Родопски кмет вдигна чешма като замък, вдъхновен от легенда за гибелта на рицарски крал
Тя е дълга 12 метра, Мустафа Юсеин се надява чрез нея да популяризира и крепостта над селото
В региона казват, че мюсюлманският обичай да построиш каптаж е за хаир и все едно даваш обет
“При нас, турците, в този район има традиция - да оставим нещо след себе си. Една поговорка гласи: “Магарето умира - остава самарът, човекът умира - остават делата му”, а аз реших да направя чешма.” Това казва Мустафа Юсеин, кмет на кирковското село Кран.
Той управлява вече 4-и мандат и твърди, че всеки кмет трябва да благоустроява населеното си място – пътища, улици, водоснабдяване, канализация.
Вдигнал е чешма като замък, вдъхновен от местна легенда, според която през Средновековието в района е убит рицарски крал. Преданието разказва, че това е станало в коритото на реката, която и до ден днешен носи името Кралийска. Преди да бъде преименувано, село Кран се наричало Крал дере.
“Има исторически източници, според които
през XIII век тук
е имало битка
между българи
и войската на
латинския рицар
Бонифаций Монфератски. Това станало при похода му от Максимианополис (днешния Комотини в Гърция) към Родопите.
Край крепостта Краностубион над село Кран е минавал основен път за Беломорието. Българите правят засада на Бонифаций и той загива в битката.
Главата му е осолена и изпратена като подарък на цар Калоян”, разказа директорът на Регионалния исторически музей в Кърджали Даниела Коджаманова.
Според нея крепостта е описана преди повече от половин век, но обектът не е проучван и не са правени археологически разкопки. За сметка на това през последните години крепостта често се посещава от иманяри.
Допреди 20 години районът е бил гранична зона и за достъпа на външни хора е имало ограничения. След отпадането им настава бум на иманярството.
Около крепостта могат да се видят десетки изкопи с различна дълбочина. Интересът на иманярите се подхранва от друга местна легенда. Според нея по време на Османската империя крепостта е използвана като резиденция от местния феодал Токачлията.
Легендата разказва, че преди да си отиде от този свят, той е закопал имането си около средновековните руини. Другото, привличащо иманярите, са гробове, които често се разкриват при обработката на нивите в района на селото.
Мюсюлманският обичай да построиш чешма, е все едно даваш обет пред Всевишния. Навсякъде в Родопите строят чешми за хаир, затова в региона традицията е особено силна.
Чешмата Мустафа Юсеин издигнал край пътя
в подножието
на върха, на
който се намира
крепостта
“Реших да инвестирам мои пари и труд в нещо, което да остане след мен”, казва кметът. Той започнал строителството на чешмата през 2016 г.
В района някога е имало стара чешма. Тя отдавна не съществувала и дори няма следа от нея. Мустафа Юсеин решил да използва извора, който захранвал старата чешма.
Дебитът обаче се оказал недостатъчен. Кметът открил водоизточник на около 50 метра над пътя в гората. Забелязал, че през най-сухите летни месеци има място, на което има зелена и свежа трева.
За да е сигурен, извикал човек, който с помощта на багети (две пръчки, които се държат в ръце и като се вдигнат, означава, че има вода) потвърдил, че има достатъчно вода. Юсеин я отвел до мястото на новата чешма и направил каптаж.
“Вода има достатъчно. Чешмата не пресъхва и в най-сушавите лета. Температурата също не се променя, защото съм изолирал каптажа с фибран”, разказа кметът на Кран. Той не е носил проби за химически анализ на водата, но е измервал нейната твърдост.
По този показател не отстъпвала на минералните води, продавани по магазините. Мустафа Юсеин сам направил скицата на чешмата замък.
“Никой не знаеше какво ще се получи освен баща ми, който най-често ми помагаше при градежа. Останалите я видяха какво представлява чак като свалихме кофража”, спомня си селският кмет.
Строителството
на чешмата
отнело 3 години,
а в него се включили с доброволен труд и други мъже от селото. Помагали при изливането на бетона.
“Всичко ставаше на етапи. Правехме кофраж и нареждахме камъни и след това изливахме пояс бетон и така, докато издигнахме чешмата”, разказа кметът. Камъните събрали по нивите в района. Те са особен вид кафеникави камъни, които променят цвета си в червен, когато се намокрят.
Чешмата е дълга 12 метра, висока 2,10, а най-високата част достига 3,5 метра. За облицоването на квадратен метър от нея били необходими между 150 и 160 камъка.
“Чешмата все още не е довършена. Имам намерение над нея да оформя беседка с маса и места за сядане. Искам да посадя и няколко липи, които да осигуряват сянка”, казва кметът на Кран. Според него чешмата вече придобива популярност сред хората от района.
Мустафа Юсеин се надява чрез чешмата да популяризира и крепостта над селото.
“За съжаление, тук сме забравени от държавата. Пътят е в окаяно състояние и не е ремонтиран от години. Трошим автомобилите си, а заради дупките се пътува с изключително ниска скорост. Има хора от Кран, които работят в Кърджали. Отиването и връщането от работа им отнема общо 4 часа”, твърди Юсеин.
И допълва, че за да привлече внимание към проблема, в началото на 2022-а платил винетката за колата си с 970 монети от 10 ст., които събирал цяла година. Направил това символично, защото от 10 години слуша обещанията на Агенция “Пътна инфраструктура”, че ще бъде извършен ремонт.
“Без път районът ще се обезлюди. Тук разчитаме единствено на отглеждането на тютюн, но това е тежък труд, а печалбата е минимална”, допълва кметът.
Според него климатът в района не позволява отглеждането на друга култура. Юсеин правил опити да отглежда овошки, но те или изсъхвали, или не се развивали добре.
“И пчеларство не може да се развива - няма паша”, твърди кметът. Той отглежда 50 кошера, но добивите на мед били слаби. Миналата година била изключително лоша за пчелите.
“За нас единственото спасение е основен ремонт на пътя, за да могат хората да пътуват до други места, където да вадят прехраната си, и да се връщат по домовете си”, категоричен е кметът.