Радев вече сви юмрука, но само вътрешни битки ще взривят властта
- Кабинет на малцинството без ДБ се очертава като вероятен изход наесен. Десните излизат при изпълнение на искането на Корнелия Нинова за таван на цените, но ще подкрепят
- При нови избори управлението невъзможно заради “Възраждане” и "разни нови", прогнозира Кирил Петков
- От ГЕРБ-СДС пък заговориха за правителство на националното спасение
Президентът Румен Радев с вдигнат юмрук (както през 2020 г. срещу Бойко Борисов) или непреодолимите различия между партньорите в четворната коалиция ще доведат предсрочни избори още тази година. Подобни тези все по-открито лансират както политолози и социолози, така и от управляващата коалиция.
Радев втвърди тона след 27 април, когато обяви, че правителството трябва да отговори защо само на България и Полша са спрели газа.
Последва размяна на остри реплики между него и правителството в лицето на премиера Кирил Петков и вицето му Асен Василев.
А вицепрезидентът Илияна Йотова обяви, че вицепремиерът Асен Василев трябва да подаде оставката, ако пренебрегва 25 000 фирми на газ заради съмнителни комисиони.
Открито предупреждение, че
съвсем скоро президентът Румен Радев ще свали доверието си от правителството на Кирил Петков
получи в края на седмицата четворната коалиция. То бе отправено от политолога Слави Василев - застъпник на президентска република и част от екипа на Радев в първия му мандат. Той открито защитава президента, а баща му Васил Василев бе част от двата инициативни комитета, издигнали Радев през 2016 и 2020 г.
“Продължаваме промяната” си отварят тила по много нецелесъобразен начин, като критикуват Румен Радев. Доверието се отдръпва от Петков и неговото правителство заради това. Пътищата на ПП и президента се разделят. Ако продължават така промяната, скоро ще свали доверието си от тях, предупреди Слави Василев в събота.
Според политолога, обул символично зелени чорапи за участието си в “Нова нюз”, обаче нямало да се стигне до вдигане на юмрука.
И заради решението на парламента за помощ за Украйна президентът Радев открито атакува правителството - първо, ползвайки определения като “шарлатани”, които разпалват страстите от войната за лична употреба, а втори път, след като парламентът прие компромисното решение за военнотехническа помощ, което усмири БСП, но разбуни “Демократична България”. Нарече го “опасна стъпка към въвличането на България във войната”.
С което си навлече гнева на избиратели на ДБ, но и подкрепата на хора, които по една или друга причина искат България да не прави резки движения в конфликта. Преди дни проучване на Евробарометър установи, че българите много по-малко от средното в Европа одобряват действията на ЕС след избухване на войната и най-малко са убедени, че Русия носи основна вина.
Острите нападки на Радев, съчетани с обявяването на партията на бившия му служебен премиер Стефан Янев,
засилиха спекулациите, че президентът иска да управлява пряко
Засега той и Янев отричат връзка на държавния глава с новия политически проект.
В полза на амбициите на Радев да влияе пряко върху изпълнителната власт обаче е дългият хоризонт пред него - той има 5-годишен мандат и ще е президент до януари 2027 г.
Щетата ще е и за двете страни - каза в интервю за “24 часа” политологът Димитър Ганев. Правителството вероятно ще загуби част от своята подкрепа, защото вече няма да бъде легитимирано от Радев, както досега. Президентът пък от своя страна, доскоро обединявал всички партии от промяната, днес губи подкрепата на ДБ и част от “Продължаваме промяната” заради позицията му относно военно- техническата помощ за Украйна. А и изглежда напълно ясно, че Радев окончателно губи и възможностите си за влияние върху решенията на изпълнителната власт.
Радев е човек с изключителен капацитет да води битки, той е истински генерал, видяхте какво направи на ГЕРБ, той е свръхефективен - каза социалният антрополог Харалан Александров - да имаш Радев за враг, е страшно.
За опасността от предсрочни избори и вече открито заговори и премиерът Кирил Петков. Той описа и сценария какво би се случило при падане на правителството.
