Проф. Тодор Тагарев: Ако Димитър Пешев беше чакал, България нямаше да спаси евреите си
Ясно е, че в коалицията няма консенсус за военна помощ за Украйна, но е възможно мнозинство в залата
- Г-н Тагарев, заедно с още петима бивши военни министри подписахте декларация с призив и България да окаже военнотехническа помощ на Украйна. Въпросът влиза в дневния ред на парламента тази седмица, очаквате ли депутатите да дадат мандат на правителството за това?
- Всички разбраха, че в управляващата коалиция не може да се постигне консенсус по този въпрос. Надявам се, че поне може да се постигне мнозинство.
Затова един възможен подход е парламентарно решение по този въпрос, който е изключително важен, за да запазим нашите дълготрайни интереси в сигурността и мястото ни в Европа и НАТО. Не може да чакаме ние да има някакво формирано мнозинство в обществените нагласи и ние да вървим след него. Важна е ролята на лидера. Беше споменат примерът с инициативата на Димитър Пешев от началото на Втората световна война. Който, при положение че тук има германски войски, а ние сме съюзник на Германия, т.е. ситуация, която е доста по-рискова от днешната, инициира процес в Народното събрание и успяваме да спасим 50 000 български граждани от еврейски произход. Нещо, с което продължаваме да се гордеем и до днес. Ако те тогава бяха чакали промяната в обществените нагласи да дойде от само себе си, това нямаше да се случи.
Днес сме в много
по-лека ситуация - ние
сме съюзници
и независимо какво ни говорят от Кремъл, имаме гаранциите за нашата сигурност от най-мощния военнополитически съюз, който някога е съществувал във военната история. И в тази облекчена ситуация според мен би трябвало Народното събрание да може да вземе такова решение и да окаже помощ на Украйна.
В нашата декларация казваме, че е изключително важно Украйна да може да защити суверенитета си, и то не само заради своите граждани, а заради вярата, че НАТО и ЕС могат да помогнат на една страна, която е обект на безпричинна агресия.
- Но политическият елит не е склонен на такива резки движения, защото рискува да изгуби обществена подкрепа.
- Може и да приемем това обяснение, само че тогава не бих използвал термина политически елит. Бих го означил с нещо като политическа номенклатура - на хора, които си получават хубава заплата, работейки в центъра на София. За елит може да говорим тогава, когато имаме
лидери, които водят
България напред
в посока на добре
осъзнатите ни
национални интереси. А
не хора, които четат
мненията във фейсбук и решават какво да правят според това кои им се струва, че надделяват. Ако Украйна не успее да си защити суверенитета, негативите ще са за всички нас. Това, че в България русофилските настроения са все още силни, е резултат от пропаганда и дезинформационни канали, хибридни въздействия от страна на Русия. Но борбата за този контингент е много сериозна и който разчита на този електорат - нека си гласува.
- Военният министър Драгомир Заков заяви, че Българската армия има критичен недостиг, включително и от боеприпаси. Ако бяхте сега министър на отбраната, как щяхте да постъпите?
- В нашата декларация посочваме помощ, която не изисква Българската армия да се лиши от основни бойни платформи. Макар че го написахме по-този начин, за да търсим по-широко съгласие. Ако питате мен, спокойно можеше някои платформи да заминат за Украйна в момента и това да ускори процесите на превъоръжаване.
Призоваваме да предоставим стрелково въоръжение и боеприпаси, в производството на които нашата отбранителна индустрия специализира. И е много добра. Въпрос на организация е и ако наистина има някакъв недостиг, той да бъде покрит много бързо.
По този начин ще
опресним резервите и
запасите си от такива
боеприпаси и
въоръжения
Това е win-win ситуация - оказване на помощ и създаване на работа за български фирми.
- След началото на войната се наблюдава активен интерес към засилването на източния фланг на НАТО. Как стои в този процес България?
- Мисля, че направихме първите важни стъпки, които може би трябваше и по-рано да направим. Очакваме вече разполагане на по-сериозен контингент от съюзни войски на наша територия за укрепване на източния фланг. Но тепърва ни предстоят разговори за по-ефективно включване в отбранителната система на НАТО, включително чрез
инвестиране във военноморския флот,
брегови системи за отбрана, интегрирането ни в командните структури на НАТО от военноморска гледна точка, по-добро интегриране в системата за противовъздушна и противоракетна отбрана на алианса. Това са решения, които предстоят и ще видим как ще се случат, но ще изискват много сериозни инвестиции от наша страна. И много по-тясно сътрудничество с нашите съюзници от това, което сме имали до момента.
- Как виждате картината повече от месец след началото на войната?
