Колко струва Панагюрското съкровище
Всяка негова оценка би била относителна. Да искаш процент от Панагюрското съкровище затова, че дедите ти са го открили, е все едно да търсиш процент от безкрайността.
“Ако се намери експерт, който да каже колко струва, ще го предложа за най-престижния орден”, казва шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той е категоричен, че
този тип антики нямат цена, защото никога досега световните аукциони “Кристис” и “Сотбис” не са продавали цяло съкровище. Колекционери са купували отделни антични предмети, но не и цял златен сервиз като този от Панагюрище.
За сравнение, сребърен ритон от същата епоха - IV-III век преди Христа, струва около 2 млн. евро, вмъква шефът на пловдивския археологически музей проф. Костадин Кисьов. Но и той не се наема да изчислява. Според него цена може да се формира само ако се изнесе на търг. А това няма как да стане, тъй като е нужна начална сума, от която да тръгне наддаването. “Тя може да започне от 10 милиона и да стигне до 250 от някой арабски шейх”, разсъждава Божидар Димитров.
Преди време той беше казал, че златото от Панагюрище струвало колкото една модерна атомна електроцентрала. Тогава да направим референдум с въпроса: “Да продадем ли Панагюрското съкровище, за да си построим още една АЕЦ?” Със сигурност народът ще отговори с “не”. Защото отдавна е възприел, че съкровището е на нацията.
Когато пътува за изложби в страната, застрахователната му стойност е 5 млн. лева, а в чужбина - двойно повече, съобщи за първи път Божидар Димитров. “Нали разбирате, че тази сума е много ниска, защото едва ли ще се намери компания, готова да застрахова на цена от 1 милиард лева”, допълни шефът на НИМ.
Стойността на съкровището обаче расте неимоверно след налаганата теза в модерната историография, че то е принадлежало на Александър Македонски. Изработката му съвпада с времето на неговото царуване - епохата на елинизма. Направено е в ателие в Лампсак, Мала Азия, и изцяло е изпълнено със сцени от гръцката митология, съчетани с персийски декоративни елементи. “А и само владетел от неговия ранг е можел да си позволи да пие вино от такъв сервиз”, разсъждава проф. Димитров.
След смъртта на Александър уникатът попада в ръцете на неговия пълководец Лизимах, който е управител на Тракия. Подобни твърдения, които инак трудно се доказват, вдигат още повече цената му. Знае се, че е било заровено и скрито в земята по време на келтското нашествие през 278 г. преди Христа, което помита и територията на днешното Панагюрище.
Но на 8 декември 1949 г. при изкопни работи за добиване на глина в местността Меркул на 2 км от градчето братята Павел, Петко и Михаил Дейкови го откриват.
“Земята беше изгоряла, не можеше с бел да се копае. Аз почнах с копача да я къртя. Беше останал метър и половина от тоя хендек (ров за оттичане на вода - от турски - б.а.). И като се обърнах към средния брат, белът мина покрай златото. Викам: “Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо.” Обърна се една глинеста земя и предметите се показаха. Бяха накуп. Таблата (фиалата - б.а.)беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон - б.а.) - в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се ащисаха, ние рекохме: “Това е само за музея!” Думите са на Павел, Петко и Михаил Дейкови и се съхраняват в златния фонд на БНР.
Вземат един по един предметите и ги носят на реката. Измиват ги, после ги слагат в торбите, в които си носят храната, и отиват направо в околийския съвет
“Добре че се падна на честни ръце, та го занесохме там, дека трябва. Ако беше се паднало на злобни ръце, нямаше така да стане. Като го видяхме каква е красота, веднага ни беше на акъла, че мястото му е в музея. Не са пари, да те дразнят. Това е украса и тя трябва да се варди”, допълват братята. Един от тях завършва разказа с думите: “Аз съм разбрал, че пари и през прага да преливат, като не е здрав челяк, няма файда. Такова нещо, като го намериш и го ПРЕДАДЕШ на държавата, то е спомен не само за тебе, но и за наследниците!”
64 години по-късно внуците на най-големия брат Павел Дейков - Стефка Ангелова и Павел Цветанков, водят дело за собственост върху Панагюрското съкровище. Решението се чака на 18 април. Братът и сестрата настояват съдът да отпише шедьовъра като държавна собственост и да го обяви за частна колекция. Техни роднини са се хванали за главите и се чудят накъде да гледат от срам.
