След 30 години пауза Франция може да има отново жена премиер
- Бъдещият шеф на правителството ще е ангажиран лично с екологичния преход
- Най-често споменаваните имена са на социалната министърка Елизабет Борн и министъра на земеделието Дьонорманди
Преизбирането на Еманюел Макрон и отстраняването на опасността крайната десница да вземе първия пост в държавата е само част от големия политически пъзел, който ще се реди в следващите месеци във Франция. След като въпросителните около президентските избори намериха отговор, сега от ключово значение е темата кой ще оглави новото правителство, кой ще влезе в него и ще успее ли то да се задържи и след предстоящите на 12 и 19 юни парламентарни избори.
Очаква се Макрон да обяви името на своя министър-председател възможно най-скоро. То все още не е известно, но някои фаворити вече са коментирани в общественото пространство. Едно е сигурно – сегашният първи министър
Жан Кастекс
няма да е начело
на новото
правителство
Още преди седмици той заяви, че ще се оттегли, ако Макрон спечели изборите, за да даде път на нови лица и свежи сили за втория 5-годишен мандат на държавния глава.
За момента анализаторите залагат най-силно на министърката на труда Елизабет Борн, защото се твърди, че Макрон настоявал този път ръководството на изпълнителната власт да отиде при жена. Ако това се случи, 61-годишната Борн ще е едва втората представителка на нежния пол, която ще трябва да осъществява програмата за управление на президента и да поддържа мирното съжителство със следващия парламент. В началото на 90-те години на миналия век в продължение на малко повече от 12 месеца премиер на страната бе Едит Кресон (1991-1992).
Преди да влезе в редиците на “Република, напред”, Борн е била член на Социалистическата партия, но е смятана преди всичко за технократ, който владее до съвършенство досиетата, за които отговаря. В добавка социалната тема, която е в нейния ресор в момента, се очертава като ключова в битката за законодателната власт. След победата си Макрон обяви, че новият премиер ще отговаря лично за екологичния преход, а тя бе министър на екологията във второто правителство на Едуар Филип, така че има експертиза.
Според някои експерти технократският ѝ профил е неин недостатък, защото премиерът трябва да е преди всичко силна политическа фигура. Преди да стане министър, Борн управляваше системата на обществения транспорт в Париж, a още по-рано отговаряше за градското планиране в столицата. По професия тя е инженер.
Едно мъжко име също събира много залози. Става дума за изгряващата звезда Жулиен Дьонорманди, който в момента е министър на земеделието. Той е едва на 41 г., а освен това е
изключително
уважаван от
френските
фермери
Като се има предвид, че Макрон бе упрекван най-вече за откъснатостта си от хората в малките населени места и селските райони, човек като Дьонорманди ще е много полезен като премиер. Освен всичко друго той върви рамо до рамо с Макрон от самия му старт в политиката и беше зам.-шеф на кабинета му, докато президентът беше министър на икономиката.
Другото женско име, което се споменава упорито, е това на шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард. Тя бе финансов министър при Никола Саркози, но впоследствие трайно мина на международната сцена с избирането си за шеф на МВФ (от 2011 до 2019 г.) и накрая на ЕЦБ. Този възможен избор изглежда по-съмнителен, тъй като със своите либерални и глобалистки виждания в икономиката Лагард е напълно неприемлива за левицата.
Другите разкрити от различни източници възможни кандидати са 53-годишният финансов министър Бруно Льо Мер, както и сегашният вътрешен министър Жерар Дарманен, който е на едва 39 г. Той е смятан за човек със силни качества на терен, убедителен е в дебатите и е с големи амбиции. Но дори колегите му го приемат като конфликтен. Но и да не оглави кабинета, Дарманен ще е от хората, които ще запазят мястото си в него, сочат прогнозите.
През 2017 г. Макрон пак искаше жена премиер, но в крайна сметка назначи първо Едуар Филип и после Жан Кастекс, припомнят френските медии. Сега е възможно звездата на 51-годишния Филип отново да изгрее. Той напусна поста през 2020 г. след лошия резултат на управляващата партия на местните избори. От всички възможни претенденти обаче той има най-голям опит, като през главата му минаха такива тежки кризи като бунтовете на жълтите жилетки, протестите срещу пенсионна реформа и началото на COVID епидемията. В списъка е и 59-годишният Ришар Феран, който от 2018 г. е председател на Националното събрание. Хората, които познават маниера на управление на Макрон, предупреждават все пак, че той е
способен
да номинира
и някоя напълно
неочаквана
фигура
Пред президентската партия “Република, напред” сега стои сложната задача да осигури мнозинство в парламента, така че да не се стигне до съставяне след изборите на нов враждебен кабинет, който да блокира плановете на Елисейския дворец. Това изисква да бъдат привлечени колкото може повече от последователите на крайнолевия Жан-Люк Меланшон, без да бъдат отблъснати по-умерените последователи на Марин льо Пен. Което прилича на трудно решим ребус.
Меланшон вече призова французите да го направят премиер чрез парламентарните избори през юни. Той и партията му “Неподчинената Франция” са започнали преговори с левоцентристите от “Европа Екология Зелените” и с Комунистическата партия да направят общ блок и да вземат мнозинството в Националното събрание (долната камара на парламента). За Макрон възможността 70-годишният Меланшон да е премиер ще е сбъднат кошмар, защото той е известен не само като яростен опонент на политиката на президента, но не крие и личната си неприязън към него.
По принцип държавният глава може да назначи за премиер когото поиска (премиерът не се избира от народа), но парламентът има правомощията да предизвика оставката на правителството, така че изборът на министър-председател тогава ще трябва да се съобрази с парламентарното мнозинство.
Франция вече е преживявала явлението “коабитасион” – то възниква, когато президентът и премиерът са от различни, дори изповядващи противоположни идеи, политически сили. Това се е случвало 3 пъти в историята на Петата република – за последен път между 1997 и 2002 г., когато десният президент Жак Ширак трябваше да управлява заедно с премиера социалист Лионел Жоспен. Подобна комбинация е твърде неблагоприятна най-вече за президента, тъй като връзва ръцете му във вътрешен план, предлаганите от неговата партия закони обикновено са саботирани, така че му остава някаква свобода само във външната политика и военните дела.
Макар да е много рано, засега резултатите от сондажите звучат успокоително за Елисейския дворец. Анкета от понеделник на “Харис интерактив” показа, че управляващата партия може да вземе между 326 и 366 места в 577-членното Национално събрание, за крайната десница се очертават между 117 и 147 места, а за левите партии – между 73 и 93 места.
Говори се също, че правителството, което ще бъде определено сега, ще е в по-ограничен състав от 10, най-много 15 министри и ще бъде допълнено след вота през юни. Във вторник стана ясно, че министерският съвет от сряда е отложен за четвъртък, 28 април. Това ще е последното събиране на кабинета “Кастекс”, а яснота за състава на новото правителство се очаква да има към края на следващата седмица и най-късно до министерския съвет на 11 май.