Мариана Тошева: Не можем да разселваме украинците по планините, те трябва да са там, където могат да работят
- Има и такива, които очакват държавата да се грижи за тях до края на войната. Опитваме да ги убедим, че трябва да започнат работа, казва шефката на агенцията за бежанците
- 102 хил. са вече в България, ако влязат още толкова, ще трябва да ползваме спортните зали
- Няма как деца без всички ваксини да ходят на училище или градина, грижата е първо за българчетата
- За медиците от Украйна признаването на дипломите ще стане трудно, но търсим варианти за помагат като медиатори
- От два месеца се засилва вълната от афганистански непълнолетни момчета, Турция занижи контрола по границата
- Трябва да дадем законов статут на доброволците,
- без тях не можем да се справим в нито една криза
- Г-жо Тошева, имате ли вече план как ще организирате настаняването на украинските бежанци след 31 май?
- Имаме създаден подробен списък на всички ведомствени и държавни бази за отдих, в това число и рехабилитационни центрове. И вече с всяко ведомство ще се коментира дали цялата база ще бъде ангажирана за настаняване на бягащи от войната в Украйна, или някои от леглата ще останат за почивка на служители. В момента върви снимка на ситуацията - с каква леглова база разполагаме. Дотук бяха идентифицирани над 33 хил. легла. Това обаче са легла - в една стая може да има три, но да се настанят двама души, има тънкости и не е възможно изцяло да се запълни наличният леглови фонд.
До края на седмицата трябва да са ясни всички бази и евентуално дали ще се налага и друга форма на настаняване като временна мярка - в общи помещения като спортни зали например. Но това е много краен вариант, ако има увеличаване на броя влизащи бежанци от Украйна.
- При 33 хил. легла, дори да ги капацитирате всички, остават около 30 хил. украинци, които в момента са в хотелите - какво ще правите?
- Именно за тях се търсят места. Водят се разговори дали някои места за настаняване ще могат да се ползват за тази цел, за да може хората да са в нормални условия, а не в спортни зали или контейнерни селища.
- Имаше идея да се ползват хотелите в зимните курорти. Тя актуална ли е?
- Водещото е хората да се настаняват там, където има фирми и работни места. Мъчим се да направим водеща заетостта, защото голяма част от хората от Украйна - а знаете, че са предимно жени, казват: “Ако можем да оставим децата на дневен център или детска градина, ние ще работим”.
Опасенията са, че ако са някъде в хотели в гората, на тези хора ще им трябва превоз и тогава машиналното местене от морските курорти към зимните е безсмислено упражнение. Затова сега е много важна информацията от работодателите и Агенцията по заетостта с мярката за асистирана заетост. Част от фирмите изявяват желание, ако бъдат подпомогнати по мярката с 400 лв. на месец, през тях да минава плащане на наем. Тази мярка важи и за трайно безработни български граждани. Така че - пак се връщам, щабът се мъчи да избегне механичното местене на хора.
До края на тази седмица ще имаме и формуляр за украинските граждани, така че хората да го попълнят и да стане доста по-ясно те с какъв вид заетост биха започнали и дали, ако им се намери работа, са склонни да излязат на външен адрес. Защото в неофициален разговор голяма част от тях казват, че биха предпочели да живеят под наем, да имат работа, но имат нужда да бъдат подпомогнати в началото, за да могат да си плащат наема. Има и много хора, които разчитат, че държавата ще се грижи за тях, докато са тук. Тях опитваме да убедим, че трябва да започнат работа.
- Колко от бежанците от Украйна са започнали вече работа?
- Миналата седмица официално бяха регистрирани около 2500 трудови договора. Има информации, че на места работят без формални отношения, което опитваме по всякакъв начин да ги предупредим, че това не е добрата форма и е желателно поне да са на граждански договор или на почасов, но да са с изяснени трудови отношения, за да няма експлоатация. Нещо, на което сме били свидетели през годините с бежанци от Сирия, Ирак, които са работили в сивия сектор без договори и/или не им се е изплащало възнаграждение за положения труд. Работили са не по 8, а по 12 и повече часа.
- А кое наложи да действате по този странен начин - да настанявате украинците в хотели, да не се минава по обичайния ред?
- Аз се включих от 25 март и не съм била свидетел на вземане на решението за настаняване в хотели. Но както знаете, временната закрила е прецедент и държавата нямаше как да се справи с потока от хора, влизащи всеки ден, без настаняване в хотели. Винаги в такава криза, независимо дали е природно бедствие, война или авария, най-важното нещо е настаняването. И това беше добра мярка за времето си и най-бързият начин хората да бъдат успокоени и настанени при добри условия в хотелска база.
Свидетел съм на кризата от 2013 г., когато навлязоха големи групи бежанци от войната в Сирия, тогава беше пълна трагедия. В приемателния център в “Овча купел” на агенцията по бежанците при капацитет от 700 души имаше 1700. Хората бяха настанявани в коридори, на походни легла, на дюшеци. Да не говоря за Харманли или “Военна рампа”, или “Враждебна”, които тогава се откриваха в едни изоставени сгради. Нямаше никакви условия за настаняване и бяхме много критикувани от Върховния комисариат за бежанците.
