С тежко въоръжена охрана оригиналът на Панагюрското съкровище дойде в Пловдив пак
Най-ценният експонат на Археологическия музей ще остане в града от 10 май до 12 юни
С брониран автомобил и тежко въоръжена охрана най-ценният експонат - Панагюрското съкровище, пристигна днес в Пловдивския археологически музей. Уредници го взеха буквално за 2 минути и започнаха да го подреждат в залата за тракийско изкуство и култура.
"Музеят отбелязва 140 г. от създаването си и през цялата година ще има прояви. Първата е с експониране на оригинала на златото от Панагюрище, който ще остане от 10 май до 12 юни", обясни директорът доц. Костадин Кисьов.
Съкровището принадлежи на пловдивския музей, но от десетилетия е в НИМ. Сега идва за втори път, след като на 12 октомври 2010 г. пристигна за откриването на новата сграда на музея. Престоя известно време и после бе върнато отново на НИМ.
Открито е на 8 декември 1949 г. от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови по време на изкопни работи за добив на глина на 2 км от Панагюрище. Представлява луксозен трапезен сервиз от девет различни по форма златни съда – осем ритона и една фиала, служещи за пиене на вино и угощения. Върху всички са изобразени митологични сцени, свързани с древногръцката религия. Съдовете са изработени от 23 карата злато с общо тегло 6 кг и 100 грама през втората половина на ІV – първата половина на ІІІ в.пр.Хр.
Направено е в град Лампсак, разположен на брега на Мраморно море, срещу сегашния Галиполи на анадолския бряг на Дарданелите. През ІV в.пр.Хр. Лампсак се намира под персийско владичество, по-късно е освободен като съюзник на Атина, попада отново под персийска власт, за да бъде окончателно освободен от Александър Велики. Именно през този период е създадено и съкровището, открито до Панагюрище и съвсем естествено притежава двоен отпечатък – гръцки и персийски.
Изминали са почти 73 г., откакто тримата братя Дейкови го намират случайно. Те измиват съдовете в реката, слагат ги в торбите за храна и ги отнасят в града. Съкровището е зачислено във фонда на Пловдивския музей, но през 1982 г. е прието в НИМ и досега е изложено в постоянната му експозиция.