Реставрират нагръдник със златни нишки от могилата на Севт III
Технологията на новата лаборатория в НАИМ при БАН позволява да се работи със сложни материали, бъдещата изложба е на тракийското въоръжение
Има клон на науката, тясно свързан с археологията, който винаги остава в сянка. Но благодарение на него в залите на музеите виждаме как са изглеждали автентичните предмети, изработени в древността или през Средновековието.
Почти тихомълком мина едно голямо събитие - Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН представи изложба “Време, материя и дух” за специалистите и учените реставратори, които обикновено не се радват на широк пиар, но без които археологията и осмислянето на историческото ни минало са невъзможни. Радостен повод за изложбата, която е открита за посещение в НАИМ до септември, даде и откриването на ново ателие на Лабораторията за анализи, консервация и реставрация –
най-голямото и
почти единствено
у нас звено,
което се занимава с консервирането, възстановяването и съхранението на археологическите артефакти.
Реставрирането на находки от различните епохи не се свежда до почистване с четчица или до изчегъртване на втвърдена пръст от цепнатините на някой бронзов наколенник, да речем. Реставраторското дело изисква много познания и умения, изграждането на специалисти в тази професия отнема години. Възстановяването и съхраняването на всеки материал изисква специален подход и технологии, т.е. познания в много области.
От много време познавам работата например на гл. ас. д.р Петя Пенкова, реставратор в НАИМ. За да изгради от себе си това, което е, след магистърската степен в Катедрата по реставрация и консервация в НХА Петя изучава защита на металите от корозия, емисионен спектрален анализ в Химическия факултет на Софийския университет, консервация и реставрация на артефакти от желязо в Компиен, Франция.
Занимавала се
е и с аварийна
консервация
на стенописни
фрагменти от раннохристиянски базилики, с реставрация на дървесина и на маслена живопис, с методите на консервация и реставрация на артефакти, следи новостите в световната реставрационна наука, ползва три езика - френски, английски, италиански… Както се казва на чист френски: “Шапо, мадам!”, свалям шапка!
Особено като се има предвид в какви условия работеха доскоро реставраторите в НАИМ –
малка стаичка в
института, тясна,
тъмна, с не
особено добра
апаратура
Но пък с ентусиазма на обсебените от делото за опазване на културно-историческите ценности по нашите земи. Разбира се, че за работещите в най-старата академична институция у нас откриването на новите помещения на лабораторията с поне два пъти по-голяма площ от досегашните, с нова и модерна апаратура, си е рядко случващо се радостно събитие. С възстановяване на работата върху археологически материали в нова магистърска програма пък се похвали ръководителят на Катедрата по реставрация в НХА доц. Стефан Белишки.
Обновеното ателие е резултат от програмата ИНФРАМАТ на МОН.
В нея участват
18 научни и
университетски
звена,
а целта ѝ е изграждането на модерна научна инфраструктура, която може да обслужва интердисциплинарни изследвания. Общ координатор на програмата ИНФРАМАТ е Институтът по физикохимия на БАН, НАИМ ръководи един от двата ѝ модула. Новото ателие дава възможност за развитие и перспектива, условията за работа са подобрени в пъти,
осигурени бяха
над 120 хил. лв.
за оборудване по съвременните стандарти, отбеляза директорът на НАИМ доц. Христо Попов. Ателието осигурява от четири до шест допълнителни работни места, предоставя условия за работа с експонати с по-големи размери - каменни паметници и керамика. В лабораторията в момента работят 8 учени и специалисти, включително три млади момичета, които обучаваме в реставраторския занаят, съобщи доц. Попов. Преди това няколко от реставраторите на БАН са “изтекли” в чужбина, където условията за работа са несравнимо по-добри. Не може да се иска учените да работят само по проекти, защото с проекти не може да се платят токът и парното.
Държавата е тази, която трябва да осигури базовите условия за научна работа. Така се прави в цял свят, само у нас политиците си представят
научната и
музейната
дейност като “бърсане на прах”,
казват учените
По думите на доц. Попов регионалните и общинските музеи в страната постоянно се обръщат към Института на БАН с молба да се реставрират нови находки, в половината от музеите няма дори по един реставратор. Не само заради финансовата оскъдица, но и заради липсата на подготвени кадри. А не само за новите находки, но и за самото поддържане на фондовете са необходими специалисти по реставриране и консервация. Дори в НАИМ са принудени да прибягнат до дарения за
реставриране
на тракийско
въоръжение,
открито при разкопки край Старосел
Необичайната изложба в Националния археологически музей “Време, материя и дух” представя реставрацията в НАИМ от миналия век досега. Защото е важна духовната храна, а не само цената на олиото, напомни Христо Попов. Към нея е издаден великолепен каталог на български и английски език, в който любознателните могат да намерят интересно четиво за създателите и емблематичните представители на реставрацията още от Народния музей, предшественика на НАИМ, чиято 130-годишнина празнуваме сега – Марин Устагенов, Асен Белковски, Карл Йорданов, Вера Недкова, Васил Василев.
Читателят може да намери и статии за малко познати практики в съвременната реставрация, както и подробности за възстановяването на артефакти от различни археологически обекти в страната. В експозицията са представени някои от емблематичните находки по нашите земи, станали достояние на публиката благодарение на труда на реставраторите. Изложени са артефакти от фондовете на 20 музея.
А Петя Пенкова открехна леко завесата пред това, което предстои скоро – реставрацията на нагръдника, открит при проучването на гробницата в могилата Голямата Косматка край Казанлък от археолога Георги Китов. Всички други предмети оттам вече са реставрирани и познати на туристите, включително бронзовата глава на СевтІІІ, а предизвикателството е, че в нагръдника има златотъкан текстил върху метална подложка. Сложното съчетание изисква предварителна подготовка и прецизна апаратура. Затова възстановяването се е забавило. Така че твърде интересни нови неща предстои да видим в НАИМ и в подготвяната сега бъдеща изложба на тракийското въоръжение.