След руския газ - нито срината икономика, нито лесни танкери
- Допълнителни доставки на втечнен газ за 24% от
потреблението срещу отказ от внос от Русия за 40%
- Как Москва лека-полека доведе Европа
до пристрастяване към евтино гориво
Темата за намаляването на вноса на природен газ от Русия отново ни раздели на два лагера.
Според единия това е невъзможно, икономиката ще се срине и като цяло идва краят на света.
Според другия това е най-естественото нещо на света, суперлесно е и още утре танкерите с втечнен газ тръгват към Европа.
Първите разглеждат казуса в условия на надеждни - като количества и цени, доставки от Русия, при положение че още миналата година се вижда, че не може да се разчита на Русия като на надежден търговски партньор. ЕС има нужда от повече количества, Русия не ги доставя и цените се увеличават. В допълнение към това тази година Русия започна война в Украйна, въведе едностранни промени в дългосрочни договори и
изглежда
все по-малко
надеждна
за каквито и да било търговски отношения. Не е сериозно да се обяснява как няма алтернативи, при положение че такива има, и да се чака доставките да се нормализират, цените да намалеят и че няма да има нови едностранни промени в договорните условия.
Вторите разглеждат казуса повече в академичен контекст, без да се съобразяват с обективни и субективни ограничения, тесни места и др. ЕС и в момента има внос на втечнен природен газ (ВПГ или LNG), като
общият капацитет
на терминалите
за втечняване
може да покрие
около 40%
от годишното потребление, колкото е и вносът от Русия. В края на миналата и началото на тази година около 70-80% от капацитета на тези терминали вече се използва, т.е.
възможността
за увеличение на
вноса е в размер
на около 8-12%
от годишното потребление. Около 12% от годишното потребление е и вносът на ВПГ от Русия, така че, ако има пълен отказ от руски газ, това ще освободи още малко капацитет. В най-добрия случай сме изправени пред допълнителни доставки на ВПГ в размер на около 24% от годишното потребление срещу отказ от внос от Русия в размер на около 40% от годишното потребление и тази разлика не е пренебрежима.
Основният пазар за ВПГ е Азия, където цените традиционно са по-високи от тези в ЕС, макар че през последната година това се променя. В краткосрочен план пренасочване на количества от Азия към ЕС е възможно, но ще се отрази на цената, която вероятно ще остане над тази на азиатските пазари.
Голяма част от доставките обаче са обвързани с дългосрочни договори, което означава, че възможностите и за подобно пренасочване не са безгранични. При сключване на дългосрочни договори за внос на ВПГ картината може да се промени, но това има своите технологични ограничения - необходимо е значително повече време за изграждане на терминал за втечняване на газ, отколкото на такъв за регазификация.
Не на последно място – когато разглеждаме възможните алтернативи за Гърция или България, картината изглежда по един начин, но на европейско ниво ситуацията е коренно различна както заради мащаба, така и заради ограничаващата инфраструктура.
Въпреки всички закани ЕК напомня, че в Югоизточна, Централна и Източна Европа и Балтийско море
много държави
имат по-малък
достъп до LNG
и/или са силно зависими от един доставчик на газ и биха били най-силно засегнати при криза с доставките. С други думи, предизвикателствата не са равномерно разпределени между отделните страни, което представлява както затруднение, така и нови възможности.
Парадоксално проблемът с руския газ е, че той е евтин и ЕС лесно се пристрастява към него. Това прави отказа от евтиния ресурс по-труден, като на първо място обикновено се цитира по-високата цена на алтернативите.
Това обаче пак ни връща на основния въпрос – може ли да се разчита на доставчик, който ви предлага суровини на ниска цена и
лека-полека
увеличава
зависимостта ви
от неговите доставки,
а в един момент изкуствено ограничава количествата, което води до скок в цената?
По същия начин при всеки опит за диверсификация, например чрез интерконектора с Гърция, може да ви намали изкуствено цената и да обезсмисли проекта, какъвто опит имаше преди години. Тогава въпросът е дали при липсата на интерконектора доставчикът пак би намалил цената.
Бизнесът и обществото вече платиха висока цена през 2020-2021 г., което показа, че тя не е единственият водещ фактор. Като цяло в следващите години
ще трябва да се
научим да
живеем ако не с
растящи, то поне
с високи цени
на енергийните ресурси,
което означава и промяна в поведението на домакинствата и бизнеса.
Единият вариант е да се надяваме, че това е нещо временно и ще мине за няколко месеца (това е наратив, който върви от март 2020 г.), основният (за някои страни – единствен) вносител на природен газ повече няма да променя едностранно договорите, да се субсидира всяка разлика на енергийните цени в сравнение с 2020 г. и само още малко и ще се върнем на цени от 12,70 евро/мвтч.
Другият вариант е да оценим, че светът се е променил и ние трябва да се променим с него – краткосрочни субсидии, средносрочни и дългосрочни стимули за трансформиране на процеси, компании и цели сектори, ясна енергийна стратегия (ще увеличаваме или ще намаляваме потреблението на природен газ, вкл. решаване на казуса със собствения добив) и т.н.
Най-лошото е да не направим нищо. Само една идея по-малко лошо обаче е да си мислим, че промяната ще е бърза, лесна и безпроблемна. Ако беше толкова лесно, вече щеше да се е случила.
(От фейсбук)
Авторът е главен икономист в Института за енергиен менджмънт