Течното злато на българина
Инвестицията в олио в момента може да докара 94% доходност, но по-вероятно е то просто да се развали
Винаги когато по света има сериозни икономически катаклизми като сега, се появява някаква стока, услуга или явление, които лесно се превръщат в убежище за спестяванията на хората. Всеки иска да запази парите си от обезценяване, но някои имат достатъчно, за да купуват с тях земи или жилища, други ги влагат в акции, трети се насочват към златото.
Масовият българин се насочи преди седмица към олиото. Веднага след предупреждението на един производител, че тази течност много скоро ще стане “златна” и цената ѝ ще удари 7,50 лв. за литър, хората се втурнаха по магазините. Откриха олио по 5 или 6 лева и започнаха истерично да купуват.
Един стек с 12 бутилки, купени на 6 лева, на практика
носи чиста печалба
от 18 лева
в момента, в който цената стигне 7,50 лв. А ако поскъпне до 10 лева, нещо, в което щастливият притежател на стека твърдо вярва, печалбата става тутакси 68 лв. при вложение от едва 72 лв. в целия стек.
Това е все едно банка да ти даде 94% лихва върху депозита – такова чудо у нас не е имало никога, дори в навечерието на световната финансова криза.
Сто на сто никой от щастливите притежатели на стековете не се е замислял, че слънчогледовото олио има трайност максимум една година, след което става канцерогенно и с него нито може да се пържат картофки, нито да се готви.
А това е много важно, защото нищо чудно да не успее да реализира тази висока доходност и да си го консумира сам. Както има вероятност олиото да стане 7,50 и дори 10 лв., също такава е вероятността и да си остане на същата цена и дори да поевтинее. В момента никой не може да знае със сигурност.
Има нещо алогично в това да се запасяваш с олио, но нима се намери логично обяснение защо хората се втурнаха в първите дни на пандемията от коронавирус да купуват точно тоалетна хартия? Впрочем има нещо общо между двете лудости –
случват се на фона на
необичайни събития
В началото на 2020 г. никой по света не подозираше, че ще има пандемия от остро респираторно заболяване, което ще принуди хората по целия свят да останат заключени вкъщи. Последните подобни катастрофични събития са били твърде отдавна, за да има някой спомен какво е било.
Същото е и сега – никога, или поне не в рамките на съзнателния живот на сегашните хора, не се е случвало двете най-големи производителки на слънчоглед в света да воюват една с друга и изведнъж и двете да излязат от този пазар. На човек, колкото и слабо да разбира от борси и тържища, веднага ще му хрумне, че с олиото предстои да стане нещо драматично – да изчезне от пазара или да поскъпне драстично.
Има обяснение и със ставащото с икономиката от месеци насам. От юли миналата година на енергийния пазар в световен мащаб има нестабилност, която вече се отразява и на хранителната индустрия. Всички храни поскъпват повече или по-малко. Всичко това трупаше страх у хората и
войната в Украйна
просто сякаш дръпна
един детонатор
Истерията за олио не е типично българско явление. Същото се случи и в Турция, в Румъния, в Северна Македония и дори в стабилната Германия. Федералната асоциация на търговците на храни в Германия се принуди да призове хората да са солидарни един с друг и да не се презапасяват с олио и зехтин.
В Турция паниката настъпи след една изпусната реплика на председателя на тамошния браншови съюз на производителите на растителни масла Тарик Бююкхелваджигил. Той каза, че 16 танкера, натоварени със слънчогледово олио, напразно чакат от дни да напуснат руските пристанища край Азовско море, а в самата Турция запасите стигали само за месец. Това отприщи невиждан щурм на магазините.
Но по отношение на слънчогледа и олиото ситуацията в Румъния и в България е съвсем различна от тази в Турция. И двете държави
сме големи
производители
на слънчоглед,
но почти не го изнасяме, изнасяме олио. Съответно и почти не внасяме слънчоглед отникъде, тъй че прекратяването на износа от Русия и Украйна физически с нищо не ни засяга.
В Румъния например се произвежда повече слънчоглед, отколкото във Франция. Българското производство през последните няколко години беше по около 2 млн. тона годишно - количество, което е достатъчно да осигури олио за вътрешния пазар за около 5 години.
Най-лесно се добива представа колко олио може да се произведе, като разделим количеството на суровината на три или на две и половина. Двата милиона тона годишно производство на суровина у нас са достатъчни от тях да се произведат около 700-800 хиляди литра олио. Годишната консумация на олио в България обаче е около 100-150 хиляди литра. Всичко останало се изнася и през последните десетина години
страната ни се превърна
в един от най-големите
износители на олио
в Европа
Към това трябва да добавим и кюспето, което е средно скъп фураж за животните.
Но независимо че имаме олио да се къпем в него, в продължение на няколко дни – между 8 и 12 март, българинът атакува магазините, които предлагаха олио на промоция. Проверките, които разпореди тогава вицепремиерът Корнелия Нинова, вече са направени и показват, че в общи линии
внезапното скачане на
цената на 5 и дори 6 лева
и последвалата истерия се
дължат на чиста
случайност
“Проблемът в тези няколко дни преди 8 март дойде от това, че за кратко време е имало голям износ на олио и е имало временен не недостиг, а по-скоро намаляване на количествата”, обясни пред “24 часа” председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов.
