Младенов пита Горбачов да сваля ли Живков
Как “Работническо дело” описа
посрещането на Червенков,
подписал пакта през 1955 г.
Ако беше жив, на 14 май Варшавският договор щеще да навърши 67 години. Но той почина скоропостижно на 1 юли 1991 г. малко след като Берлинската стена - символът на студената война, беше срутена.
На 14 май 1955 г. в полската столица Варшава 7 социалистически държави подписват договор за приятелство и взаимопомощ на основата на военно-политически съюз. Той е отговорът на създадения на 4 април 1949 г. северноатлантически пакт НАТО - организация на страните от Западна Европа за военно сътрудничество. Подписите си под договора слагат лидерите на СССР, Албания, България, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия. Президентът на Югославия
Тито обявява
неутралитет
В началото на 1956 г. към военния съюз се присъединява ГДР, но пък Албания на Енвер Ходжа го напуска през 1961 г. заради конфликтите между СССР и Китай. Първият главнокомандващ е съветският маршал Иван Конев.
От българска страна Варшавският договор е подписан от Вълко Червенков - генерален секретар на ЦК на БКП и министър-председател на Народна република България.
Ако вярваме на партийния орган в. “Работническо дело”, след създаването на военния съюз, “призван да осигури мира и безопасността в Европа”, България изпада в небивал трудов ентусиазъм.
Вестникът не само подробно информира за събитието във Варшава, но в няколко поредни броя публикува пълните доклади на всички премиери на държавите - участници в съвещанието. След края му отпечатва и пълните текстове на заключителното комюнике на договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. Този договор, създаден 6 години след учредяването на НАТО, влезе в историята като Варшавски.
Тон за “възторга и всенародната радост” дава самият Вълко Червенков. Явно пристигнал с параход по Дунав, той слиза в Русе, където държи пламенна реч. Тя се състои само от двайсетина изречения, но 13 пъти е прекъсвана с “Мощно ура!”,“Ура!”, “бурни и продължителни ръкоплескания” и само с “продължителни ръкоплескания”.
На 17 май 1955 г. Червенков е посрещнат на Централна гара София и след това на пл. “Девети септември” със “спонтанен многохиляден митинг”. Веят се червени знамена, хората размахват лозунги и плакати, написани с поразително еднакъв почерк. Площадът е зашумял от хиляден народ. Всички искат единодушно да подкрепят великото дело, възторгва се репортерът на вестника.
Дълго ехтят възторжените овации, израз на любовта и безграничната преданост на нашия народ към партията ръководителка, израз на горещата подкрепа на миролюбивата политика на мъдрото правителство, не пести епитетите си авторът.
Страната закипява от трудов ентусиазъм в подкрепа на договора, на мира и напук на империализма. “След Варшавското съвещание - казва знатният майстор на тунелното строителство, героят на социалистическия труд Тодор Стоичков, - аз чувствам нови, още по-големи сили в себе си!”.
Но така е не само на най-трудния тунел от Баташкия водносилов път, където копае Стоичков. Могъщ трудов ентусиазъм в чест на варшавските документи и световния мир свисти в ТКЗС-та, фабрики, заводи и юзини. Не подминава даже овчарите от Сливенския Балкан и смоларите в Гоцеделчевско.
“Строим за мир
и се борим
за мир!”,
“Ние стоим зад договора”, “На страж за мира”, “Договорът защищава нашите жизнени интереси”, бодро рапортуват в дописки рабкори и селкори от цялата страна.
И фоторепортерите са запечатали сакрални мигове. Всички снимки минават под един текст - “С голям интерес и задоволство нашият народ посреща историческите решения на Варшавското съвещание”. Само местата на “четат и разясняват договора” са различни: кооператорите от ТКЗС в Долна Диканя, Радомирско, миньорите от рудник “Седми септември” в Димитрово (Перник - б.а.), тъкачките от фабрика “Ернст Телман” - София...
Страните - членки на Варшавския договор, са задължени да се защитават взаимно, ако една или повече от тях е нападната. Като нападател се визира “войнстващият импералиализъм”.
В договора има и клауза, според която отношенията между подписалите го се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост.
Два пъти обаче тази клауза е грубо нарушена. През 1956 г. премиерът Имре Наги обявява, че Унгария напуска Варшавския договор. В Москва определят този акт като контрареволюционен, съветски войски нахлуват в страната и за около две семици потушават народния бунт. Другите държави от Варшавския договор не участват във военната намеса.
Не е така обаче през 1968 г., когато в Чехословакия нахлуват 23 съветски, 2 полски и 1 унгарска дивизия, както и една българска бригада. Две източногермански дивизии са дислоцирани на границата с Чехословакия. Румъния не изпраща свои войски, Чаушеску казва, че нахлуването е нарушаване на международното право.
Целта на нападението е да бъде свалено от власт правителството на Александър Дубчек, което се обявява за “социализъм с човешко лице”. Нещо повече - началникът на военния отдел на ЧКП генерал-лейтенант Вацлав Пръчлик заявява по телевизията, че Варшавският договор е неравноправен съюз и че чехословашката армия е готова да защитава суверенитета на страната и със сила, ако е необходимо.
Пражката пролет, както е наречен опитът на Чехословакия да се освободи от опеката на Москва, е безмилостно потъпкана.
Нахлуването
се обяснява
от доктрината
“Брежнев”
- Съветският съюз си запазва правото да се намесва в страните от Варшавския договор, за които има “опасност да се отклонят от учението на комунизма”.
По един любопитен начин Варшавският договор изиграва голяма роля в свалянето от власт на Тодор Живков. На 4 декември 1988 г. в Москва се открива съвещание на партийните и държавните ръководители на страните от Варшавския договор.
Съветският лидер Михаил Горбачов обявява края на доктрината “Брежнев” и представя доктрината “Синатра”, според която централноевропейските страни ще получат самостоятелност и Съветският съюз вече няма да използва сила, за да контролира страните от Варшавския договор.
В една от почивките на съвещанието Петър Младенов успява да дръпне насаме Горбачов. Претекстът е снимка на дъщерятата на българския външен министър, върху която съветският ръководител да сложи автографа си.
И тук Младенов споделя идеята за смяната на Живков. “Вам виднее”, е краткият коментар на Горбачов. Как е разбрал това послание българинът, не знаем, но по-малко от година по-късно на пленум в “Бояна”
Живков
е “разжалван”
След 1990 г. новите правителства в Източна Европа вече не следват политиката на Варшавския договор и през януари 1991 г. Чехословакия, Унгария и Полша обявяват своето оттегляне, смятано от 1 юли. България съобщава за оттеглянето си през февруари 1991 г. Официално Варшавският договор е закрит на 1 юли 1991 г.
Вместо Горбачов в Прага е заместникът му Генадий Янаев. Когато президентът на Чехословакия Вацлав Хавел казва: “Днес Варшавският договор престана да съществува”, всички аплодират, само Янаев не го прави. След по-малко от два месеца Янаев ще оглави августовския пуч за свалянето на Горбачов. От българска страна подписа си на некролога на Варшавския договор слага президентът д-р Желю Желев.
На 1 април 1996 г. руската новинарска агенция ИТАР-ТАСС оповестява, че руският парламент обсъжда евентуално възстановяване на Варшавския договор.
Репортажът споменава вече разделените Чехия и Словакия, както и България. Съобщението предизвиква много коментари и гневни реакции. Няколко часа по-късно ИТАР-ТАСС излъчва извинение.