Банкнотите от 100 лв. вече са повече от тези по 10 – “вината” е на лудите цени
Повече банкноти с номинал 50 и 100 лева и по-малко от 10 и 20 обслужват оборота на стоки и услуги към края на март т.г. в сравнение с миналата година.
Това показват последните данни на БНБ, които са за първото тримесечие на 2022 г.
С 24,5 милиарда лева се разплащаме за оборота на стоки и услуги в държавата в края на март, отчете БНБ. Инфлацията и ръстът на икономиката увеличиха общата им стойност с 3,3 милиарда лева, или с 16% за една година.
Към същата дата
банкнотите с
номинал 100 лв.
вече са
99 млн. броя,
като само за един месец ръстът им е 1,4%, а за една година са се увеличили с 23,2%. В същото време броят на хартиените 10 лв. се е свил с 1,6%, а на 20-левките - с 6,7%.
Ако структурата на банкнотите е показателна за инфлацията, то в предишните четири години броят на банкнотите от 10 лв. винаги е бил по-голям от столевките. Столевките задминаха тези с номинал 10 лв. и в края на март 2022 г. те вече са с близо 16% повече от десетолевките.
Още едно доказателство за ускоряването на инфлацията е и увеличаването на броя на банкнотите от 50 лв.- за една година с 18,4% до 211 млн. броя.
Сравнение с предишни години показва, че тогава е имало увеличение на банкнотите от всички номинали в оборот - както годишно, така и месечно.
По принцип в началото на всяка година броят на банкнотите леко намалява и се вдига, когато почне сезонът на отпуските. През януари - март 2022 г. банкнотите и монетите в обращение са със 134,4 млн. лв. по-малко в сравнение с края на 2021 г.
Най-малко парите в оборот са били през януари - с 1,9% по-малко в сравнение с месеца на коледното пазаруване. През февруари и март започва увеличението съответно с 0,6% и 0,9%.
Разплащането за стоки и услуги и в края на март 2022 г. продължава да се обслужва основно от хартиените пари, сочат още данните на БНБ. Делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,86%, а на разменните монети - само 2,13%.
В края на март в обращение са 552,4 млн. броя банкноти на обща стойност 23,99 млрд. лв. С най-голям дял - 38,19%, е банкнотата с номинал 50 лева, на пазара има 210,9 млн. броя петдесетолевки. С най-малък дял - 5,34%, вече e броят на банкнотите от 5 лева.
Спрямо последните месеци на миналата година освен увеличението на банкнотите от 50 и 100 лева има увеличение и на тези от 5 лева. За едногодишен период броят на всички хартиени пари се е увеличил с 42,3 млн., или 8,3%, а общата им стойност - с 3,3 млрд. лв.
Ще сечем сами евро и центове след влизането ни в еврозоната
Монетният двор на БНБ, в който се печатат хартиените пари и се секат монети, ще може да произвежда евро и да сече центове едва когато България стане член на еврозоната. Това означава, че първите евра и центове, с които ще бъдат заредени банки, търговци и институциите у нас към датата на въвеждане на еврото, ще бъдат произведени в чужбина.
Дотогава Монетният двор трябва да бъде преустроен и модернизиран, за да изпълни изискванията на Европейската централна банка, а след приемането ни ще кандидатства за сертификат. Той ще ни даде право да сечем евро и евроцентове.
Контролът на ЕЦБ по изискванията за издаване на лиценз и след това е много строг. Основно внимание се обръща на модернизиране на системите за контрол и сигурност по европейските стандарти, както и за съхранение на монетите. Българският монетен двор разполага с финансов ресурс за нови съоръжения и технологии. Той вече притежава машина за сечене на монети, която струва 450 хил. евро. В момента поръчки към него идват от БНБ и от чужбина.
Заради обезценяването на монетите от 1 и 2 евроцента в някои държави е приета практиката при плащане в брой цените да се закръгляват до 5 цента. Основната причина за това е, че все повече търговци отказват да приемат малките номинали като платежно средство. Дебатът за евроцентовете и изваждането им от оборот има и в Европа и продължава вече десетина години, но все не се стига до решение. За последно през януари ЕК призова за общи правила за закръгляване в търговията и обяви консултации с държавите членки. И тогава обаче тя не обяви подготовка на решение за премахване на най-малките монети. Сходен проблем има и у нас.
От БНБ обаче са категорични, че не обмислят подобни решения. Наскоро експерти обясниха за “24 часа”, че мотивът е, че ако се извадят от паричния оборот жълтите стотинки, това автоматично ще позволи на търговците да закръглят цените до 10 ст. Например ако една стока струва 3,62 лв., след закръгляването до първата монета, която е останала в оборот, това ще направи цената 3,70 лв. В период на ускорена инфлация и на очаквания за още по-висока такива решения не се вземат. Дори и самото им извеждане чисто психологически ще подхрани притесненията от увеличаване на инфлацията.