- Към момента силите като че ли се изравниха. Има един относителен застой в придвижването на войски и от двете страни с лек превес за украинската армия, която проведе доста успешни контраудари и малки тактически контранастъпления.
Интерпретацията на обявеното от Русия намерение да намали драстично военната активност в северната част е, че така или иначе те претърпяха много сериозни загуби. Украинските сили успяха да възстановят контрола върху няколко по-малки населени места и руските сили имат нужда от сериозно прегрупиране, препозициониране и попълване на загубите. В две критични точки в южния фронт обаче продължава да няма решения - Мариупол, който е обсаден, а огромната част от него напълно разрушена, и Херсон. Единственото по-сериозно позициониране на руски войски е в десния бряг на река Днепър, но там украинците действат много целенасочено.
- Оптимист ли сте за мирното решаване на конфликта след последните преговори в Истанбул?
- Хубаво е, че има такива преговори, че почнаха да говорят и имат някаква чуваемост. И то за първи път от началото на конфликта, защото досега едните казваха какво искат, другите казваха какво искат и никъде не се срещат в тези си свои искания. Те и до момента не са се срещнали, но украинската страна заяви готовност да направи някои отстъпки в изпълнение на руските искания. От руската страна няма нищо насреща, но аз и не очаквам, тъй като в тяхната изцяло централизирана командна система на управление такова решение може да вземе само и единствено руският президент Владимир Путин. Докато, предполагам, при украинската страна при подготовката за всеки един от преговорите има срещи, включително с президента Зеленски, да се обсъждат опции и позиции, ходове и интерпретации. А в случая с Русия, докато не каже какво иска Путин, нищо не се знае.
Като цяло оценявам преговорите положително, но не трябва да бъдем оптимисти, защото все още нищо не означава.
- Един от потенциалните компромиси, за който се разбра, е вариантът Украйна в ЕС, но не и в НАТО. Това ще сработи ли?
- Това е вариантът с Финландия и в някаква степен Швеция, които не се присъединяват към военни блокове, но са членове на ЕС. И то пълноценни членове, включително в политиката за сигурност и отбраната. Но явно същата тази политика на ЕС не се възприема като сериозно предизвикателство от Кремъл. Така че тази опция е възможна и е сериозна отстъпка от страна на Украйна.
- Но тази война няма ли да подейства като катализатор за определени процеси, включително към промяна на европейската политика за сигурност и отбрана?
- Трудно е да се прецени, защото ЕС има декларирани амбиции в сигурността и отбраната от десетилетия, но самото разбиране лежи върху хипотезата, че няма някаква мащабна заплаха за суверенитета и териториалната цялост на страните членки. С войната в Украйна се оказа, че има такава заплаха, и не ми е ясно доколко европейските лидери ще са готови на по-мащабни военни усилия за изграждане на европейската държава без САЩ и Канада. Това би предполагало много сериозни инвестиции.
Личното ми мнение е, че разумното решение е тези тежки сценарии на агресия срещу страна в Европа да си останат в бъдеще в прерогативите на НАТО, а ЕС да се концентрира в други области на възможен конфликт и евентуално други региони за гарантиране на стабилност и сигурност, например в Близкия изток и Африка. Но че няма да се опита да поеме независима подготовка за сценарии на мащабна военна агресия от ядрена сила, каквато е Русия.
- На 30 март се навършиха 18 г. от членството ни в НАТО. Каква равносметка може да си направим за свършеното досега?
- Има още много какво да се желае, за да стигнем ситуацията, в която България е пълноценен съюзник на НАТО и допринася за всички съюзни политики съобразно възможностите си, и после да черпи ползите от това членство. Към момента като че ли
повече разчитаме на ползите
от него и по-малко разбираме
ангажиментите,
които то предполага за изграждане на нашата отбрана и съюзните отбранителни способности.
- Как оценявате първия месец от работата на новия министър на отбраната?
- Твърде рано е да се прецени. Първите ходове бяха положителни. Все пак сменихме варианта да имаме батальонна група, обаче с българско командване - беше безумна позиция и съответно бързо коригирана. Вече никой не говори за поддръжка на МиГ-29 с руски фирми, а се търсят други алтернативни варианти за нашите авиационни способности. Няма лесни варианти, но поне изключихме тези безсмислени опции, които първоначално се подчертаваха.
Това са добри ходове и за краткия срок, в който Драгомир Заков е министър, мисля, че е достатъчно. Желаем успех нататък, защото предстоят много важни задачи за превъоръжаване на Българската армия, която все още продължава да разчита на съветски образци, на възраст от 40 години нагоре. Много от тях са не просто несъвместими, а опасни за експлоатация.