“Не знам Павел какво иска. Ние не сме такива хора, които да ламтят пари. Той не е пряк наследник, за да иска нещо. Той е един внук”, изрича пред “24 часа” Панка Борделова, когато научава преди две години, че Цветанков и сестра му водят дела за съкровището. Панка е дъщеря на Петко Дейков, който изравя първия съд от златния сервиз.
“Заслугата е на бащите ни. Каквото са им дали, дали. Когато откриха съкровището, казаха на нас, децата, че ТОВА НЕ Е НАШЕ, А НА ДЪРЖАВАТА. Винаги са държали хората да ги запомнят с добро, като са постъпили честно”, реди лелята на Цветанков и Стефка.
Историци и археолози са втрещени от безпрецедентния иск. “Двамата са си направили криво сметките. Много от хората, които са наясно с откриването на съкровището, са живи и помнят в детайли всичко. А делото е просто за изнудване”, коментира известният историк проф. Цветана Георгиева.
Археоложката проф. Ана Радунчева е още по-конкретна. “В деня на откриването на съкровището майка ми Макри Гюлева, тогава първи секретар на околийския комитет на БКП в Пловдив, е в Панагюрище на заседание. Върна се и разказа как тримата братя са донесли в престилките си златните предмети. Забелязали, че едно от ушенцата на амфората е паднало, и се върнали на място да го търсят. Промили отново цялата пръст, за да го намерят и донесат.
Майка ми беше поразена от тяхната честност. Тогава ги попитали какво искат. Те отговорили, че копаели глина за тухли, за да си построят къщи. Властта веднага взела решение да им направи домове. Това е било вид заплащане”, разсъждава проф. Радунчева, посветила се на праисторическите проучвания край Долнослав.
В пълен амок от претенциите на двамата внуци е и проф. Маргарита Ваклинова, доскорошен шеф на Националния археологически музей. “Алчността не е била присъща на Дейкови. Земята, където е открито съкровището, не е тяхна, за да им се полага обезщетение. Но въпреки това са получили солидно възнаграждение за проявената доблест. Те са го дарили на държавата, ТАКАВА Е БИЛА ВОЛЯТА ИМ. И затова са били наградени с по 300 000 лева от Пловдивския народен съвет. Това са много пари за онова време. Направили са си къщи”, допълва Ваклинова.
Тя гледа на делото като на екзотика. Според нея по същата логика Троя е била нечия собственост, когато е била разкопана от Шлиман. “Но съкровището на Приам стои в музей, а не е частна колекция”, допълва видната археоложка. Категорична е, че трябва да спре това безобразие и е време да се намесят всички държавни органи. “Човек трябва да уважава поне прародителите си, а те са били почтени”, обобщава тя.
Адвокат Валери Петров: Спорът е материален, ВАС не може да се произнесе
Явно е, че се касае за спор за материално право, какъвто административният съд не е компетентен да реши. Това се казва в правното становище на пловдивския археологически музей, изготвено безвъзмездно от адвокат Валери Петров.
Когато узнал за делото, заведено от Цветанков и сестра му срещу държавата, юристът позвънил на директора на музея проф. Костадин Кисьов и предложил услугите си, без да иска и стотинка.
“Почувствах се съпричастен. Това съкровище е богатството на България. За мен е недопустимо да се изявяват подобни претенции. Да, наследниците имат право да знаят кои са откривателите. Това е чест и гордост за техния род. Но да претендираш за собственост върху съкровището, което целият български народ е възприел за свое и се гордее с него, е недопустимо”, смята юристът.
Според него претендиращите брат и сестра, вместо да заведат дело в съда и да докажат собствеността си по исков ред, те се опитват по всякакъв начин да мотивират Върховния административен съд да се произнесе по техните искания.
“Правят го, за да избегнат плащането на съдебни такси, които са 4% върху материалния интерес”, убеден е адвокат Петров. Това, че съкровището не е оценено, не лишава съда от възможността сам да определи размер на дължимата съдебна такса от Цветанков и Ангелова. А тя при всички случаи ще е много висока, смята юристът.
“Твърденията на жалбоподателите, че държавата не била станала собственик на съкровището, защото липсвала оценка, следователно не било дадено обезщетение, полагащо се по Закона за старините, а раздадените суми били само награди за чест и доблест, са необосновани и не са съобразени с разпоредбите на действащите закони”, пише адвокат Петров. Той е категоричен, че “израз на приемане на дарението, направено от братята, е вписването на находките в инвентарната книга на пловдивския археологически музей”.
