Най-възрастният българин е жена на 110 години
Близо 13 хил. души в повече са дошли да живеят в страната, отколкото са я напуснали през 2021-а
Най-възрастният българин в момента е жена на 110 години, научи “24 часа” от Националния статистически институт (НСИ).
Тя е родена през 1912 г. и към момента има навършени 110 г., но от института отказаха повече подробности.
Възрастта ѝ се приближава до тази на смятания за най-стар човек на света в момента - 118-годишната французойка Лусил Рандън. През 2021 г. беше съобщено, че тя се е заразила с COVID-19 и е оцеляла.
Дамата от Франция пое “титлата” от японката Кане Танака, която почина преди няколко дни на 119 години.
Абсолютният рекорд за дълголетие пък принадлежи на французойката Жана Калман, която почина през август 1997 г. на 122 години и 164 дни, макар изследователите да поставят под въпрос нейната възраст.
110-годишната българка обаче е по-скоро изключение за България, тъй като средната продължителност на живота у нас
е най-ниската в ЕС - 73 години и 7 месеца
Заради пандемията тя спадна с цяла година и така бе прекъсната десетилетната тенденция ежегодно продължителността на живота на българина да се увеличава с по 6-8 месеца.
Жените у нас продължават да са по-дълголетни. Живеят средно 77 г. и 5 месеца, а за мъжете средна продължителност на живота е 70 г. и 2 месеца.
Рекордът по дълголетие на жените у нас е в област Кърджали, където последните данни са за 79 години и 10 месеца.
В ЕС средната продължителност на живота на жените е 83 г. и 8 месеца, но през 2021 г. също леко намаля заради COVID.
В същото време в България има отрицателен естествен прираст, като само от това населението през 2021 г. е намаляло с 90 317 души,
гласят публикуваните в петък демографски данни. В тях не са включени данните от преброяването на населението, които ще бъдат готови наесен.
Естественият прираст у нас през 2021 г. е минус 13,2 промила, като в селата е дори минус 20,2 промила. В най-тежко положение е Видинска област, където прирастът е минус 25,7 промила (виж картата).
Положението в отделни населени места обаче не е чак толкова трагично, тъй като в много от тях има механичен прираст вследствие на миграция от други места в страната или от чужбина. 11 области у нас имат механичен прираст на населението, който компенсира ниската раждаемост и високата смъртност, като най-голям е в Кърджали - плюс 12,6 промила, Бургас - 7,4 промила и Варна и Пловдив - с по 6 промила.
Най-голямо движение вътре в страната има по направлението от един град към друг - това е близо 40% от цялата вътрешна миграция. Около 26% е преселването от село към град, а малко по-слабо е придвижването от град към село - тренд, който се засили в пандемията.
Най-голям брой от преселващите се в страната през 2021 г. са избрали за ново местожителство столицата - 20 955 души.
През 2021 г. България е била напусната от 26 755 души, но в същото време да живеят тук са се върнали 39 461 човека, т.е. само външната миграция е допринесла за увеличаване на населението с 12 706 души.
Тенденцията продължава вече от няколко години, но положителният прираст на населението от завърнали се е рекорден през 2021 г. Досега разликата между напускащите България и завърнали се беше около 4-5 хил. души годишно.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция - 21,2% от всички, следвани от Германия - 11%, и Руската федерация - 6%. Не е ясно обаче
каква е точно националността на имигрантите,
тъй като от НСИ уточняват, че потокът включва както български граждани, които се прибират, така и чужди, получили разрешение или статут за пребиваване у нас.
Тези данни се вземат от Гранична полиция и всяка година НСИ ги опреснява. Когато излязат данните от преброяването на населението, ще се знае точната цифра, както и други подробности, тъй като имаше специални анкетни карти, включително с въпроси за нагласите за емигриране.
Според данните, публикувани в петък, населението у нас към 31 декември м.г. е било 6 838 937 души, или е намаляло със 77 611 души в сравнение с предишната година. В същото време предварителните данни от преброяването изкараха българското население 6 520 314 души към 7 септември 2021 г. Разликата се дължи на нерегистрираната външна миграция през 10-годишния период от предишното преброяване и тези цифри тепърва ще се уточняват.