Затова при временната закрила на ниво ЕС за България най-доброто решение беше да отвори хотелите. И тук голяма благодарност към хотелиерите, които реагираха изключително бързо и адекватно.
- По колко човека влизат в момента дневно и има ли увеличение на вълната?
- Не мога да кажа дали има увеличение, но ето например за 8 май имаме 2636 влезли украинци и напуснали 1914. Останали на територията на страната са 722-ма.
Към същата дата в местата за настаняване имаме 59 668 души.
- А колко са общо в момента украинските бежанци в България?
- Вече са близо 102 хил. Тече подготовка и за увеличаване на броя им, защото не знаем как ще се развият военните действия и какво ще предприемат тези близо 18 млн. украински граждани, които са вътрешно разселени - избягали са от районите на бойните действия в други части на страната. Ако тръгнат да бягат извън страната, се очаква поне още 100 хил. души да се насочат към България и да останат. Което е вече много сериозно число, защото те много бързо стигат до България. Тогава вече наистина ще се стигне до отваряне на спортни зали. Иначе няма къде да се поеме такова количество при спазване на минимални условия за прием - санитарни възли, някакъв филтър и предоставяне на храна.
- Докога ще се издава временна закрила и какво се случва с тези хора след изтичането ѝ?
- Временната закрила е до 15 март 2023 г. Но има хора, които не се възползват, а са по механизма за 90 дни безвизов престой. Заради това е усилието на правителството те да могат да се включат по-бързо на пазара на труда, да се самоиздържат и да се върнат към нормален начин на живот - да ходят на работа, а децата - на училище или градина.
- Държавата какви условия за интеграция предоставя на тези хора?
- Пакетът от интеграционни мерки влиза в сила от 1 юни, защото в момента голяма част от хората още са под стрес - къде ще бъдат преместени, как ще бъдат настанени. В него ще има изучаване на български език. При децата някакъв специален курс не е необходим, защото опитът и от другите бежанци от Близкия изток показва, че те на втората-третата седмица проговарят български. Повечето украинчета тази година ще си завършат онлайн образованието и лятото е хубаво на различни места да се провеждат курсове по български език за деца. Но това ще се прецизира, когато се види къде има повече настанени украинци, колко са децата, на каква възраст. По-малките ще се обхванат от детски центрове. По-сериозните курсове ще са основно за хората над 18 години към Агенция по заетостта. Това е комплексна мярка заедно с възможност за субсидирана заетост, квалификационни курсове - мерки, които съществуват и за български граждани.
- Предвижда ли се по-бързо признаване на дипломи и квалификации от Украйна?
- Трудно е да отговоря. Специално за хората с медицинско образование и фармация засега е доста сложно и признаването няма да стане толкова бързо. Другите, които носят своите дипломи, е хубаво да ги преведат и легализират и да се види за кои специалности могат да бъдат приравнени без допълнителни изпити. Но поне за лекари, медсестри и стоматолози ще трябва да положат приравнителни изпити и да се провери ниво на владеене на езика. Търсят се форми да се ползват като здравни медиатори към агенцията за бежанците, а да са с изнесено работно място в болница. Такъв медик няма да има правоспособност, но ще помага. Още повече че познават украинското здравеопазване и могат да са полезни на българските си колеги. Има лекарства, които са предписвани в Украйна, а тук не се внасят, трябва да се намерят алтернативи.
- Дали вече уговорихте с МЗ ваксинацията на децата?
- МЗ е издало предписания към районните инспекции. Но ако от страна на родителите има възражения към определени ваксини, е нужно да им се обясни, че без тези имунизации децата им не могат да влязат в училище или детска градина, защото все пак, на първо място, е грижата за българските деца. И в момента в РЗИ-тата могат да отидат и да се поставят нужните ваксини.
- Как се развива бежанската вълна от Азия и Африка?
- Повече от 2 месеца вече се забелязва чувствително оживление по отношение на хората, които правят опити да влязат от Турция нелегално. За цялата 2021 г. имаме близо 11 хил. души, а сега само до края на април вече 6056 са подали молба за закрила. Трафикът на хора си върви и имаме увеличение. Водени са разговори с Турция да са по-бдителни при охраната на границата, защото в последните месеци от тяхна страна не е добър контролът. Основно влизат момчета и млади мъже от Афганистан. Ясно е, че там режимът е толкова мракобесен, че още много хора ще търсят възможности да напуснат страната. Преходът е изключително труден и много скъп и трафикантите избягват да вземат жени и деца. Чували сме от хора, жертва на трафик, че упояват жените и децата, за да не вдигат шум. Затова основно семействата изпращат непълнолетните си момчета с надеждата да стигнат до Европа и по линия на събиране на семействата да изтеглят родителите си. Над половината от бежанците от Афганистан са непридружени непълнолетни момчета. Центровете все още нямат и 50% запълняемост обаче, защото много от бежанците от Афганистан до месец тръгват с трафиканти към Западна Европа.
- Докога ще се налага доброволци да вършат работата на държавата?
- При всяка криза доброволците са най-важната част. Те са много по-гъвкави от държавните институции. И е време отново да се сетим за закона за доброволчеството и тези хора да бъдат институционално подкрепени, да могат да отсъстват от работа.