“Повечето складове, които проверихме в този период, имаха много малки количества, по две-три палета. Търговците на едро не зареждаха и поради факта, че не знаеха каква ще е цената му. От тяхна гледна точка са прави, защото по принцип при олиото работят с много малки маржове на печалбата - 2-3, максимум 4%. Изобщо не сме намерили склад, който да кажеш, че е заринат с олио и търговецът седи отгоре му и чака да стане 7,50 лв., за да го пусне по магазините”, каза Иванов.
Проверките продължиха и тази седмица и в четвъртък и петък са показали същото – доставките на олио не са спирали, но количествата са малки. Цената му на едро е между 3,80 и 4,20 лв.
По-големият въпрос е каква ще е цената му в бъдеще.
Шефката на Сдружението на производителите на растителни масла в България Марияна Чолакова каза пред “24 часа”, че макар суровина в страната да има достатъчно, земеделците все пак наблюдават котировките по световните пазари, ориентират се по тях и в никакъв случай
не са склонни
да продават евтино
А котировките се вдигнаха с 20%, откакто започна войната. Самата украинска борса за слънчоглед спря да работи и не подава данни, но на следващата по мащаби в Европа – френската, от 1400 долара на тон преди войната в Украйна в момента слънчогледът е стигнал 1700 долара, което е увеличение от малко над 20%.
В момента никой не може да направи сериозна прогноза за близкото бъдеще, но не само заради войната. Несигурността идва от това, че в този сезон от годината слънчоглед не се търгува.
Реколтата в нашия регион се събира през август и септември и търговията почва през октомври. Дотогава котировките ще отразяват страхове, очаквания, надежди и какво ли не още, но не и някакви реални сделки.
Разбира се, винаги може да се пробва вариантът границите да се затворят и да се спре временно износът на слънчоглед или на олио, или и на двете.
Съседна Сърбия вече го направи, и то не само за олиото, а и за брашното и още две-три стоки.
Такъв вариант е обмислян миналата седмица и у нас, но е преценено, че
ще нанесе повече вреди,
отколкото ползи
Защото ще съсипе бизнеса на маслопреработвателите, от което никой няма полза. А количествата олио и със забрана за износ, и без забрана са повече от достатъчни, производството му не е спирало.
Много е вероятно да започне и внос на евтино олио, каквото е пробвано миналата година, и то в немалки количества – внасяно е немско слънчогледово олио по 2 лева литърът на едро и в България само е преетикетирано. Но също така е вероятно другите европейски страни да ограничат износа му.
В крайна сметка на пазара има и други видове растително олио – рапично, от орехи, ленено, палмово.
Според данни от пазара обаче
палмовото масло
също е поскъпнало
заради слабия добив
в Азия, откъдето предимно го внасяме.
Преди няколко месеца, когато цените на слънчогледовото олио тръгнаха нагоре, много производители на тестени изделия са пробвали да го заменят с палмово масло, но в момента цената му е 3,50 лв. за килограм на едро и това ги е отказало.
Междудругото и реколтата на маслини в Гърция е катастрофална, което автоматично води до дефицит и на зехтин. Както се казва, злото никога не идва само.
Твърде възможно е и у нас да настъпят промени в консумацията на олио. То далеч не е най-здравословната храна на света и максимално допустимата дневна доза е 3 супени лъжици. По-здравословно е, разбира се, от свинската мас, но не чак толкова, колкото е зехтинът.
Всички демографски наблюдения от последните десетилетия показват, че два региона в Европа са с най-висока продължителност на живота – скандинавският и средиземноморският. Там продължителността на живота надминава средната за Европейския съюз. Но докато за скандинавските страни обяснението може да се търси в добре развитите им здравни и социални системи, за страни като Гърция, Кипър, Италия, Испания и Португалия причината определено е в храненето. В тези държави се хранят с прясна риба, с плодове и зеленчуци, които не са пътували от други континенти и не са узрявали по пътя. И най-вече -
готвят със зехтин
Зехтинът обаче е в друга ценова категория. Литър екстра върджин, който е най-качественият зехтин, струва по магазините от 15 лева нагоре и слънчогледовото олио няма шанс скоро да стане толкова скъпо. Но пък срокът на годност на зехтина е 20 месеца, а не 12, колкото е максималният срок на съхранение на олиото.
Другата причина зехтинът да не е чак толкова популярен в България е, че специално екстра върджинът не става за пържене, защото при температури над 160 градуса просто престава да е екстра върджин и променя тотално вкуса и аромата си. Затова зехтинът и донякъде популярното напоследък кокосово масло си имат друг таргет – на хората, които държат на здравословното хранене.
Рапичното олио, което е популярно за готвене в Западна Европа, у нас не се ползва, защото за българските предпочитания е с необичаен вкус.