Най-убедителният аргумент за него са данните, че откривателите са извършили дарение в полза на държавата. Това обяснявало и наградата, която са получили вместо следващо възнаграждение. Те са предали предметите доброволно, без да повдигат въпрос за оценка и заплащане.
“Евентуално внуците им могат да търсят запазена част от наследство, но във всички случаи държавата би могла да се позове на придобивна давност. А тя е изтекла”, категоричен е юристът.
Той заключава, че жалбата е изцяло недопустима поради липса на доказателство за наличие на правен интерес от страна на Стефка Ангелова и брат й. И би следвало съдът да не я разглежда и да прекрати настоящото административно производство.
“Сигурен съм, че на подобна безвъзмездна правна помощ би могла да разчита самата държава като ответник в спора. Достатъчно е да се обърне с апел към практикуващите юристи. Има адвокатски кантори, които биха откликнали с удоволствие и без корист”, убеден е Петров.
Божидар Димитров за 7-те съмнения около антиките
Шефът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров е подготвил отговори на всички атаки, отправени от Павел Цветанков и сестра му.
Историкът ги предостави на “24 часа".
1. За собствеността
Всеки съд би отхвърлил претенциите на Цветанков и сестра му, очаквам това да стори и ВАС. Има точка в закона, която казва, че откривателите трябва да получат възнаграждение. Съкровището при всички случаи е държавна собственост. Възнаграждение се давасамо ако е открито в частна земя. Теренът, където са намерени предметите, не е на Дейкови. Ако не са били доволни от обезщетението, законът е предвидил в рамките на 5 г. да заведат дело. Те не са го сторили. Следователно са били доволни от парите, които са получили, което означава, че претенциите им са отпаднали. А и срокът за протест е минал отдавна.
2. Не е вярно, че музеите не са се грижили за съкровището и то най-вероятно е било
подменено с копия
Цветанков твърди, че от 1974 година, когато е взето от пловдивския музей, до 1982 година, когато е предадено в НИМ от Националния археологически музей към БАН, е изчезнало от белия свят. Това не е вярно. Има купища документи и Министерството на културата правилно му е отговорило, че не съхранява архиви, защото през посочения период НАИМ при БАН е на подчинение на Министерството на образованието. Най-вероятно те се съхраняват в държавната агенция “Архиви”.
3. За цената
Такава няма, защото едва ли ще се намери човек, който да го оцени, тъй като е без аналог.
4. Не било маркирано
Моите уважения, но в съвременната епоха подобни обозначения се правят по модерни методи, включително с изотопи. А и все пак трябва някои неща да бъдат запазени в тайна.
5. Не било проверено за автентичност
В лабораторията на МВР през 1996 година е правена такава проверка.
6. Липсват диамантите от очите на елените и сърните
Вижте снимките на тримата братя, държейки находките. Там ясно се вижда, че диаманти в очите на животните няма.
7. За разликата в теглото
Никога съкровището не е тежало 7,5 кг, а е 6,1 кг. Когато са го открили в Панагюрище и са го предали на тамошния директор на музея Петър Горбанов, са го претеглили в някаква бакалница. Тогава мерните единици са били такива, а и едва ли кантарът в онзи магазин е мерил вярно.
Павел Цветанков: Продължаваме битката, ако решението на съда не е в наша полза
- Г-н Цветанков, кога очаквате ВАС да се произнесе по вашия иск за Панагюрското съкровище?
- На 18 април.
- Ако не ви го върнат, ще претендирате ли за обезщетение?
- Няма да говорим за никакви пари. В момента се търси истината пред ВАС за вписването на съкровището в инвентарната книга на музеите.
- Какви са очакванията ви?
- Мога да предположа какво ще се изтъкне като довод. Това обаче ще е лъжа, въз основа на която ще се обоснове съдебно решение.
- Например?
- Първата лъжа е, че съкровището е археологическа културна ценност.
- Не е ли така?
- Не, защото съкровището не е придобито при археологически разкопки и съгласно закона не е културна ценност. Втората лъжа, която очаквам, е, че то е изключителна държавна собственост, защото е национално богатство. Това също не отговаря на истината. Очаквам и други вариации по темата.
- Значи предварително вдигате белия байрак?
- Не говорим за бели байраци, а за реално отчитане на позицията на страните.
- Какво ще правите, ако съдът излезе с това решение, което предполагате?
- Продължаваме битката за истината.
- Подозренията са, че ще претендирате за обезщетение, което е процент от стойността на шедьовъра?
