Четвърт милион българи работят и след пенсия, смятат служебно колко им носи това
Омбудсманката настоява преизчислението вече да се прави от януари
Остават поне година на работа, което обаче прибавя само 6 лв. към пенсията
Около 5 хил. на тавана без увеличение въпреки допълнителните си осигуровки
Над 250 хил. българи остават да работят и след като се пенсионират. Техните пенсии ще бъдат служебно преизчислени от Националния осигурителен институт (НОИ) от 1 април.
Пенсионерите имат право на преизчисление и увеличение на парите си, ако продължат да работят и след датата на пенсионирането си внасят осигурителни вноски. Това е и причината
броят на работещите възрастни непрекъснато да нараства
Според много от хората преизчислението на пенсиите трябва да се прави от 1 януари, а не в началото на април. Причината е, че през първите месеци на годината те не получават увеличение, а са работили през предходната година.
Пенсионери са подали множество жалби до омбудсманката Диана Ковачева. Преди 2 месеца тя алармира за този проблем и социалната комисия в парламента. “Пенсионерите основателно посочват, че след изменението на текста при служебното преизчисляване на пенсиите на придобилите осигурителен стаж и осигурителен доход през предходната календарна година преизчисляването се прави от първо число на месец април. По този начин се
губят суми за четири месеца от увеличената пенсия,
която е за осигурителен стаж и осигурителен доход за дванадесетте месеца от годината, а не само за периода от месец май до месец декември за съответнатагодина”, написа в становище до депутатите Ковачева. Според нея този казус трябва да бъде преразгледан отново и да се намери по-справедливо решение.
Служебното преизчисление на пенсиите на работещите пенсионери от 1 април бе разписано в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение през март 2020 г. Така в най-тежките пандемични месеци те не се разкарваха да носят удостоверения до НОИ, а преизчислението стана автоматично. В началото на 2021 г. това бе разписано и в Кодекса за социално осигуряване.
През миналата година НОИ преизчисли служебно пенсиите на 294 065 работещи възрастни.
Най-високото увеличение е било 379,12 лв.
При пенсиите за инвалидност то е 190,91 лв., а при тези за трудова злополука - 76,49 лв.
Тези суми обаче могат да достигнат само хора, които са се пенсионирали рано на високи суми, но продължават да работят години след това.
На този фон средното увеличение на пенсията е било 6,01 лв. на месец. А хората, които получават инвалидни пенсии, са успели да ги вдигнат само с 2,17 лв. Пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на работещите пък се е вдигнала средно с 1,81 лв.
26 хил. души са получили увеличение едва до левче. За около 114 хил. от работащите пенсионери добавката към пенсията е между 1 и 5 лв.
Около 62 хил. души пък са получили средно между 5 и 10 лв.
Едва на 14 хил. от работещите пенсиите са се вдигнали с повече от 10 лв.
76 521 пенсионери обаче не са получили и стотинка увеличение
Това е с около 20 хил. повече в сравнение с 2020 г., показва бюлетин на НОИ. Дължи се до голяма степен на изпреварващото нарастване на минималните пенсии, обясняват експертите.
Над 5000 пък са работещите пенсионери, които вземат таван и по този начин също не могат да вдигнат парите си, въпреки че са внасяли осигуровки, трудейки се и след пенсия. С над 15 лв. месечно са нараснали 15 404 пенсии, но част от тях са точно хората, които са ограничени от тавана.
До 1 месец допълнителен стаж са си докарали около 12 хил. пенсионери. Над 200 хил. са работили допълнително между 1 месец и една година. Около 7 хил. от тях са работили допълнително между 1 и 5 години. 527 са успели да си вдигнат пенсиите с допълнителни осигуровки, оставайки на работа между 5 и 10 години след пенсионирането. А
173 българи са работили над 10 години след пенсия
Най-голям брой служебно преизчислени пенсии са били отпуснати между 2015 и 2020 г. - 70 754. А най-малък е броят на отпуснатите преди 2000 г. - 17 342.
“Значителна част от тях са пенсии за ранно пенсиониране и при по-ниска възраст, което е предпоставка за съхраняване на трудовата способност на пенсионерите, за активното им участие и по-дълго оставане на пазара на труда”, обясняват експертите от НОИ. На трудоспособна възраст в България се пенсионират главно военни, полицаи и миньори, като именно те продължават да работят.
“Най-старата пенсия, която е попаднала в обхвата на служебното преизчисляване от 1 април 2021 г., е отпусната на 16 юли 1963 г.”, отбелязват още експертите от НОИ.
При преизчислението по служебен ред се отчита само допълнителният осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Тоест увеличението на пенсията би дошло единствено заради по-високия коефициент на стажа, придобит след излизане в пенсия.
Доходите и внесените осигуровки обаче няма да се вземат предвид
Това служебно преизчисление ще се извършва от 1 април на всяка година с данните за придобития от лицата стаж след пенсионирането до края на предходната календарна година. Ако работещ пенсионер иска да бъде отчетен и доходът, върху който са правени осигуровки, ще трябва да подаде специално заявление за преизчисляване. Тогава увеличението не е гарантирано, а се получава само ако новите данни дават по-голям размер на пенсията. В противен случай тя не може да бъде намалена, а остава старата сума.
До 30 юни ще се плащат инвалидните пенсии с изтекъл през пандемията ТЕЛК
Всички пенсионери ще получават бонуси по 60 лв. до края на юни. Това е една от мерките, които ще продължат да действат няколко месеца след края на епидемичната обстановка. Ще продължи и раздаването на изравнителните добавки заради ощетяването през януари.
До тази дата ще продължи и плащането на еднократната добавка от 75 лв. за ваксинираните пенсионери.
ТЕЛК решенията, които са изтекли по време на епидемичната обстановка, ще важат до 30 юни. До същата дата служебно се удължава и срокът за плащане на пенсиите за инвалидност по експертни решения, които са изтекли през това време. Те ще продължат да се получават и след 30 юни, ако дотогава хората са преосвидетелствани и данните им с новия срок са постъпили в НОИ. Мярката 60/40 ще бъде удължена до 30 юни при запазване на досегашните условия. През цялата 2022 г. до 90 дни неплатен отпуск ще се зачита за трудов и осигурителен стаж.