Битката при Мариупол: от нас - каски за бабите. От Гърция - външен министър води конвой с помощи
Много преди да измислят узото, в Атина имат
дипломация. И кураж
Мариупол днес е кървяща рана. Грозното лице на войната в Украйна. Разбирачите от военните действия казват, че падне ли Мариупол, пътят към Харков и Киев за руските войски е открит.
Сто хиляди все още са там - в разбомбения град, в който само допреди месец живееха над 450 хиляди души. Нямат ток, вода, отопление. Да си купиш хляб, е повод за ликуване. Защото въпреки куршумите и бомбите си оцелял. Имаш още ден-два надежда.
А надеждата е по-дефицитна от патроните и ракетите в Мариупол.
И тъй като там живее голяма гръцка общност, последният дипломат, който напусна този град, беше гръцкият консул, останал максимално дълго, за да спасява хора, като им помага да се евакуират.
Сега за Мариупол се готви да пътува гръцкият първи дипломат. Никос Дендиас лично ще оглави хуманитарна мисия в опустошения от сраженията Мариупол, след като получи разрешение от Украйна и руските военни, съобщи вестник “Катимерини”.
Дендиас отива, за да покаже солидарност и да занесе надежда на хората в Мариупул. Заедно с това гърците обещават - не само на своите сънародници там, но и на всички граждани, че ще възстановят разрушената болница, че пак ще има родилно за бебета. Някой ден, когато войната свърши.
А щом обещаваш, че ще има родилно за децата, това означава, че казваш на хората там: Не се страхувайте, животът тук пак ще се върне, ще има възкресение рано или късно.
Ще има Мариупол, ще има Украйна.
Това казват в един глас гръцкият външен министър и гръцкият премиер Мицотакис, който също обеща, че възстановяването на родилното ще бъде първото, което Гърция ще направи след войната, за да помогне.
Впрочем подобен жест с дипломатически кураж за украинците дойде и след посещението на трима европейски премиери в Киев - с влак и, разбира се, при засилени мерки за сигурност, там отидоха премиер-министрите на Полша, Чехия и Словения.
Съдбата често си търси оправдания с международното положение, а ние в България особено обичаме да прилагаме този изтъркан номер. Та и сега, за войната все така с международното положение едностранчиво се оправдаваме, че няма да пращаме нито един патрон и нито една ракета за Украйна.
Дърпахме се и за натовски войници в България, почти невъзпитано се опитахме да прогоним и изтребителите от Испания и Нидерландия, които пазят небето ни. Помагаме на Украйна, казваме ние, но ако може - без крайни стъпки, да не разсърдим Кремъл.
Пак в тази тоналност прозвуча и идеята на президента Радев
да пратим в Украйна каски и бронежилетки, ама да са “само за цивилните”.
Не е много ясна картинката кога и как ще стигнат каските и жилетките до украинските баби, останали в Мариупол, но идеята може би си струва. Най-малкото като ноу-хау.
Такива едни работи с помощта за Украйна в най-различните проявления. Гърците поне се опитват. Защото, освен че искат да се държат като уважаваща себе си цивилизована европейска държава, мислят и за своите стотици хиляди сънародници там. И ние имаме в Украйна сънародници. Поне три пъти повече от гръцките. В мирно време разни хора от властта се скъсват да ходят при тях - играят хора, раздават букварчета и книги, тупат се в гърдите колко са важни за България и колко много иска да направи за тях българската държава. Сега същите хора са ограничили периметъра на разходките си до жълтите павета на “Дондуков”.
А за външната ни политика да говорим ли? Особено по отношение на войната в Украйна? Май е по-добре да замълчим. От възпитание, не друго.
А ако някой иска да прави сравнения - много преди да измислят узото, в Атина имат дипломация. И кураж. Или може би ще се появи някой желаещ (официално лице) и от България да поведе конвой с помощи за Мариупол. Преди да е станала пълна хуманитарната катастрофа там.