900 000 българи нито учат, нито работят (Обзор)
Всеки трети е от малцинствата
900 хил. са българите, които нито работят, нито учат. Това показват данните на финалния доклад на Агенцията по заетостта, ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Според данните 170 хил. са млади хора. Това са 17% от младежите и по този показател България е на едно от водещите места.
Общо 360 хил. са безработните от етнически малцинства. Около 240 хил. са ромите в трудоспособна възраст, които нито работят, нито учат, а по-малко от една пета са в контакт с Агенцията по заетостта. Сред основните причини са липсата на умения, здравни проблеми, семейни пречки и бариери заради географска отдалеченост. Освен това те се сблъскват с дискриминация по етнически признак, висока степен на бедност и нискокачествени и пренаселени жилища в сегрегирани ромски квартали.
При турското малцинство това са 123 000 души.
290 хил. не работят, защото полагат грижи за близки
или имат семейни ангажименти. Това са почти изцяло жени. Отпускът по майчинство у нас е един от най-дългите в ЕС- 2 г., докато за бащите той е около 2 седмици.
За да се насърчат татковците да поемат по-голяма роля в грижата за децата, някои страни -Корея, Швеция, Исландия, са увеличили отпуска за бащите на принципа “използваш или губиш”. Според експертите може да се въведе намалено работно време, за да могат родителите да балансират между децата и работата. У нас по-малко от 2% от работещите са с намалено работно време - най-ниският процент в ЕС.
Заради заболяване и увреждане безработни са около 190 000 души.
340 хил. пък са безработните на възраст между 55-64 г.
България е изправена пред редица предизвикателства на пазара на труда - има демографска криза, като населението намалява драстично и много по-бързо в сравнение с други държави. Това е сериозен риск, защото потенциалната работна ръка се топи постоянно. Има и много хора в риск от бедност и социално изключване, обясни шефът на дирекцията “Заетост и социални въпроси” в ОИСР Стефано Скарпета.
Неактивните хора са сериозен резерв на пазара на труда, коментира социалният министър Георги Гьоков. Обясни, че предстоят законодателни промени - реформа в ТЕЛК, като целта е от оценка на неработоспособността да се премине към такава за работоспособността, както е в много други държави.
Ще се направят и промени за по-добра връзка между образование и заетост, като
учебните програми трябва да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда
Предвиждат се и ремонт и на Закона за насърчаване на заетостта - по-лесна възможност за регистрация в бюрата по труда, както и максимално ползване на електронни услуги.
Гьоков е категоричен, че хората трябва да бъдат подкрепяни с адекватни обезщетения, но и да има мерки за подходяща заетост и обучения, съобразени с индивидуалните нужди, които ще ги върнат на пазара на труда.
Безработицата през февруари падна до 4,9%
Безработицата през февруари остава на ниски нива и през миналия месец тя е била 4,9%.
В бюрата по труда са се записали 159 906 души. Това е с 29% по-малко в сравнение с година по-рано.
През февруари са се регистрирали нови 19 407 безработни, като броят им е с 6185 по-нисък спрямо предходния месец.
Почти 13 хил. пък са си намерили работа през миналия месец. Най-много са наети в сектора на преработващата промишленост - 20%, следват търговията - 17%, хотелиерството и ресторантьорството - 8,3%, селското, горското и рибното стопанство - 5,7%, строителството - 5,5%, държавното управление - 5,1%, и др.
Най-търсените от бизнеса професии са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги, машинни оператори, продавачи, строители и шофьори. Глад е имало и за работници в добивната и преработващата промишленост, в производство на храни, облекло, дървени изделия и др. Търсени са и чистачи металурзи, машиностроители и занаятчии.
Миналия месец 37 200 работници са запазили работните си места по мярката 60/40.