирил Петков е премиер. Кирил Петков наруши конституцията, което е потвърдено от Конституционния съд. С измама стана министър. Неговото премиерство принизява българската държава и е обида за обществото. Партиите, които съставят и подкрепят правителството, си дават ниска политическа самооценка – “знаем, че е измамник, ама ни дава власт”.
Кирил Петков няма и година, откакто е български гражданин, и това личи. Вижда се, че не познава страната, историята, обществените настроения. Не милее за България. Как е възможно министър-председател на служебна среща да рече: “Тая държава е загубена.” Наистина е загубена, щом като е възможно той да е премиер!...
Заедно с това международната обстановка изисква отговорни решения от кадърно правителство и национално единство. Нужно е отговорно лидерство! Очевидно трябва да приемем реалностите, и то в условията на война недалеч от нас.
- Какво мислите за войната в Украйна?
- Това не е просто една война. Протича процес на дележ на света. Вижда се какво е Западът, какво е Русия, какво е Украйна.
Русия започна тази война, като се включи във вътрешния украински конфликт на страната на Донецк и Луганск. Тя твърди, че е имала причини. Възможно е!
Нахлу с войски при лошо планиране, със зле организирана армия и калпаво разузнаване. Видя се каква е Русия - огромна държава, с авторитарен режим, притежаваща унищожителни оръжия, с посредствена дипломация, затънала в преддигиталната епоха. Сива, студена страна, за която, като си помисля, в ума ми закънтява детската песенна игра “Па-адружка мая”: наредени в кръг деца пляскат с ръце, пеят, в средата на кръга се въртят две деца... Блед спомен, роден от усещането за нещо наивно, примитивно, сантиментално, плачливо, непрактично, нерационално, грубо, необразовано, но природно неглупаво, с изненадващи таланти, затънало в самоанализи, разтерзано от въпроса “Какво да се прави?”.
Изумен, стои руснакът, държи в ръце слитък никел и недоумява “Как е възможно? Ние произвеждаме нещо реално - ето никел, още - жито, газ, нефт! А Западът произвежда ефимерности - фейсбук, гугъл, Холивуд !!!” И се оглежда, объркан и смутен.
- Кой ще загуби тази война?
- Русия. Ако въобще оцелее, вероятно драматично ще се промени. Но винаги трябва да имаме едно наум с фразата на Путин: “Защо ни е този свят, ако я няма Русия.”
- А Украйна?
- Украйна също ще загуби тази война - разрушена, разделена, стресната от истините за себе си. Не е само азовщината, олицетворена като манталитет у нас от външния министър Кулеба, а и от измислиците за своята история - развихрен “македонизъм”: били най-древната нация в Европа, от тях произлизали французите, евреите и редица други народи; Ной след потопа се е спрял с ковчега у тях, на Карпатите; в средновековна Европа украинците са най-многобройният народ, те са началото на цивилизацията и т.н., и т.н. Това го пише в учебниците им по история. Руснаците занимават Съвета за сигурност на ООН с тези учебници.
Въпреки че Западът подкрепя Украйна, Украйна не е нито представител, нито защитник на Запада! Тя е бивша съветска република с административно определени граници от Кремъл, които са признати за държавни, включително и от Русия, през 1991 г. Тя се бие за себе си, мотивирана от мечти за свое величие в Европа и Евразия. Затова иска да победи Русия!
Във вътрешносъветската война между Русия и Украйна и двете страни ще загубят! Западът подкрепя Украйна, защото тя е нападната! (Поне така искам да мисля.) Украйна е жертва на агресия, трябва да ѝ се помогне, без това до води до разширяване на конфликта.
- А къде в тази суматоха, както казваше нашият земляк Радичков, е България?
- Ние, България, за добро и лошо, сме част от Запада и това е добре, защото то е израз на нашата идентичност! Помагаме на Украйна и така трябва! Ще бъде разумно да настояваме за приключване на този конфликт, за преговори и мир между двете страни. Не бива да забравяме, че сега, като помагаме с бомби, утре ще трябва да помагаме за възстановяване на разрушеното.
За съжаление, изглежда, че този конфликт ще бъде продължителен.
- Президентът Румен Радев вдигна жълт картон на кабинета “Петков”, който доскоро минаваше за негово творение. Ще има ли и червен картон?
- Кеворк вече му подсказа: пряко обръщение към нацията! За няколко дни си отиват. Но не мога да преценя дали сега е моментът.
- Политици от ДПС, ДБ, ГЕРБ и други вече упорито говорят за предсрочни избори наесен? Ще има ли предсрочен вот, или това правителство ще изкара мандата си?
- Правителството на Кирил Петков трябва да се махне. Мнозинството може да състави ново правителство, а може да има и ново мнозинство. Надявам се най-после да са узрели, че не е важно да се свали Борисов, важно е да се управлява държавата!
- Възможен ли е кабинет на малцинството, ако ДБ напусне правителството?
- Временно, да.
- Ако има предсрочни избори, какъв парламент като състав очаквате?
- Мога да предполагам, че ако остане този избирателен закон и пак се гласува само с машини, съставът на събранието ще бъде същият. БСП отиват на дъното, “Възраждане” излизат напред, “Има такъв народ” може да отиде на ръба, ДБ ще си запазят процента, ПП ще се свият, ГЕРБ ще си увеличи влиянието. Но това са предположения.
- Имат ли шансове партиите на Стефан Янев и Мая Манолова да се намесят “в играта”?
- Не! Мая Манолова е политически маргинална, Стефан Янев няма да има време и майсторлък за успех.
- Как виждате бъдещето на партия “Възраждане”?
- Костадинов е явен лидер, но се е самоограничил в позицията си. Ако “Възраждане” разберат, че България трябва да се развива и да защитава интересите си като член на НАТО и ЕС, те ще бъдат реален претендент за власт. Но едва ли са способни на такъв преход. При защитаваните позиции те са трайната, посредствена, но претенциозна опозиция.
- Възможно ли е “програмно, експертно правителство на националното съгласие”, какъвто беше кабинетът на Димитър Попов през 1990-1991 г.?
- Щом като е възможно Кирил Петков да е министър-председател, значи всичко е възможно.
- Вие сте един от първостроителите на прехода след 1989 г. Казвате ли си понякога: Каква я мислехме, каква стана?
- Нека разграничим “промяната” и “прехода”. Промяната е през 1989-1991, до края на 7-ото велико народно събрание. Преходът е от 1991 до 2007 - влизането в НАТО и ЕС. Това са два доста различаващи се периода. При промяната основната цел е политическа смяна на тоталитарната система с парламентарна република, при прехода основната цел е от командна икономика да преминем към пазарно стопанство. Тъй че не съм “първостроител на прехода”, а “участник в промяната”.
Но вашият въпрос е свързан с очакванията. Ще го кажа по друг начин: каква я мислехме, а как безобразно я проточихме.
Знаел съм, че ще правим капитализъм, значи ще бъде трудно и ще има имуществено разслоение, но че хората на държавна служба (държавният апарат и общинската власт) ще са толкова задръстени и алчни, че предприемчивите ни хора с оригинални идеи са толкова малко, че чувството за ред и приличие е толкова тъжно ниско, това не съм го предполагал.
CV
Роден в Монтана през 1942 г.
Завършва философия в СУ
Ст.н.с. в Института по социология на БАН от 1969 до 1991 и отново от 2001 г.
Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г.
Участник в кръглата маса през 1990 г. Директор на в. “Демокрация”
Член на КС на СДС (1990-1991), зам.-председател на СДС до юли 1991 г.
Депутат във ВНС
През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност
Автор е на романи, новели и монографии