Когато полиция и прокуратура се дебнат, в шах е държавата
През конституционни промени изход скоро
не се очертава - може дори да се окаже,
че не може да бъде избран нов ВСС
Заради арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова напрежението между МВР и прокуратурата се увеличи. И това е проблем за държавата.
Защото кои са най-основните функции на една държава? Да поддържа реда и да осигурява ефективна отбрана. Не бива да се подценява и ролята в образованието.
Всичко друго
може да се
прави от частни
или държавни фирми.
В цивилизованите страни като САЩ вече и космическите изследвания все повече се възлагат на частни фирми. Към такива се насочват даже определени функции по отбраната.
Военното производство в развитите икономики също се прави от частни фирми. Охранителите в България са около 130 000 човека. Извън охранителните фирми има още десетки хиляди пазачи.
Полицаите в България са към 28 700, т.е. над 4 пъти по-малко от охранителите. Така че на реално живеещите в България се падат по 470 полицаи на 100 000 човека. За ЕС средно се падат 352 полицаи на 100 000 човека. Да, трябва да има повече полицаи в България, защото правосъзнанието е доста по-ниско от средното за ЕС. И прокурорите са повече на 100 000 човека от населението, отколкото са в ЕС, което също е нормално.
Дотук добре.
Първият проблем от години е, че
полицаите
не са достатъчно
добре платени
Затова не са достатъчно мотивирани да си гонят задълженията. В последните години все по-рядко се виждат полицаи по улиците.
В цивилизованите държави полицията хваща престъпниците. След като се установи с голяма фактическа сигурност, че е извършено престъпление, би следвало в досъдебното производство прокуратурата да установи какво точно трябва да се докаже със съдействието на полицията.
И тук се къса
нишката
При обтегнати отношения между полиция и прокуратура и при изключително формалния ни наказателен процес, прокуратурата може многократно да връща направеното от полицията за доизкусуряване и обективно това може да е в съответствие със закона. Не е проблем, ако това не продължи дълго време. Но когато периодът е дълъг, може да се превърне в рай за престъпниците.
Твърде много
органи с
разследващи
функции се
нароиха
в България през годините – МВР, ДАНС, КПКОНПИ, следствието. За малка държава това си е разпиляване на сили. Нито има достатъчно качествена техника, нито достатъчно добри специалисти, за да си позволяваме такова разточителство.
Смятам, че в правителството има високообразовани и умни хора. И в прокуратурата има такива хора. Впрочем, вече от години, за да станеш младши прокурор, се изискват сериозни правни знания. Не е проблем в законите да се оптимизира съществено дейността на прокуратурата, като се използват добри практики на развитите държави.
Конституционен
изход не се
задава
Засега не се очертават като възможни промени в конституцията относно прокуратурата. Много трудно ще се формира следващият ВСС в частта, която касае избраните от парламента членове. Те се избират с конституционно мнозинство от две трети. Може да се стигне до ситуация да не може да се формира нов ВСС. Вярно е, че КС е правил няколко тълкувания на Конституцията, които, да кажем, че я оптимизират. Но в случая с избора на нов ВСС изправително тълкуване ще е трудно, а и ми се струва, че поне за следващите 3 г. няма и мнозинство за това.
А Европейската
прокуратура?
Тя е стриктно ограничена в дейността си на практика до европейските фондове. България е използвала и използва немалко европейски пари - особено много са в пътното строителство и в земеделието. Европейската прокуратура може да работи по установяването на всякакви престъпления във връзка с усвояването на тези пари, което дава широки възможности. Но все пак в споменатите ограничения.
Затова е добре да се помисли за евентуални законодателни промени като се оптимизира правораздаването в съответствие с добрите световни практики и едновременно с това - за създаването на стабилност в работата между полиция и прокуратура.
Правителството правилно извади на преден план въпроса за борба с корупцията и за по-голяма независимост на съда.
Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши в интервю по една от националните телевизии преди дни изрично каза, че ключова за съдебната система е независимостта на магистратите. Не е тайна, че в продължение на години и
регулаторните органи, и
съдилищата бяха
под силно влияние
на правителството.
Това не бива да се повтаря.
Законодателят от десетилетия не желае да направи необходими промени в законите за по-ефективна борба с корупцията. Например да се декриминализира провокацията към подкуп. В САЩ това масово се използва и резултатите са добри.
В световен мащаб най-ефективният начин за борба срещу корупцията при определени възлови държавни служители и в специалните служби е проверката с детектор на лъжата (полиграф). Но в България едва ли ще бъде въведено по-широко. И сега полиграфът се използва изключително успешно в специалните служби на почти всички държави, в полицията и учрежденията на много държави, а също и в много от корпорациите.
Ефективното електронно управление и специално електронните услуги ще намалят рязко дребната корупция. Би трябвало главните архитекти и кметовете да отговарят и лично за вреди при забавяне на разрешенията за строеж. Подобно разрешение следва да има при останалите административни процедури. Наличието на само една държавна здравна каса е безкраен източник на корупция.
Ако искаме да станем качествена правова държава, крайно време е да се промени юридическото образование и да се спре с бълването на неграмотни юристи.