- Този въпрос е в далечното бъдеще. Никога до момента през изминалите 60 г. не е правена оценка на съкровището. Така и не разбрахме на каква цена е било застраховано, когато е излизало на изложби в чужбина.
- А ако се позоват на вашите предци, които са го дарили на държавата?
- Това е лъжа. Моите дядовци никога не са подписвали дарение. Те са го предали на държавата съгласно изискванията на закона. Ако тя е искала да го придобие, е следвало да го оцени и да го откупи от откривателите и собственика на земята. Братя Дейкови никога нищо не са дарявали, а държавата ги е ограбила.
Криминалисти допускат, че е подменено в Мексико
Никога не е водено разследване за автентичността на Панагюрското съкровище. Но в средите на пловдивски криминалисти открай време се коментира неофициално, че съдовете вероятно са били подменени, когато е заминало на изложба в Мексико с Людмила Живкова в края на 70-те години на миналия век.
Слуховете се подхранват и от твърдения, че когато находките са напуснали страната, не са били маркирани.
Няколко години по-късно, през 1982 г., видни български историци, сред които и покойният проф. Николай Генчев, посещават университета в Мексико Сити за участие в научна конференция. Тогавашният български посланик им разказал, че при визитата си Людмила била свалена от самолета с носилка и върната по същия начин. Пътувала е от Индия през България за Мексико и обратно.
“Това са били партенки от ония времена”, заключава един от участниците.
Оригиналът отново се завръща в Панагюрище
Оригиналното панагюрско златно съкровище отново се завръща в града, където е намерено.
Уникалните 9 златни предмета ще бъдат експонирани от 13 април в специалната зала- трезор, построена специално за тях в двора на историческия музей в града.
Съкровището ще остане там до 16 май след което ще бъде върнато отново в НИМ.
Експонирането на панагюрското злато съвпада с честванията на годишнината от Априлското въстание, който се провеждат всяка година на 1 и 2 май в града и местността Оборище, когато пристигат много туристи от страната и чужбина.
Китов видя в една от сцените на ритона храм в Старосел
Интересна интерпретация направи видният археолог д-р Георги Китов през 2000 г., когато разкри прочутия тракийски храм в Старосел. Тогава той сравни сцената върху амфората ритон от Панагюрското съкровище, известна като “Седмината срещу Тива” с вратата на храма от Четиньова могила. Тя досущ прилича на тази, която е изобразена на златния предмет. Двукрила е, от двете страни - с колони, над които са разположени лъвски глави.
Още тогава Китов заключи, че в архитектурата на тракийската могила има елементи от амфората на Панагюрското съкровище. Всъщност този съд е най-интересен.
От въпросната леко открехната порта се показват главата и ръцете на брадат мъж. В същото време четирима воини тичат към вратата с мечове, а петият дава сигнал за нападение, свирейки с тръба. В официалната историческа литература сцената е известна като “Пред вратите на Тива”. Китов обаче смята, че сцената изобразява ритуал пред храма мавзолей в Старосел. “Това не е гробница, а място, което се ползвало многократно за различни религиозни обреди”, обясни археологът.
Според него четиримата воини с мечовете играят ритуален танц под звуците на флейта. И предположи, че съкровището е принадлежало на тракийски владетел, тъй като районът на Панагюрище, където е открит сервизът, се намира недалеч от Старосел.
От другата страна на вратата от амфората ритон са изобразени двама мъже, които разговарят спокойно. Те са с мантии и носят ремъци, на които висят мечове. Единият от тях е стар, с брада, бос. В лявата си ръка държи купа, а с дясната сочи към нея. Събеседникът му е млад мъж с набола брада, облечен с мантия и обут с високи обувки.
Някои изследователи смятат, че двамата разговарящи мъже са Херкулес и неговият син Йолаос, който държи в ръката си дроб на животно за гадаене на бъдещето, тълкува проф. Костадин Кисьов.
Според него въпросната амфора ритон намира паралел с друга подобна,
открита в античния град Синопе, разположен от южния край на Черно море. Тя има същата форма и украса. Дръжките са подобни, но с формата на козли, докато на тази от Панагюрище те са кентаври.
Още една прилика е установил ученият и с фиалата от Панагюрското съкровище, върху която в пет концентрични кръга са изобразени релефно розети, жълъди и негърски глави. Втори подобен златен съд със същата форма и размери е известен от района на Сицилия. Единствената разлика между двете е, че в сицилианската вместо негърски глави са изобразени само жълъди. “Това показва, че тези предмети са изработени в Мала Азия и са принадлежали на Александър Македонски”, заключава Кисьов.