Оставка на трима министри, ако се случи, означава просто цялото правителство пада. Да помислим какво означава. Означава служебен кабинет, следващи избори. А следващите избори - комбинация от “Възраждане” и разни други новородени партии. Шансът за някакво правителство…
май че България ще плаче,
обясни Петков на плашещите с протести транспортни фирми.
Думите му станаха известни от таен запис на приключилата със скандал среща, който обаче бе потвърден от Министерския съвет.
Страхът от възхода на “Възраждане” и новосъздадените партии на Мая Манолова и Стефан Янев, както и недовършените задачи по изчегъртването на ГЕРБ от властта засега обаче вероятно ще запазят коалицията и нито една от четирите партии - “Продължаваме промяната”, “Има такъв народ”, БСП и “Демократична България”, няма да тръгне да напуска властта с цел предсрочни избори.
Управляващата коалиция успява да преминава през изпитания и това е атестат за стабилност. В крайна сметка колко е стабилна коалицията, зависи от това колко е разумен всеки един от коалиционните партньори, обясни пък шефът на НС Никола Минчев.
Най-вероятният сценарий обаче е четворната коалиция да остане без ДБ и да е правителство на малцинството. Десните ще продължат да подкрепят управлението, но опитвайки се да избягат от щетите, които им нанася главно сътрудничеството с БСП.
Във вторник свои събрания, които да решат дали да останат в правителството, ще имат трите партии от ДБ. Христо Иванов вече вдигна червено знаме пред коалицията заради решението за Украйна и преките атаки на ИТН срещу него. И той, и Атанас Атанасов обаче
засега се кълнат, че няма да допуснат предсрочен вот
Наесен обаче може да има правителство на малцинството, заяви Владислав Панев от третата част от ДБ - “Зелено движение”. В този сценарий коалицията остава със 118 депутати, а десните подкрепят, когато е нужно. Панев посочи и втория червен флаг - ако се приеме таван на цени, както настоява Корнелия Нинова.
Засега от предсрочни избори бяга и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Неговата група обаче допуска създаването на кабинет на националното спасение, стана ясно от думи на депутата от ГЕРБ-СДС Любен Дилов-син. ДПС обаче вече се готви за бърз вот, стана ясно от думи на лидера им Мустафа Карадайъ в неделя.
Войната свали доверието в политиците, президентът е по-харесван от кабинета
47% обаче не искат предсрочни избори
Войната и постоянните разправии ерозират доверието както в правителството, така и в президента Румен Радев. Това показва сравнение на рейтингите от началото на годината до април.
Началото на мандата на правителството на Кирил Петков стартира със сравнително добри показатели - 39% одобрение и 40% неодобрение, показват данните на “Тренд” от началото на годината. През януари и Радев запази традиционно високите си нива на доверие - 49% положителни оценки, а на обратното мнение са 39 на сто.
Динамичните събития през февруари и март - войната в Украйна, покачването на цените и търканията между партньорите в коалицията спомагат за драстична промяна в обществените нагласи. Така през март положителна оценка за работата на правителството дават 29%, а отрицателната скача до 56%.
И при оценката за президента се наблюдава ерозия - ако през февруари 55% оценяват положително работата на държавния глава, а една трета отрицателно, то през март положителните оценки са 49%, а отрицателните 39%.
Проучването на “Тренд” през април не показва съществени промени в обществените нагласи. Въпреки това то отново регистрира лек спад на положителните оценки за работата на кабинета. 27% са тези, които я одобряват. За сметка на това отрицателните оценки пък бележат ръст, макар и минимален. Така неодобрението към работата на кабинета на Кирил Петков от 56% през март стига до 58% през април. Проучването е направено вече след ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
И при оценките за държавния глава не се отчитат съществени промени - положителните оценки за неговата работа са 50%, а отрицателните 38%.
Проучване на “Алфа рисърч” от април регистрира ерозия в персоналния рейтинг на Кирил Петков - от 39% през февруари до 22,5% през март. Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.
Макар и социологическите агенции да регистрират поляризация сред общественото мнение, според последното проучване на “Тренд” близо половината българи - 47%, са изразили мнение, че предсрочни парламентарни избори не сa необходими. От своя страна 37% са на обратната позиция.